Доц. Григор Сарийски: Блокирането на Ормузкия проток води до оскъпяване на петрола, горивата, азотните торовете и храните

https://mreja.bg/komentar/doc-grigor-sariyski-blokiraneto-na-ormuzkiya-protok-vodi-do-oskapyavane-na-petrola-gorivata-azotnite-torovete-i-hranite/187085 Mreja.bg
Доц. Григор Сарийски: Блокирането на Ормузкия проток води до оскъпяване на петрола, горивата, азотните торовете и храните

Международният валутен фонд се сети да ни предупреждава, защото всички тези неща, които водят към немислимото, това е еманацията на един процес, който започна от преди много-много години. Всъщност това, което се случва в момента, блокирането на Ормузкия проток и разбира се произтичащите от това последствия – оскъпяването на петрола, вторичните горива, азотните торове и разбира се преноса на тези увеличени цени върху крайната продукция, селскостопански продукти, храни, това е резултатът от един конфликт, който беше подготвен от много дълго време. Това каза икономистът доц. Григор Сарийски в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС.

И допълни: "Затова според мен, всички тези изказвания, както на директора на МВФ Кристалина Георгиева, така и да речем на председателя на Европейската комисия, която отчете, че отказът от ядрена енергетика е грешка, те трябваше да бъдат отчетени много по-рано, години по-рано, за да могат да се предотвратят тези ефекти. Сега е прекалено късно да се правят тези неща. И с други думи, просто отчитаме очевидното. На второ място, никой не може да ви каже за какво точно трябва да се подготвяме, защото виждате светът и котировките на борсите буквално се лашкат между двете крайности. Едната крайност е конфликтът ще приключи за няколко дни, каквото беше първоначалното намерение на САЩ, а вторият вариант е конфликтът ще продължи може би два, до три месеца, което означава доста сериозно отражение върху цените. Съвсем наскоро Capital Economics бяха направили оценка между три възможни сценария".

Доц. Сарийски разказва, че единият възможен сценарий е капитулиране на Иран, преустановяване на конфликта, което означава загуба на световното предлагане, около 1,4% от световното предлагане на петрол. Според него това са ефекти, които ще бъдат ограничени в рамките на 2026 година. Другият и най-тежък сценарий предвижда не само удължаване на конфликта, но и удар по ключови съоръжения за производство на петрол като остров Харк. Според него това може да доведе до загуба около 4 до 5 пъти по-голяма от това, което има в първия сценарий, и съответно ефекти, които ще продължат поне до 2027 година.

"От тази гледна точка виждаме, че и пазарите се влияят буквално на секундата от различни изказвания. Спомнете си предполагам в понеделник, когато министърът на енергетиката на САЩ направи едно изявление, че вече са ескортирали първия танкер с петрол. Тогава имаше корекция на цените на петрол с някъде около 7-8 долара. И два часа по-късо съобщението беше свалено, оказва се, че няма такова нещо и котировките се върнаха обратно на предишните си нива. Това стана до следващото изявление на Доналд Тръмп, който каза: "Ще решим конфликта в рамките на седмици“ и след това във вторника пък каза, че няма такова нещо, "Конфликтът може да бъде решен само с капитулация на Иран", казва икономистът.

И добавя: "Видяхме изявлението на Иранския корпус на гвардейците на ислямската революция, които казаха, че "края на войната ще го решим ние“. Между другото, опитът досега показва, че има основание да се разчита на тяхната теза, защото да речем бойците от "Хамас“ са бомбардирани повече от две години, досега никой не е капитулирал от тях. В този смисъл не може да очакваме от Иран да капитулира, освен ако разбира се Доналд Тръмп не се реши на още по-голямо безумие и просто не натисне копчето и не се стартира размяната на ядрено оръжие, което искрено се надявам, че не е чак до такава степен откачен, за да предприеме подобни действия".

По темата какви ще са щетите върху икономиката в резултат на поскъпването на петрола, на природния газ, на азотните торове и повишената волатилност на пазарите, той казва:

"Първият ефект, който виждаме – оскъпяването на горивата по бензиностанциите, което е от порядъка на около 6-7%. Нормално е такова оскъпяване при предположение, че миналата седмица имахме ръст на петролните пазари на суровината с някъде от порядъка на 36-38%. При положение е, че петролът не е единственото, което постъпва на входа на производството на крайната суровина, а имате и други компоненти, които не се оскъпяват, не се са оскъпили с такива темпове, именно поради тази причина това увеличение от 36% рефлектира, все още не напълно обрано от крайните цени на горивата, но от порядъка на около 6-7%. Т.е. за да се обере цялото оскъпяване от 36% на суровината, трябва да има може би някъде около 8-9% оскъпяване на бензиностанциите. Става дума за събитията само досега. Оттам нататък вече предстои, така да го кажем, дългите ефекти. Т.е. задържането на тези високи цени съответно ще се отрази върху увеличението на всички компоненти, които влизат, които постъпват на входа на производството".

Очаква се и увеличение на азотни торове.

"Времето на сеитбата и всъщност ако отчетем, че през Ормузкия проток преминават някъде около 20% от петрола, близо 30% от световната търговия с газ, втечнен природен газ, но да речем карбамида е някъде от порядъка на 35-38%. Освен това имате сяра, която е над 45% от световната търговия минава именно през този морски път, която зависи от производството на фосфатни торове, които всъщност са ключова суровина за аграрния сектор и оттам нататък за крайните продукти. Но разбира се, идеята е, че целият този пренос на увеличените цени, той става във времето. Т.е. това е един процес, който може да се проточи с месеци. От друга страна, трябва да отчетем, че търговците имат склонността да действат изпреварващо. Т.е. в момента, в който започна да се вдига петролът, търговецът е склонен да слага все по-големи и по-големи надценки, защото знае, че утре когато отиде в складовете на едро, той за да може да се купи стоката, тя вече ще бъде по-скъпа, т.е. той вече трябва да има по-големи обороти. И тук опираме вече до големия проблем, специално за България", споделя още икономистът.

И добавя: "Не само за България, но специално за България, това е концентрацията на предприятия, от които зависи да го кажем предлагането в търговията на дребно. Те са 4 или 5 такива големи компании, които в буквалния смисъл на думата да могат да седнат и да се споразумяват какви да бъдат крайните цени. Не знаем дали имат такова споразумение, защото тия преговори никога не са публични, но е факт, че имаме цени, които са абсолютно еднакви във всички вериги".

https://www.focus-news.net/

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.