Има две истории, които трябва да им помогнат да бъдат харесани от местните аборигени – и двете са повече от куриозни. Първата: подариха им най-дългоочаквания златен олимпийски медал – този за отбора по художествена гимнастика, понеже са негов спонсор. Другата е, когато Себихан Мехмед, кметицата на Крумовград, разлигави Историята ни.
Екзалтирана от откриването на нов златоносен рудник, Себихан ханъм внезапно откри, че новият Хаджи Димитър е… Бойко Борисов.
Така и не дообясни, защо точно сливенският войвода се е преродил в Бойко – но това може би не беше и нужно, понеже по онова време, 2019 година, в него провиждаха всичко, един Хаджи Димитър нямаше да му дойде в повече. И все пак, беше прекалено една туркиня да се обяснява в любов на български хайдутин – без значение дали се имаше предвид прототипа или по-късното му превъплъщение.
Дали това не беше някакъв хитроумен ориенталски нишан, че предстои поредното осмисляне на петвековното ни съвместно съжителство с агите, при което те ще се окажат и скрити побратими на нашите хъшове?
Тъй или иначе, по онова време не бяхме допуснати до истината за този изблик на Себихан. Все пак, най-вероятната причина бе, че самият Хаджи Димитър открива новия рудник – какво по-добро признание за ония, които щяха да го мародерстват, рудника имам предвид.
Както и да е. Случката, колкото и куриозна да бе, се нареди на опашката от екзотични открития и приумици, които рано или късно ще ни оставят без закрилата на Историята – понеже тя не е длъжна да плаща идиотските ни сметки, плод на наивност или глупост, а в някои случаи и на необяснимо преклонение пред бруталния грабеж. Отдавна мърлявата ни държавица изобщо не се притеснява, когато я имат за невежа и готова за всевъзможни компромиси.
Едно отклонение: Всички се притесняваме, че когато Отвъдното ни призове, ние окончателно ще загубим контрола над истината за собствения ни живот, той ще остане в плен на хора, които ще го подритват, както им падне. Притесняваме се за себе си – обаче пет пари не даваме, когато самата История е подложена на същото изпитание – и донякъде вече губи битката с новите кърджалии с трандафори.
Историята със златния олимпийски медал също е необичайна. Спонсорът, разбира се, трябва да се уважава, но чак пък да му се преотстъпва медал е прекалено. Остава едно: при спечелването на следващото отличие да се изсвири неговия химн – химна на „Дънди“. Интересно, дали в него се споменава по някакъв начин България – например, като страната, в която управниците трябва да са задължително видиотени, в една или друг степен.
Тия дни вестник „Труд“ припомни славната история на „Дънди Прешъс Металс“ – която всъщност е история на българското дупедавство.
В годините на Прехода има много примери на поругаване на държавния интерес и дори на откровен грабеж, но безспорния шедьовър е аферата с канадците от „Дънди“. И вече няма значение кой ни е съвкупил с тях, кой е заченал съдружието – понеже и всички следващи управници след Костов – неговият Кръстник, без изключение, са били същите изуйгащници.
Петима министри са подписвали анекси към основния договор от 1999 година – и все в полза на „дъндитата“. Отдавна вече се убедихме, че Забравата е една от най-зловещите Прокоби на Прехода, късопаметството ще ни унищожи накрая.
Има един одит (доклад) на Сметната палата от 2016 г., от който става ясно какви дупедавци са ни управлявали от 1999 г. насам – не че и преди това са били по-различни.
Да припомним основния извод на доклада: само за три години (2011-2013) компанията „Дънди“ е добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда долара.
А българската хазна е получила едва 23 милиона от този милиард и половина! Това може да си го позволи само държава, която е управлявана от умствено увредени. Пак те позволяват на „Дънди“ да добива и от новия рудник „Ада тепе“, край Крумовград – за тях златото, за нас – откритието за преродения Хаджи Димитър.
Никой не обръща внимание на доклада на Сметната палата. Но той си остава едно ценно свидетелство за лекотата, с която българската политическа класа пренебрегва интересите на страната си, трагичен документ за нейната позорна безпомощност. Тя не може да се справи с нито един сериозен проблем, стопанисването на най-голямото златно находище в Европа е непосилна задача за нея. Хвалим се като малоумни с всяко новооткрито цехче за автомобилни аксесоари – докато „Дънди“ ни отмъква златото.
Когато на 27 април 2014 г. интервюирах проф. Гергелчев, публиката полудя – истината за Грабежа на века беше негова лична битка. По-късно, когато качих интервюто във Фейсбук, реакцията беше същата. Случваше се нещо странно: обикновените българи се бяха отнесли хладно към безсрамните гешефти на Костовата приватизация. Но аферата с „Дънди“ ги разбуни. Претръпнали от бесуванията на местните „чорбаджии“, те насочиха ненавистта си към чужденците.
Медиите останаха безучастни, с малки изключения – „Уикенд”, „Филтър“, „Труд“, както и някои храбри сайтове. Но пък охотно се разпространяваше мнението на професор Пимпирев, който сподели, че след 25 години ще можем да добиваме злато от Антарктида. Това пак ни упътва към бездънната българска наивност.
Дадохме си златните находища на безценица, специалисти изчисляват загубите ни на 50 милиарда лева – а ще търсим злато сред ледените пущинаци. По телевизията пък разкриха нелегален златодобив по река Струма – в някои дни златотърсачите си докарвали до 40 грама злато. Сякаш тия 40 грама можеха да прикрият най-големия грабеж в Историята ни.
