Проф. Николай Габровски оглавява Клиниката по неврохирургия в "Пирогов" от 2011 г. От тогава е и национален консултант по неврохирургия. Председател е на Българското дружество по неврохирургия от 2018 до 2025 година, както и главен координатор на експертния съвет по неврохирургия към Министерство на здравеопазването. През 2021 година проф. Габровски е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).
- Проф. Габровски, преди всичко, поздравления за златния приз "Лекар на годината 2025 г."! Какво е за Вас получаването му и важни ли са отличията и признанието в лекарската професия?
Действително тази година бях много приятно изненадан от Български лекарски съюз с наградата за лекар на годината. За мен това е особено радостен факт, тъй като да се получи признанието имено на съсловието, е доста трудно. Самият аз като член на управителния съвет на лекарския съюз в продължение на 6 години съм бил свидетел колко трудно се избира лекар на годината и колко погледи са насочени към тази престижна награда.
Професор Николай Габровски допълва, че 2025 е била една от най-успешните му години в професионален план. Освен получаването на наградата от лекарския съюз, признание за професионализма си получава и от Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS), като през октомври е избран за отговорник по финансовите въпроси (ковчежник), и е член на Изпълнителния комитет на асоциацията.
- На медицински, дори хирургичен език, метафорично - има ли нужда от операция здравната система на България?
Системата на здравеопазването винаги е много чувствителна тема и много лесно се използва за политически цели и за популистки послания.
Не може да се даде прост, кратък и еднозначен отговор. Според мен, системата функционира доста добре, което ще рече, че повечето хора имат достъп до едно добро, на средно и дори високо европейско ниво здравеопазване в по-голямата част от страната. Качеството на здравната услуга през последните години постоянно се е повишавало. Това са добрите аспекти и е нещо, което не можем да не признаем. И всеки опит да се каже, че нищо не е направено и не се е случило, просто не отговаря на истината и е някакъв вид спекулация. Всеки с памет и който е запознат със системата, знае какво беше технологичното обезпечаване само преди 10-15 години, колко много имахме да наваксваме, колко много бяхме изостанали. През последните 15-ина години не просто се навакса това изоставане, а смятам, че вече имаме болници, които са категорично на високо европейско ниво, много по-добра е интеграцията на специалистите в европейските здравни структури и мрежи, така че със сигурност много добри неща са се случили.
Дали може да бъде по-добре, категорично отговорът е да. Няма система на здравеопазване в света, която да е изцяло и окончателна развита, и никой да не иска нищо повече от нея. Така че и тук при нас има много какво да се прави.
За мен лично най-големият проблем на здравеопазването в България е липсата на медицински сестри. Тенденцията лекари да напускат страната категорично е редуцирана до един съвсем естествен минимум през последните години. Така че по отношение на лекарите, основният проблем, който виждаме е възрастовата структура. Средният ни брой на лекари на глава от населението в България е толкова, колкото е средното за Европа. Бих казал, че сме в една златна среда. Но проблемът със сестрите е огромен. Имайте предвид, че медицинските сестри - специалистите по здравни грижи са тези, които обгрижват пациентите през целия болничен престой. Ние оперираме 3, 4 или 5 часа, но във времето извън операционната, 90% от грижите за пациента се полагат именно от специалистите по здравни грижи.
Този дефицит е толкова голям, че аз лично го дефинирам като заплаха за националната сигурност, доколкото здравето на населението е част именно от националната сигурност. И твърдението, че като вдигнем тези или онези заплати, щял да се реши този проблем, всъщност не отговарят на истината. Защото дефицитът на медицински кадри е в пъти. В България има около 32-33 хиляди лекари. За да отговаряме на средно европейско ниво, трябва да има между 2 и 3 пъти повече сестри. Т.е. в България би трябвало да има поне 64-65 хиляди сестри. В момента има 20-22 хиляди. Сами разбирате за каква пропаст става дума, която каквито и заплати да бъдат дадени, не може да бъде запълнена, особено като се има предвид, че образованието на специалистите по здравна грижа е цели 4 години. Мисля, че това е продукт на една дългогодишна грешна политика и неглижиране на проблема. И в момента бих описал ситуацията не като катастрофална, а като нещо отвъд катастрофата. Много е важно да се вземат в кратки срокове и своевременно мерки по този въпрос, за да можем в бъдеще, след няколко години, поне частично да започнем да излизаме от тази криза.
Друг проблем, който може да се очертае, разбира се, е недостатъчното финансиране. От една страна, имаме разпиляване на човешки ресурси в твърде много лечебни заведения. Имаме разпиляване и на финансов ресурс в твърде много лечебни заведения. Голяма част от тези лечебни заведения не са достатъчно ефективни, не са достатъчно добре обезпечени кадрово, не осигуряват медицинска услуга на достатъчно високо, съвременно ниво.
