Лабораторно отглеждан гъши дроб и 3D-принтиран шоколад са храни, сякаш идват от бъдещето. И според доклад, някои от тях биха могли да бъдат в пазарските ни кошници още през 2035 година.
Храните, отглеждани от животински и растителни клетки в лаборатория, включват гъши дроб от пържола, пиле и патица – като два продукта вече са оценени по отношение на риска от регулаторните органи.
Други неочаквани ястия биха могли да включват ядливи насекоми.
Те могат да се продават като цели насекоми или да се използват като съставки, като например прахове, добавени към познати храни, като четири вида вече се продават по временни договорености, докато се оценява безопасността им.
Докладът на Агенцията по хранителни стандарти (FSA) посочва, че алергенните протеини в ракообразните могат да бъдат открити и в насекомите, което означава, че хората с алергия към миди биха могли да имат подобна реакция на консумацията на продукти от насекоми.
Иновации
FSA разгледа и "до голяма степен концептуални иновации“, като например 3D-принтирани храни, които биха позволили на производителите да създават храни като шоколад или картофено пюре чрез наслагване на ядливи съставки от принтер – въпреки че не се очаква те да достигнат до широк пазар през следващите пет до десет години.
В доклада се казва, че новите технологии биха могли да помогнат за създаването на персонализирани храни, например за хора, които имат затруднения с преглъщането.
"Хранителната система винаги се развива и като регулатор ние трябва да сме в крак с това", споделя д-р Томас Винсент от FSA.
В по-далечно бъдеще Великобритания може да стане свидетел на технологии, които използват растенията като мини фабрики за производство на специфични хранителни съставки, и „газова ферментация“, която използва микроби за превръщане на уловения въглероден диоксид в едноклетъчни протеини за използване в храните.
Докладът разглежда и "до голяма степен концептуални иновации“ като храни от 3D принтер, които биха позволили на производителите да създават шоколад или картофено пюре, въпреки че не се очаква те да достигнат широкия пазар в следващите пет до десет години.
Такава технология обаче би могла да помогне за създаването на персонализирани храни, например за хора, които имат затруднения при преглъщането по медицински причини, казват експертите.
Д-р Винсент добави, че е необходимо да се гарантира, че новите методи на производство отговарят на стандартите за безопасност и хигиена на храните, че алергиите се вземат предвид като част от оценките за безопасност и че се отчитат хранителните стойности и диетата – така че ако храна, отгледана в лаборатория, замества месото, тя да предоставя това, което потребителите очакват от хранителна гледна точка.
На фона на загрижеността за дългосрочното въздействие върху здравето на ултрапреработените храни, които вече се консумират широко, Винсънт каза, че оценките на безопасността разглеждат не само от какво са направени продуктите, но и как са произведени, какъв е производственият процес и дали е безопасен.
dnes.bg
