Роботизирана риба е в състояние да плаши и стресира инвазивен вид до степен, в която нашествениците губят тегло в лабораторни експерименти. Откритието означава, че подобни роботи могат един ден да помогнат за справянето с вредители в природата, съобщиха Инсайд сайънс и БТА.
Авторите на изследването са насочили внимание към гамбузията (Gambusia affinis) - вероятно най-разпространената сладководна риба в света. Тези дребни, издръжливи и изключително агресивни риби са въведени в редица води в началото на 20-ти век, за да поглъщат ларвите на комари.
Представителите на вида могат да изяждат дневно до 167% от телесното си тегло. Въпросните риби често надделяват над местни популации на риби и земноводни и допринасят за упадъка им."Гамбузиите са навсякъде. Да се опитваме да ги ловим на ръка е все едно да пробваме да изгребем океана с лъжица. От друга страна, ако поставим мрежи, в тях вероятно ще попаднат много други видове. Така рискуваме по-скоро да навредим на околната среда, отколкото да сме полезни", казва Маурицио Порфири от изследователския екип от Нюйоркския университет.
Вместо това Порфири и колегите му са потърсили начин да контролират инвазивните гамбузии, като влияят върху поведението им, използвайки роботизирани риби.
Изследователите са създали робот, чието силиконово тяло е оформено и оцветено така, че да наподобява Американски големоуст бибан, основния хищник за гамбузиите. Поставяйки групи от инвазивния вид в компанията на механичната реплика, учените са проверили как реалистичният робот се държи сред тях. Мнимият хищник е проектиран така, че да изглежда като заплаха единствено за гамбузиите, без да оставя никакъв друг отпечатък върху околната среда.
Очаквано гамбузиите, изложени на агресивното поведение на робота, наподобяващ реален хищник, са показали най-много страх. Рибите освен това са отслабнали, което предполага, че са стресирани и имат по-ниски запаси от мазнини. Екземплярите с по-ниски енергийни запаси е по-малко вероятно да продължат възпроизводството си или да оцелеят дълго в природата.
"Ние не убиваме риби и не планираме да го правим. Целта ни е селективно да стресираме "лошите момчета", така че те да бъдат по-малко проблематични за местните и застрашените видове. Надяваме се, че в резултат на този стрес гамбузиите ще се възпроизвеждат по-малко и броят им ще намалява с течение на времето на места, където не би трябвало да присъстват", казва Порфири.
Източник: https:www.24chasa.bg
