Фундаментално положение в либералната идеология и в ценностите на социалната държава, застъпено и прокарвано в рекламите, е че щастието ни принадлежи по право
Пришълците са два основни вида: такива, които идват да работят, и такива, които идват да се кефят
Не обичам да пътувам по света без работа, да се шматкам по улиците и да зяпам магазините. Кръчмите също вече не ме интригуват – свикнал съм с няколко проверени и ходя там. Дори вече ме е страх от нови места и когато някой ме покани, отивам със свито сърце. Не обичам да пътувам без работа и понеже скоро не ми се е отваряла, не пътувам. Но децата ми пътуват много - ей така, за удоволствие - и разправят, че класическите дестинации вече са станали почти невъзможни от туристификация, а славните европейски градове са почернели от мигранти, много от тях са превърнати в гета и кочини. Затова сега актуални ставали по-бутиковите дестинации, встрани от цивилизацията. Как се случи това преселение на народите?
Според моето скромно и вероятно грешно мнение, с което не искам да ангажирам никого, пришълците са два основни вида: такива, които идват да работят, и такива, които идват да се кефят.
Защо трябва да идва да работи в страната ни някой чужденец? Първо, защото няма достатъчно местни работници. Има работа, но няма кой да я върши. Но също е валидно и това: има работа, има кой да я върши, обаче никой не иска да я върши, защото е под достойнството му или защото не легнал да умира от глад, социалната система няма да го остави гладен и затова той няма да отиде да мие клозети или да чука камъни, образно казано.
Това, второто, са пораженията от съблазънта за “социалното държава”. Тази съблазън беше толкова силна, че помня как на едно заседание на икономическата група на Реформаторския блок представителят на най-тъмносинята, най-дясната от всички десни партии - ДСБ, отцепила се от СДС именно поради недостатъчната му дясност, - излезе с предложение в програмата на Реформаторския блок да се запише, че ще прокараме закон, според който работодателят няма да може да извършва никакви финансови движения, преди да се разплатил до стотинка с работниците си.
Така работническата класа се разглезва, а нуждите на икономиките си остават същите. И започват да внасят хора от страни, където охолството все още не е развалило човека на труда.
Това са тези, които идват да работят. Онези, които идват да се кефят, са по-различни. И те са ми по-интересни, защото тук се вижда силното влияние на медиите и комуникационните технологии. И най-вече на рекламите в тях, които, предназначени преди всичко за западни потребители, показват едно целофанено изобилие и обещават наслада и безметежие.
Няколко са големите грехове на западната реклама. На първо място слагам внушението, че удоволствието и удобството е по-важно от всичко останало. Нещо повече, в света на рекламите удоволствието и удобството е ЕДИНСТВЕНОТО важно нещо, няма друго, което да си заслужава да се мечтае и да се живее.
После идва убеждението, че всичко се постига лесно и тази гледна точка се прокарва дори в реклами на учебни заведения. Отровен от това виждане, чекът, срещнал неизбежна трудност, се чувства предаден, похитен, чувства ПРАВАТА си ограбени.
Фундаментално положение в либералната идеология и в ценностите на социалната държава, застъпено и прокарвано в рекламите, е че щастието ни принадлежи по право. И ако не си щастлив, което се случва много често поради природата на света, в който живеем, ти се чувстваш жертва на несправедливост и започваш да търсиш виновник.
Сега си представете един афгански чобанин, извел стадото си край Тора Бора в планините Спин Гар. Пасе стадото със смартфон в ръка, гледа реклами за кредити, домакински уреди и пр. и мечтае. Вечерта се прибира в колибата, натегнал от чувство за несправедливост и твърдо решен да получи своето. Или пък някой негър, който живее с 10 долара на месец, гледа как разни финансови институции с оптимистични имена едва ли не подаряват суми, които той не е и сънувал. Разбира се, тези реклами и дума не обелват за това какво се случва с онзи, който се възползва от кредита - каква е лихвата, колко трябва да връща, как го принуждават да връща и пр. Само цветя и рози и неутолима покупателна сила. Е, няма ли този негър да се метне на първата надуваема лодка за Италия?
