До края на годината да бъде финализиран вариантът за нов модел, иска Ананиев
Минимум 500 000 души трябва да наберат фондовете, за да получат лиценз за здравноосигурителна дейност
Проф. Балтов: Въвеждането на частни здравни фондове ще доведе до по-строг контрол на средствата в здравеопазването
Какви медицински услуги и лечение да бъдат включени в основния пакет дейности, който се покрива с 8-процентната здравна вноска, ще предоговаря здравното министерство с лекари, зъболекари и фармацевти.
Пакетът трябва да е ясно дефиниран, за да може всичко извън него да се покрива чрез допълнително доброволно застраховане или кеш. Така ще се регламентират и изсветлят и всички лични плащания. Сега те са 42,5% от общите разходи за здравеопазване, което пък нарежда страната ни на едно от челните места по този показател.
Това е една от идеите, заложени във финалния вариант за реформа на здравноосигурителната система, който здравният министър Кирил Ананиев представи официално в понеделник на национална кръгла маса за състоянието на здравната система у нас.
В първоначалния му вид беше разписано, че основният пакет ще се намали, но ще включи евентуално лекарства и лечение в чужбина. Сега тези подробности липсват и на този етап не е ясно какво би останало в основния пакет.
В предложението за реформа е заложено премахване на монопола на здравната каса чрез включване в системата на частни здравни фондове, които да се конкурират с нея.
Всеки осигурен
за здраве сам
ще избира къде
да се превеждат
вноските му
Размерът ще се запази като сега - 8 процента.
Ако човек не избере сам фонд, ще остане към НЗОК или ще бъде разпределен служебно.
“В ЕС преобладават практики с повече от един фонд. Така има повече конкуренция, включително и между болниците. Проучили сме опита на държавите, където населението е най-удовлетворено от здравните системи и това, което се предлага от тях. Сред тях са Германия, Холандия, Франция и Израел”, обясни Ананиев.
За да стартира системата обаче, фондовете, които ще се включат, трябва да наберат минимум по 500 000 здравноосигурени. В първоначалния вариант на предложението изискването беше за минимум 1 млн. души, но застрахователите бяха категорични, че това е трудноизпълнимо.
Фондовете
няма да могат
да отказват
включване,
независимо
какъв човек
ги е избрал
Всеки ще може да се запише, където поиска, гарантира предложеният министерски вариант.
Според представители на пациентите обаче това изглежда неприложимо за хора с редки или хронични заболявания, както и за тези с увреждания - за тях се изисква твърде голям ресурс, а много малка част от пациентите са работещи и сами си внасят здравните осигуровки. Сега на хора с над 50% увреждане се отказва допълнителна здравна застраховка.
Здравните фондове ще имат право да използват до 3% от приходите си за административни разходи. Ще могат и да формират печалба, но за нея щяло да се изработи механизъм, така че парите да остават в здравната система, обясни Ананиев, но не даде повече подробности за това.
Част от застрахователите се притесняват, че 8-те процента здравна вноска към тях ще пренасочва някаква осреднена сума - процент от пълната вноска. Получава се така заради задължителния гаранционнен фонд, който трябва да се поддържа в случай на несъстоятелност на някой от фондовете. При криза той ще покрие нуждите на осигурените до прехвърлянето им към друг фонд, а средствата ще се събират именно с част от здравната вноска.
“По какъв начин ще се изчислява тази осреднена вноска и какъв процент ще е тя, не е ясно”, обясни Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.
За да бъде успешен този модел, е нужно
да заработи
единна
информационна
система,
както и да се изравни размерът на здравната вноска, която превежда държавата, с тази на работещите хора.
“ДПС от 15 г. настоява за демонополизация на здравната каса, но този модел има много предизвикателства и условия, които трябва да се изпълнят, за да се осъществи”, коментира зам.-председателят на Народното събрание д-р Нигяр Джафер.
Тя добави, че моделът се нуждае от остойностяване на дейностите в ясно дефиниран основен пакет, въвеждане на ясни медицински стандарти и правила за добра медицинска практика.
Държавата трябва да стане редовен платец и да изравни здравната вноска, която плаща за деца, студенти, пенсионери и държавни служители, тъй като сега той е много под 8-те процента за работещите хора.
Проф. Георги Михайлов от БСП допълни, че е необходимо също да се разгледа подробно балансът между болнична и доболнична помощ, който сега е нарушен.
Към търсене на варианти за
намаляване на
доплащанията
от пациентите
максимум
до 15%
насочи вниманието доц. Михаил Околийски, експерт в българския офис на СЗО.
“Необходим е акцент върху първичната медицинска помощ. Ако не я засилим чрез подкрепа на общопрактикуващите лекари, тяхното професионално развитие и финансово обезпечаване, много трудно ще намалим разходите за здравеопазване”, каза той. Допълни, че е нужно да се работи и върху ранното разбиране за рисковете чрез въвеждане на по-сериозно здравно образование в училищата.
Идеята разви и депутатът от “Обединени патриоти” и зам.-председател на парламентарната здравна комисия Георги Колев.
Според него реформата в здравеопазването не трябва да се оставя само в ръцете на здравния министър. Нужно е в работата да се включат и министерствата на образованието и на труда и социалната политика.
Предлаганият от здравния министър модел ще доведе до увеличаване на разходите в здравеопазването, смятат от пациентските сдружения.
“Липсата на остойностяване на дейностите в медицината е голям проблем, както и прилагането на клинични пътеки.
