Джина Милър възпря и Тереза Мей, и Борис Джонсън да заобиколят британските депутати
Когато Върховният съд на Великобритания постанови, че Борис Джонсън незаконно е поискал спирането на британския парламент, всички адвокати, оспорващи премиерското решение, се втурнаха да прегръщат една жена. Спонтанната им реакция бе много показателна за голямата победа, която Джина Милър беше постигнала.
Още повече че тя нито е депутатка, нито е наета от някого, за да атакува безпрецедентното затваряне на парламента за 5 седмици. 54-годишната Джина Милър е
инвестиционен
мениджър,
майка на 3 деца,
живееща в къща
за 7 млн. паунда
в престижен лондонски квартал. Има успешна кариера във финансовите среди, преди да реши да търси справедливост по различни въпроси в британското общество. Първоначално се насочва срещу финансовите злоупотреби в пенсионните инвестиционни фондове, но след референдума през 2016 г. за излизане от ЕС се концентрира върху Брекзит.
Няколко месеца след допитването оспорва правото на тогавашната премиерка Тереза Мей да задейства процедурата по развода с ЕС без одобрението на британския парламент. Внася иск заедно с фризьор имигрант и организация на живеещ във Франция англичанин. Първоначално никой не гледа сериозно на заведеното от тях дело, но това е, защото никой не подозира мобилизацията, която Милър прави. Освен че наема много добър юридически екип, самата тя посвещава лятната си ваканция на четене на различни правни казуси, свързани с правомощията на парламента, включително конвенция от 1610 г. “Страхувам се, че съм пълен работохолик и перфекционист. Трябва да знам повече от всеки друг в стаята особено когато е пълна с мъже”, казва за себе си Милър. Заведеното от нея дело стига до висш съд, тя го печели и на Мей ѝ се налага да поиска съгласие от депутатите. Преди дни постига още по-голяма победа. Успява да
обори
предложението
на Джонсън, с
което подхлъзна
кралицата
да затвори парламента, и то пред Върховния съд на Великобритания. Битката беше много сериозна, тъй като жалбата на наетия от Милър адвокатски състав първоначално бе отхвърлена от английски съд. По-късно обаче шотландски съд излезе с противно становище и така спорът стигна до най-висшата съдебна инстанция в Обединеното кралство.
“Примерът на Джина Милър показа, че си струва да се бориш, че отделният човек не е длъжен просто да преглътне горчивия хап, когато правителството тръгне да демонтира демокрацията. А Борис Джонсън, който смяташе, че се е издигнал над законите, сега би трябвало засрамено да подвие опашка и да се скрие някъде”, написа “Дойче веле”. Политическите коментатори на германската медия не пестят похвалите си към Милър, като я наричат храбра жена, която прави лични и финансови жертви, за да води битки за опазване на парламентарната демокрация в Обединеното кралство.
На Острова журналистите обаче не са на едно мнение по въпроса за нейните успехи. Често бива обвинявана от таблоидите, че измисля юридически хватки, за да пречи да се изпълни волята на гражданите да има Брекзит. Преди време “Сън” я нарече “чуждестранна милионерка” и илюстрира публикацията си с нейна снимка, на която изглежда доста по-тъмнокожа. Милър не крие разочарованието си от подобни подмятания, тъй като по-голямата част от живота си е прекарала във Великобритания.
Родена е в Гвиана, когато тя все още е британска колония.
Семейството ѝ
е от индийски
произход
Когато страната получава независимост, баща ѝ става главен прокурор. Още на 10 г. Джина и нейният брат са изпратени да учат в Англия. След няколко години обаче родителите им започват да не изпращат пари, тъй като в Гвиана е въведен строг валутен контрол.
Налага се децата да започнат да работят.