Ние, хората за които са правени тези клипове, можем да усетим условността на рекламната фикция, но могат ли другите култури или за тях всичко е 1:1? И те си казват: бре, да му се не види, в какъв рай живеят някои, ние де не сме нещо по-долни!
И идват. И какво виждат като дойдат? Църкви, обърнати на молове и изнежени и наплашени хорица, които не смеят да произнесат думите “негър” и “педераст”.
Ами какво виждат в България?
Преди няколко дни гост за интервю ми беше Костадин Костадинов. Между другото, за политика говорихме съвсем малко и то по-скоро умозрително, отколкото страстно, защото не сме на едни и също позиции по много въпроси, което, разбира се, не пречи на един културен и интелигентен разговор. Та в това интервю стана дума, че с темповете, с които се внасят работници, за да се отговори на нуждите на бизнеса, те скоро ще станат милион, ако доведат и семействата си и забравят да се върнат обратно.
А те ще забравят, защото ще видят прекрасна неусвоена земя без хора, които да я обработват. Сега! Очевидно не е такава пустиня у нас - пътувал съм и съм виждал какво се прави по Програмата за селските райони. Но безспорен факт е, че нашата територия може да бъде обитавана от 40-50 милиона души. Не знам дали е съвпадение, но съм чел, че именно това е минимумът население, при което една икономика може да бъде смислена.
В разговора научих, че малцинствата у нас (цигани и турци) раждат повече деца от българите, техните бебета са с над 50% повече. Научих също, че има общини, в които от години не са се раждали не само българчета, ами и никакви бебета въобще.
Защо не се раждат бебета?
По няколко причини. Например заради сексуалното образование в училище. Освен как се правят бебета, то учи децата и как НЕ СЕ правят - всякакви техники. Учи ги на “семейно планиране”. Семейното планиране е “понятие, включващо приемането и практикуването на определени методи и техники, водещи до осъществяването на броя на желаните деца в семейството, разпределени във времето чрез периоди, избрани от самата сексуална двойка”. Така пише в статията на някакво НПО, озаглавена “Семейно планиране и контрацепция” и особено наблягаща на второто. Тоест, грубо казано (някой ще рече: МНОГО ГРУБО казано), ние отправяме към учениците следното послание: “Чукайте се, мили деца, само гледайте да не забременявате!”. Към целия този наратив трябва да прибавим и темата за аборта като нещо нормално и даже хигиенично.
Друга причина са неправителствените активисти, които се блъскат на входовете на училищата, за да въвеждат децата в джендър теориите. Освен всичките извратености в тези теории, те превръщат семейството в понятие без никаква стойност, развенчават го като ценност, обгръщат го с интелектуално презрение. За църковен брак отдавна не говорим. Но и гражданският брак е представен като някаква излишна чудатост. И много свестни хора отглеждат децата си без семейство и не разбират какво нередно има в това.
В резултат децата вече не са ценност, не са обществен капитал. Децата се нещо досадно, което пречи А.) на професионалната реализация особено на жената и Б.) на забавлението и удоволствията. А ислямистите, които завладяха без съпротива Франция в забележителната дистопия на Мишел Уелбек “Подчинение” не искаха нищо друго. Казаха на продажните френски политици: ето ви икономиката, ето ви финансите, ето ви всичко. Ние искаме само образованието. Ние искаме само децата.
Очевидно нашата вече постхристиянска цивилизация е тръгнала да си отива. Нищо ново под слънцето, и с други застаряващи цивилизации се е случвало същото, и други са били помитани от варвари, които варвари са въздигали следващата цивилизация.
Но ще останат от нас хора, които дори изпод руините на катедралите ще повтарят, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg
