Австриецът Петер Хандке, който спечели Нобелова награда за литература за 2019 г., е писател с огромно творчество, борещ се с общоприетото, с което предизвиква бурни полемики, особено заради просръбската си позиция, предаде АФП.
За Нобеловата награда за литература той обича да казва:" Трябва най-накрая тя да бъде отменена. Това е едно фалшиво канонизиране, което не носи нищо на читателя".
Седемдесет и шест годишният автор е с елегантна осанка, със сребристи коси, сресани назад и с пронизващ поглед зад очилата. В литературните среди мнозина бяха готови да се обзаложат, че той вечно ще се разминава с Нобеловата награда, заради ангажираността му с бивша Югославия, въпреки че творчеството му е световно признато, предаде БТА.
Роденият на 6 декември 1942 година в Каринтия Хандке е със словенски произход по майчина линия и се изявява като един от малкото западни интелектуалци, застъпващи просръбски позиции. През есента на 1995 година, няколко седмици след кланетата в Сребреница, той заминава за Сърбия и описва преживяното в предизвикалата полемики книга "Зимно пътуване до Дунав, Сава, Морава и Дрина или справедливост за Сърбия".
През 1999 година Хандке връща престижната германска литературна награда "Бюхнер", напуска католическата църква заради ударите на НАТО над Белград, като ги сравнява с "нов Аушвиц".
Седем години по-късно той предизвиква брожения, след като отива на погребението на бившия югославски президент Слободан Милошевич, обвинен в престъпления срещу човечеството и геноцид.
Впоследствие Хандке е принуден да се откаже от награда, която трябваше да му бъде връчена от градските власти в Дюселдорф, една от неговите пиеси в програмата на "Комеди франсез" пада от афиша.
Някои интелектуалци, като сънародничката му Елфиде Йелинек, носителка на Нобеловата награда за литература през 2004 година, се обявяват в негова защита. Ала многобройните полемики в медиите за известно време изместват фокуса на вниманието от творчеството на Петер Хандке.
Това донякъде е парадоксално, тъй като този австрийски писател, автор на над 80 творби, е немскоезичният творец, който е най-четен и най-игран по света.
"Аз преследвам мечтата си и имам силата да бъда универсален!", заяви Хандке при получаването на Европейската литературна награда, след което се обърна към журито с думите: "Не се страхувайте от мен!".
Известният германски режисьор Вим Вендерс е голям ценител на творчеството на австрийския писател. Когато представя филма си "Хубавите дни от Аранхуес" на Мострата във Венеция по сценарий на Хандке, кинотворецът чистосърдечно си признава:
"Без него, може би щях да стана не режисьор, а художник!"
Хандке е обявен за почетен гражданин на Белград през месец февруари 2015 година и никога не е крил своите просръбски позиции.
Удостоен с престижната театрална награда "Ибсен" през 2014 година, той дарява част от паричния еквивалент на приза за построяването на обществен басейн в сръбски анклав в Косово.
На 15-годишна възраст Хандке е силно впечатлен от прочита на романа на Жорж Бернанос "Под слънцето на Сатаната". Влиянието на френския автор се усеща в първата книга на австриеца - "Стършелите" от 1966 година. Хандке, който е бивш студент по право, изпитва влиянието и на други французи - Клод Симон и Ален Роб-Грийе.
"Бях склонен да попадна в капана на самоанализа. Но литературното движение на Новия роман ми помогна да прогледна, да видя нещата отстрани", доверява авторът.
През същата 1966 година той прави сензация с пиеса, в която се носят обиди срещу публиката и критики срещу ангажираната литература. Тогава 24-годишният автор бичува естетическите принципи на "Група 47", които доминират в немските литературни среди след Втората световна война.
Майстор на прозата, Хандке развива остър и ярък стил, като твърди, че "не търси мисълта, а усещането".
Той се сдобива със световна слава със "Страхът на вратаря при дузпа" (1970), и "Щастие без ропот" /1972/, разтърсващ реквием, посветен на майка му.
Хандке е автор на обемисто творчество, съставено от около 40 романа, есета, театрални пиеси и сценарии за филми, като този за приятеля му Вим Вендерс "Криле на желанието".
От 1991 година Хандке се установява в парижкото предградие Шавил в къща, граничеща с гората, където авторът неуморно се разхожда и търси вдъхновение.
Източник: https:www.24chasa.bg