Милър си спомня, че си купила обувки с висок ток от магазин за вещи втора ръка, за да изглежда по-голяма, и така на 14 г. е наета като камериерка в хотел. За първи път се омъжва на 20 г. още докато е в университета, но бракът ѝ бързо се разпада и остава самотна майка. Дъщеря ѝ е със забавено умствено развитие. Налага се да ходи с нея на лекции и да яде със седмици боб с хляб, за да продължи образованието си.
Първоначално следва право, но напуска университета, без да вземе финалните си изпити. Твърди, че го е направила, защото била брутално нападната от състуденти. По-късно завършва маркетинг и мениджмънт на човешките ресурси в Лондонския университет. Започва работа като мениджър по маркетинг в BMW. След това
основава
собствена
финансова
агенция
и става маркетинг консултант. Когато се жени за третия си съпруг Алън Милър, правят заедно инвестиционна компания. Щом натрупват достатъчно пари, двамата създават фондация, която се бори срещу злоупотребите в пенсионните фондове. Поддържат и сайт, който насърчава инвестициите от жени.
Решавайки да атакува процедурите за Брекзит, Милър си дава сметка, че това вероятно ще засегне и личния ѝ живот, но никога не е предполагала, че ще е толкова тежко. Два дни след първата съдебна победа в туитър се появяват 79 000 коментара за Милър, като 13% от тях са враждебни. Мнозина от привържениците на Брекзит я обявяват за предателка и оспорват правото ѝ да се занимава с този въпрос, тъй като била чужденка.
Заплашват я
със сексуални
нападения,
заливане с
киселина
и дори убийство. Полицията арестува 55-годишен мъж, но не му повдига обвинение. По-късно задържат 50-годишния Родри Филипс, който е от аристократичен род. Той е осъден на 12 седмици затвор за заплахи срещу Милър. “Ако това са нещата, които трябва да очакваме от имигрантите, изпратете ги обратно в смърдящите им джунгли”, пише той в социалните медии. Пуска и съобщение във фейсбук, че ще даде 5000 паунда на първия човек, който “случайно сгази този гаден имигрант от първо поколение, който създава проблеми”. Още поне 8 души са получили официално предупреждение от полицията да не заплашват и обиждат Милър. Налага се тя да
премести
офиса си на
тайно място
и да инвестира хиляди лири за лична охрана. Когато се явява по дела за Брекзит, е пазена и от полиция. Не крие, че се страхува за семейството си, но много повече е шокирана от расизма и сексизма, с които я заливат. Въпреки това не смята да се отказва, тъй като така е възпитавана от родителите си, а и много житейски уроци е получила покрай трудното отглеждане на своята голяма дъщеря. Когато става ясно, че тя е със забавено умствено развитие, баба ѝ предлага да я настанят в манастир в Гвиана. Майката обаче отказва и започва много тежка битка да успее да я социализира. Освен че Луси-Ан трудно помни, не може да чете и пише, в училище е подложена и на тормоз от съученици.
Крадат ѝ
дрехите,
наричат
я мръсна
заради тъмния цвят на кожата и тя отчаяно я търка, за да стане по-бяла. Затова, когато вече е на 28 г. и Джина ѝ обяснява, че някои хора вероятно няма да са много мили с тях, защото започва да води много тежки съдебни битки за Брекзит, Луси-Ан просто казва: “Те са като хулиганите в училище, нали, и трябва да се изправим срещу тях?”
Милър признава, че точно тези думи много сериозно са я вдъхновили да се бори срещу всички, които потъпкват правата на гражданите и демокрацията. Мнозина смятат, че от активистка тя може да се превърне в сериозен политически играч, тъй като вече бе обявена за най-влиятелната чернокожа личност във Великобритания. Самата Милър обаче твърди, че не е изкушена от политиката, тъй като британската политическа система е доста развалена. Просто е решена да се бори с всички сили срещу Брекзит, който нарича един от най-екстремните десни експерименти, на които Обединеното кралство е свидетел след 30-те години на миналия век.
Източник: https:www.24chasa.bg
