384 мерки, заложени в дългосрочната визия за развитие на столицата
Нови граници на районите в София и отделен бюджет за всеки квартал. Това са част от общо 384 мерки, които до 2050 г. трябва да превърнат София в “компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето”. Те са заложени в дългосрочната стратегия за развитие на столицата. Документът, по който се работи от 2 г., е готов за внасяне в Столичния общински съвет.
Част от мерките, с които трябва да се изпълнят 24 дългосрочни цели, бяха представени вчера от арх. Любо Георгиев - ръководител на екипа на общинската инициатива “Визия за София”.
За превръщането на столицата в компактен град общината трябва да започне да насочва инвестиционния интерес. За да се случи това, трябва да се определят приоритетни територии, да се обновят неизползвани площи - като бивши индустриални зони и военни поделения, да се изгради инфраструктура и социална среда там.
Друга мярка предвижда нов механизъм за формиране на
цената на разрешителните
за строеж
“Сега почти няма разлика дали строите в идеалния център, в “Стрелбище” или в крайградски зони. Това трябва да се промени. Освен това събраните такси трябва да отиват целево за подобряване на средата в съответния район”, обясни арх. Георгиев.
Друга цел на визията е градският транспорт да стане по-атрактивен. Мерките за това са: увеличаване на средната му скорост от 20 км/ч сега на поне 25 км/ч, намаляване на чакането по спирките, оптимизиране на маршрутите, повече скоростни трасета и пускане на кръгови линии, които да свързват кварталите.
Изработване на специфични норми за въздуха, отчитащи метеорологичните особености на Софийското поле, е сред мерките за намаляване на замърсяването. Създаване на горски масиви, финансови стимули, които да накарат хората, отопляващи се на дърва или въглища, да преминат на по-екологично гориво, но и санкции за тези, които не го направят, са още сред набелязаните стъпки. Плюс разширяване на топлопреносната и газопреносната мрежа.
Нова формула за изчисление на такса смет, която
да отразява реално кой
колко отпадъци изхвърля, обособяване на места към жилищните сгради за разделно събиране на боклука или въвеждане на система с инидивидуални чували, се предвижда още в стратегическия документ.
Превръщането на София в предприемачески хъб в региона пък ще се реализира чрез опростяване на лицензионните и данъчните режими за бизнеса и подкрепа на младежкото предприемачество.
До 2050 г. софиянци трябва да участват активно в управлението, като например гласуват през различни платформи дали даден проект да се реализира.
“Надяваме се до Нова година СОС да гласува трансформацията на общинското предприятие “Софпроект” в звено за стратегическо планиране и да приеме целите за дългосрочното развитие на София. Предлагаме да се създаде временна комисия към СОС, която да разгледа 384-те мерки и те да бъдат приети в началото на 2020 г.”, обясни арх. Георгиев, който е и шеф на “Софпроект”.
10 000 души са участвали в подготвянето на стратегията. След приемането ѝ трябва да започне и работата по промяната на общия устройствен план на София.
Източник: https:www.24chasa.bg
