Бизнесът на Audi в Китай, където германската водеща автомобилна индустрия правеше голяма част от продажбите си и още по-голяма част от печалбите, се сви с една четвърт през деветте месеца до септември спрямо година по-рано. Китайските производители на автомобили, някога подигравани от западните автомобилни ръководители като примитивни, се превърнаха в страхотни конкуренти, поглъщайки пазарен дял в и извън Китай.
Забавящият се икономически растеж в Китай и нарастващата конкуренция от страна на компаниите там подкопаха германската индустрия като цяло. В съчетание с нарастващите разходи за енергия и заплахата от нови търговски тарифи, прогнозата е мрачна, пише The Wall Street Journal.
Германските производители на автомобили и техните доставчици обявиха съкращения на десетки хиляди работни места. Производствената индустрия на Германия, третата по големина в света, се свива стабилно в продължение на седем години. Икономиката на Германия като цяло се сви през последните две години, отбелязвайки едва втория годишен спад в отчетите от 1951 г., според Федералната статистическа агенция на Германия.
Брутният вътрешен продукт се е понижил приблизително от 2019 г., преди началото на пандемията от Covid-19 – най-дългият период на стагнация от края на Втората световна война. Повечето икономисти очакват тази година отново да стагнира.
Америка, която доскоро беше предпазен клапан , вероятно няма да се притече на помощ: президентът Тръмп заплашва да наруши световната търговия с набор от мита, които биха повишили бариерите в САЩ, най-големият експортен пазар на Германия.
За германците, които ще изберат нов парламент следващия месец, това е по-страшна версия от средата на 2000 г., когато нивото на безработица достигна 12%, двойно повече от днешното ниво.
По това време Берлин предприе непопулярни реформи на своя пазар на труда и социална система, които насърчиха повече хора да си намерят работа, като същевременно задържаха бизнес разходите и засилиха международната конкурентоспособност на износителите, проправяйки пътя за две десетилетия солиден растеж.
Икономистите казват, че настоящата криза е по-лоша, защото поставя под въпрос самата основа на икономическия модел на Германия, зависим от износа. По време на по-ранния спад икономиката на Китай растеше с около 10% или повече годишно, поглъщайки стоки и захранвайки световната търговия и световната икономика. Днес икономиката на Китай расте с половината от този темп, а обемите на световната търговия са в застой, според Световната търговска организация.
И все пак малко политици се фокусират върху големите промени, които според икономистите са необходими. Германците „не искат да гледат проблема в очите. Те все още смятат, че това е пробив и може да бъде решено по начина, по който обикновено правят нещата,” каза Лудовик Субран , главен икономист в Allianz, германската застрахователна група. „Не мисля, че това ще е достатъчно.“
Страната, с 83 милиона жители, се превърна в третата по големина икономика в света, като произвеждаше и изнасяше инженерни продукти – автомобили, роботи, влакове, фабрични машини – които другите искаха да купят. Сега светът обръща гръб на произведеното в Германия и Германия няма план Б.
Доскоро последиците от този забавен икономически срив бяха ограничени до редакционни статии на вестници и публикуване на икономически данни, с малко осезаемо въздействие върху живота на избирателите.
Тази година кризата се превърна в политическа. Повечето социологически проучвания показват, че икономиката е изпреварила имиграцията, сигурността и изменението на климата като основна грижа на избирателите. Излизащото правителство на канцлера Олаф Шолц е най-непопулярното от 1949 г.
Повечето политици се съсредоточават върху това как да променят и подобрят настоящия икономически модел, зависим от износа и натоварен с производството. Нови идеи за насърчаване на инвестициите и потреблението, стимулиране на търговията в Европа или отваряне към бързо развиващите се сектори на технологиите или услугите практически липсват.
Шолц, чиято коалиция се разпадна през ноември поради вътрешно напрежение относно икономическата политика, настоя Европейският съюз да подпише нови търговски споразумения. Десноцентристът Фридрих Мерц , сега фаворит за заместник на Шолц, иска по-ниски данъци и по-малко регулации за производителите.
Промишленото производство на Германия е намаляло с 15% от 2018 г. насам, а общият брой на заетите в производствения сектор е намалял с 3%.
Производителите в металната и електрическата промишленост в Германия, притеснени от разходите, могат да съкратят до 300 000 работници през следващите пет години, каза Щефан Волф, президент на лобистка група за сектора. „Деиндустриализацията е в разгара си“, каза Волф, добавяйки, че над 300 милиарда евро инвестиционен капитал е изтекъл от Германия от 2021 г.
dnes.bg
