Страната има един от най-големите дялове в ЕС на ученици със слаби резултати
В годишния си доклад за България за 2020 г. Европейската комисия прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, пише "Труд".
Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическото състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да бъдат поставени във фокуса на управляващите, за да вземат мерки за разрешаването им.
Качеството и приобщаващият характер на образованието в България продължават да са големи предизвикателства въпреки текущите реформи, пише в доклада на Европейската комисия (ЕК). Средните резултати на учениците в България по четене, математика и природни науки не са се подобрили в сравнение с резултатите от 2015 г. и остават значително под средните за ЕС.
Страната има един от най-големите дялове в ЕС на ученици със слаби резултати в трите области. България освен това е сред държавите-членки, в които социално-икономическото положение има най-голямо влияние върху учебните резултати, а териториалната и социалната сегрегация е най-ясно изразена: средният резултат по четене на учениците от намиращите се в селски райони училища е с 115 пункта по-нисък от този на учениците в градовете, което е равносилно на 3 години училищно образование.
В България има тенденция учениците да се групират според това дали постиженията им са ниски или високи, както и в зависимост от социално-икономическия им статус, посочват от ЕК. България въведе редица мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с качеството и справедливостта на образованието, но все още предстои да се видят резултатите от тях. Обхватът на държавната субсидия, предоставяна на детските градини и училищата, в които най-малко 20% от децата са от уязвими групи, беше разширен и вече включва и средните и професионалните училища.
Приобщаването на ромите в образованието продължава обаче да бъде предизвикателство поради няколко фактора, сред които са училищната сегрегация и пречките, породени от крайната бедност, като 34% от ромите завършват само началния етап на основното образование, а 44% - прогимназиалния етап, пише в доклада на ЕК. Въпреки че през годините бюджетът за образование бе увеличен, в него няма заложени конкретни цели, нито ориентираност към постигането на резултати, посочват от ЕК. Въпреки че се увеличават, публичните разходи за образование са сред най-ниските в ЕС - 3,6% от БВП (средното равнище за ЕС е 4,6%). От 2018 г. насам се увеличава финансирането на училищата в селските райони и училищата, които работят с уязвими деца.
Изготвят се планове за удвояване на заплатите на учителите до 2021 г. в сравнение с равнището им от 2017 г. (заплащането следва да достигне 120% от средната заплата в България). Но учителската професия продължава да бъде смятана за непрестижна и в някои големи градове и конкретни области все още има недостиг на учители. Само 17,7% от учителите са на мнение, че обществото оценява професията им, и едва 60% от завършилите педагогика действително упражняват професията си.
Това е проблем, тъй като почти половината от учителите са на възраст над 50 години. Беше въведено задължение за участие на учителите в обучения за продължаваща квалификация, свързано с кариерното развитие. Въпреки това българските учители заявяват една от най-големите потребности от продължаваща квалификация в ЕС, което сочи, че е необходимо да се подобрят резултатността, наблюдението и оценката на качеството и ефективността на обучението.
Източник: https:blitz.bg