Често чувам от
лекарите, че
са принудени
да ни прилагат
клинични пътеки,
а не да лекуват,
затова държим в концепията да бъде заложено медицинските стандарти да са в основата на лечението и диагностиката. За нас този разговор тепърва започва”, коментира Андрей Дамянов от Национална пациентска организация.
“Положително е, че сега министерството се концентрира върху един модел с пълна демонополизация и конкуренция между фондовете и НЗОК”, коментира накрая модела и председателят на ПГ на ГЕРБ и на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова.
Според нея новият здравноосигурителен модел трябва да мине първо през експертен и обществен консенсус и след това да се търси политическо съгласие за изпълнението му.
“Смятам, че чрез конкуренцията ще можем да преодолеем дефектите, които виждаме, и ще коригираме изкривяванията в системата. В момента има дефицит в оперативното администриране и контрола, дисбаланс, породен от широкото застъпване на болничната помощ и дефицита в доболничната”, допълни тя.
“Ако се постигне обществен консенсус, ще подкрепим предлагания модел, но ще поискаме
повече
инвестиции в
профилактика
и превенция,
гаранции за
реформата в
спешната помощ Като изключително важно условие, което поставяме, е създаването на единна здравна информационна система. Без това не виждам как ще се решат проблемите”, каза още тя.
“Днес чухме поставянето на една рамка, около която ще има големи дебати. Тази рамка трябва да получи политическа подкрепа отвсякъде, защото здравето няма политически цвят. Въвеждането на частни здравни фондове ще доведе до доста по-строг контрол на средствата в здравеопазването”, коментира модела директорът на най-голямата спешна болница “Пирогов” проф. Асен Балтов пред БНТ. Мнението му се подкрепя и от други болнични шефове.
“Видяхме една много смела постъпка от страна на министъра. Намери се един смел мъж, който да каже, че е крайно време вече да имаме друг подход както към пациентите, така и към лечебните заведения”, допълни той.
До края на годината да бъде финализиран вариантът за нов здравноосигурителен модел и да се пристъпи към неговоро въвеждане, изрази надежда здравният министър Кирил Ананиев. Той посочи, че сега е
зададен “скелет
на модел”,
насоката, и
работата по него
продължава
“Безспорно има редица въпроси и специфики, които ще бъдат изчистени по време на изработването на нормативната уредба. Ще продължим диалога с вас и до края на годината трябва да финализираме модела, който всички искаме, по който сме постигнали консенсус и след като сме дали ясен отговор на поставените днес от вас въпроси”, каза Ананиев.
“Това не означава, че няма да продължим да работим по средата, в която функционира сегашният модел. В момента работим по медицинските стандарти, по правилата за добра медицинска практика, по алгоритмите за клиничните пътеки, по националната информационна система, модернизацията на спешната помощ, проследяването на лекарствата. Това ще създаде необходимите условия да влезе без сътресения и новият модел. Ние работим по остойностяването на клиничните пътеки и смятам, че процеса ще го завършим до края на годината”, допълни министърът.
Лекарските съюзи: При пряко договаряне между фонд и болници да се гарантира минимална цена на услуга
Възможността фонд да решава с кой да сключи договор ограничава правото на пациента да избира кой да го лекува
Здравните фондове сами да договарят с лекари, зъболекари и болници какви да са цените на медицинските дейности в основния пакет, които ще им се заплащат. Това предвижда предлаганият от здравния министър Кирил Ананиев вариант за реформа.
За да се съгласят с тази идея обаче, от лекарския и зъболекарския съюз настояват основният пакет да бъде придружен с рамково договаряне на минимални цени, които фондовете ще са задължени да изплащат на лекарите и болниците при сключване на договор. Така ще се гарантира, че няма да се предлагат услуги на пациентите, които да са за сметка на самите изпълнители на медицинска помощ.
“Недопустимо е да се предлага отделни лекари, общопрактикуващи или специалисти, както и отделни болници да се договарят самостоятелно с много по-мощни структури, каквито са застрахователните фондове. Основният пакет трябва да е придружен с рамково договаряне за минимални цени, които да бъдат подсигурени на доставчиците на медицински услуги. В момента твърдим, че се заплаща изцяло от НЗОК, което не е вярно. При условие, че всички застрахователи ще получават равна вноска за пациент, те ще могат да предлагат по-добри условия, но не за сметка на изкуствено занижавани цени”, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
Той обясни, че преди две години съсловната организация е изготвила остойностяване, което е система с коефициенти и при нея не се договарят минимални базови цени, а отразяват тежестта на труда на самите изпълнители на медицинска помощ.
“Тази система сме я предоставили на Министерството на здравеопазването, тя е сложна, не може да се въведе за една година, но трябва да се работи и по нея", обясни Маджаров.
Въпреки това според него има две важни неща в концепцията, представена от министър Ананиев. В нея са отразени два сериозни проблема - че сегашният основен пакет медицински дейности е твърде разширен, както и че българските лекари са принудени да осигуряват лечението за своя сметка.
Другото положително било, че се заговорило за конкуренция не само между болниците, но и между финансиращите органи.
Според Маджаров обаче има и друг проблем - възможността застрахователният фонд да избира с кои лекари и болници да сключва договор ограничава правото на пациента да избира кой да го лекува, тъй като той ще трябва или да се съобразява с кой фонд имат договор определени лекари или болници, или обратното.
Източник: https:www.24chasa.bg