Любопитна беше реакцията на златотърсачите от „Продължаваме промяната“. Асен Василев се изсили в началото и обеща да преразгледа концесията на „Дънди“, но ентусиазмът му трая едва няколко дни. А ПрстоКирчо не обели и думица за канадците – беше зает да продава изтъркания лаф за „нулева толерантност към корупцията“. Впрочем, поне от две години насам от хаотичния му речник окончателно отпадна думата „корупция“.
Руският газ е в състояние да корумпира и далеч по-устойчиви личности.
Грабеж в налудна държава
Според репортери на в. „Филтър“, за годините, през които оперира в България, общата печалба на „Дънди Прешъс“ възлизала приблизително на 20,944 милиарда.
427 милиона лева – това е чистата печалба на „Дънди Прешъс Металс“, след данъци и такси, за счетоводната 2021 година, според отчетите на канадската компания. Сумата е сбор от чистите печалби на двете й дружества в България.
Истината от 2020 г.
„При хронологично проследяване на споразуменията към договора за концесия от 1999 година се установява, че всички допълнителни споразумения (общо 5 на брой) са направени в полза на концесионера. Например, с промените в Допълнително споразумение № 1 ca намалени средствата по задължителната минимална екологична програма за първия период на концесията от 9 600 000 щатски долара на 1 374 668 щатски долара, а средствата по задължителната инвестиционна програма от 37 136 00 щатски долара намаляват на 8 302 857 щатски долара.
Отменен е контролният съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп до обекта за осъществяване на контрол. Данните, подавани от концесионера нямат гаранция за достоверност, а освен това констативните протоколи не съдържат информация за проведените контролни действия и процедури.
С чл. 16 а, ал. 1 от Допълнително споразумение № 2 се намалява с 50% размерът на ефективно дължимото от концесионера концесионно възнаграждение за периода от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2010 г., тъй като били налични неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики на находище „Челопеч“. Същевременно обаче от справката на Министерство на енергетиката е видно, че увеличението на добива от 2004 г. до 2010 г. е от 624 310 тона на 1 088 431 тона, което най-малкото е в противоречие с обосновката на намаляването на дължимото от концесионера концесионно възнаграждение.
С Допълнително споразумение № 2 е отменена и нормата на чл. 8, ал.1, т.5 от първоначалния договор, чрез която е била дадена възможност, при резки и трайни изменения на пазарните условия, продължаващи повече от 6 месеца, концедентът (Министерският съвет) да може да иска актуализиране на техническия проект за експлоатация на находището, както и промяна на концесионното възнаграждение.
Докато при сключване на договора през 1999 г. цената на златото е била около 300 щатски долара за тройунция, то към настоящия момент е 1769 щатски долара за тройунция. Така чрез отмяната на чл.8, ал.1, т. 5 от първоначалния договор за концесия държавата няма никаква възможност да защити интереса си и на практика са налице значителни по размер пропуснати ползи.
Съществен проблем създава и отмяната на т.2 от чл. 7, ал.2 от първоначалния договор, която е предвиждала рудата да се преработва на територията на страната при икономическа ефективност или да бъдат предоставени тези права на трети лица, при условие да преработват рудата на територията на страната.
След отмяната на този текст от договора, държавата няма възможност да контролира какво количество концентрат се изнася от страната, какво е съдържанието на злато, сребро и мед, дали изобщо има съдържание на други благородни метали.
Контролът се основава по този начин само на подадени от концесионера данни, което не може да гарантира достоверност и сочи формалност при осъществяване на контролните функции.
От справката за добитата руда и концентратите от находище „Челопеч“ е видно, че от 2000 г. до момента няма данни какво количество гравитационен концентрат е добито от находището.
В констативен протокол №1 от 7 юни 2020 г. например е отбелязано, че през 2000 г. съдържанието на злато в гравитационния концентрат е около 50-55%, което означава че и от гравитационния концентрат държавата е увредена под формата на пропуснати ползи.
От предоставените от Агениця „Митници“ копия от актове за Единен административен документ за износ на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е видно, че освен меден и пиритен концентрат от страната се изнася и лабораторен консуматив Шихта, който представлява смес от суровини. Няма яснота какво е точното съдържание на тази смес, която се изнася извън страната от концесионера.
Следва да се отбележи също, че след проверка от Сметната палата през 2013 г. на министерство на енергетиката е дадена препоръка за разработване на финансово-икономически анализ на концесията и предприемане на действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за концесионера и държавата.
До момента тази препоръка не е изпълнена, тъй като след няколко обявления нямало желаещи, каквото е официалното становище на министерство на енергетиката. Тези обстоятелства също будят съмнение.
Може да се обобщи, че всички допълнителни споразумения към първоначалния договор за концесия за находище „Челопеч“ до момента са направени в полза на концесионера и в тях не са установява защита на държавния интерес. Чрез направените промени не може да се контролира нито съдържанието, нито количеството на изнесените извън територията на страната концентрати и смеси от находище „Челопеч“, като е налице очевидна тенденция за увеличаване на добивите при намаляване на концесионното възнаграждение, например за периода от 2004 г. до 2010 г., както и невъзможност за актуализиране на концесионното възнаграждение, макар да има значително покачване на цената на златото.
(Цитирано от Постановление на Софийската градска прокуратура от 2020 г.)
Търси се отговорът на въпроса: Каква държава обитаваме?
Разградена? Превзета? Или просто идиотска?
КЕВОРК КЕВОРКЯН
Източник: narod.bg