Същевременно имаме един възлов дефицит, който следва след изписването на пациентите от болниците - ранната, интензивна рехабилитация и възстановяване. На практика ние имаме много болници за активно лечение и нямаме болници, които да поемат пациентите веднага след осъществяване на някаква интервенция и изобщо - в тежкия възстановителен период - болници за активно долекуване или болници за активна рехабилитация. А именно в първите седмици и месеци от възстановяването на пациента правилните грижи са особено важни. В момента това на практика се осъществява в домашни условия.
Според проф. Габровски този проблем е решим. Той вижда изход от ситуацията в трансформация на част от болниците за активно лечение в болници за долекуване и активна рехабилитация.
Темата или проблемът с финансирането на здравната система за него има два прочита.
Единият е, че в системата има течове, тоест трябва да има по-добър контрол. Това нещо е абсолютно задължително. На практика контролът може отлично да се осъществява по цифров път, чрез цифрови системи, които правят здравеопазването в голяма степен прозрачно и лесно могат да посочат местата на неефективното разходване на средства.
От друга страна, трябва да си отговорим на въпроса: искаме ли да имаме това здравеопазване, което получаваме в момента? За парите, които като общество отделяме в момента, получаваме една добра услуга. Но ако искаме да получим нещо повече, ще трябва да отделим повече пари.
- Председателят на Българския лекарски съюз, д-р Николай Брънзалов, настоява за увеличаване на здравноосигурителната вноска, заради тежкото недофинансиране на системата. Има ли такава необходимост и според Вас?
Здравната вноска в България е най-ниската в Европа и като относителна стойност, т.е. като процент, и като абсолютна стойност, т.е. като обща сума. Казано накратко, българската държава събира най-малко пари за здравеопазване от всички страни в Европа.
Всичко в живота е въпрос на някакъв избор и на приоритети. Ако се окаже, че тази година в касата има дефицит, това означава, че ние сме получили повече здравни услуги, отколкото можем да си позволим като общество. Има два начина да се разреши този дефицит. Единият е да се забави достигането до и ползването на здравните услуги, т.е. да има листи на чакащи, както е на много места по света. Ние тук не сме свикнали на подобно нещо, но навсякъде по света това е норма. Като понякога се стига, за мен лично като лекар до абсолютно абсурдни ситуации, за една интервенция да се чака 6, 9, 12 месеца. Другият вариант е да се свали качеството на здравната услуга, за да стане тя по-евтина.
Трябва да решим като общество какво точно искаме да се случи. Ако искаме да получаваме поне същата здравна услуга, която сме получавали през тази или миналата година, няма как това да се случи с парите, които отделяме за здравеопазването.
Финансирането трябва да се увеличи по един или друг начин. Дали ще бъде с увеличение на здравната вноска, дали ще бъде с по-голямо ангажиране на държавата към здравната система, като заплаща осигуровките на държавните служители и т.н. Това вече е въпрос на разговор и на политическо решение. Но всяка здравна услуга има своята цена и няма как да се заблуждаваме, че ще получаваме все по-високо качество и все по-добро здравеопазване, като същевременно не отделяме повече пари за това.
- Как би се променила областта на неврохирургията с по-голямото финансиране?
В неврохирургията за щастие се случиха добри неща. През последните години вече има отлично оборудвани центрове. Разбира се, при нас проблемът е, че специалността ни е свързана обикновено с доста тежко болни и в този ред на мисли, те имат нужда от много повече грижи.
Тук също много личи дефицитът на медицински сестри, много личи и липсата на тези заведения, за които споменах, към които да бъдат насочени пациентите за възстановяване в най-ранния етап, след операция. Надявам се, че при едно по-добро финансиране, тези проблеми частично биха могли да бъдат разрешени.
Другото, което може да се подобри, това е реимбурсирането на медицинските изделия. Здравната каса направи някои много важни стъпки в правилната посока през последните години, както по отношение на мозъчно-съдовите заболяване, така и по отношение на гръбначната хирургия, но все още има какво да се желае. По-доброто финансиране със сигурност би могло да подпомогне и тази сфера.
- Ако трябва да формулирате най-неотложните решения за стабилизиране на здравната система - кои биха били те?
Според мен, посоките, в които трябва да се вземат скорошни мерки са четири:
Първото трябва да е контрол върху разходването на средствата - дали парите, които даваме, отиват за реални и индикирани процедури, за ефективни действия, за извършването на правилното и подходящо лечение.
Второто е да се подобрят условията за обучение на специалисти по здравни грижи, като трябва да има, различни нива на обучение, основното от които да позволяват доста по-бързо добиване на основни познания и вливане в системата на здравеопазване.
Третото е спешната помощ. Там все още има големи дефицити и към спешната помощ трябва да се гледа винаги с особено внимание, защото ако при плановите интервенции човек може да подбере и място, и болница, и специалисти, то в спешна ситуация всеки един от нас е изцяло зависим от това, което съществува като инфраструктура и умения.
Четвъртото, което винаги се пренебрегва, но всъщност е много важно, това е науката. Медицината е практически ориентирана, най-важни, разбира се, са практическите резултати, но науката е това, което движи мисълта и дава утрешните добри резултати.
Източник: dir.bg
