Тhe Connor Brothers стават известни в артсредите като мистериозните американски близнаци – Франклин и Брендън Конър, които са отгледани заедно с други известни деца като актьорите Ривър и Хоакин Финикс при екстремни условия от таен християнски култ, известен като “Семейството”.
Братята Конър успяват да избягат в Бруклин, където започват да създават артпроизведения, чрез които осмислят света, от който са били лишени преди. През oктомври 2014-а става ясно, че образите на Франклин и Брендън всъщност са били мит и че братята Конър са артдилърите Джеймс Голдинг и Майк Снийл. Тяхната изложба Maybe It’s Not About A Happy Ending, Maybe It’s Аbout The Story може да видите в галерия и зала “Оборище 5” до 30 юли. Двамата представиха картините си на 27 юни по покана на директорката на галерията Деница Атанасова-Гергова.
Произведения на Connor Brothers са били продавани в топгалерии в Ню Йорк, Лондон, Лос Анджелис, Дубай и Сидни. Tехни фенове са принц Хари и Меган Маркъл, които наскоро подаряват работа на Тhe Connor Brothers за сватбата на свои близки приятели.
Двамата артдилъри,
представяли се 18 месеца
като близнаци, показаха част
от творбите си в София
- Г-н Голдинг, как се запознахте с г-н Снийл?
Джеймс Голдинг: Преди около 20 г. Майк учеше в университета в Кеймбридж, а аз имах приятел от детските си години, който също беше студент там. Той ни запозна. В този период не бяхме особено близки приятели. Но през годините...
Майк Снийл: Все още не го харесвам. (Смее се.)
Голдинг: А аз направо не мога да понасям Майк. (Смее се.) Поддържахме контакт от време на време. През последните 10 г. обаче се чуваме всеки ден. Виждам го по-често, отколкото съпругата си.
- Как започнахте да създавате картини заедно?
Голдинг: Историята е малко сложна. През 2012 г. Майк преживяваше труден период заради лошото си психично състояние. Знаеше, че и аз съм минал през нещо подобно, когато бях по-млад. Мисля, че заради това се чувстваше комфортно да ми сподели, че понякога има самоубийствени мисли. Исках да се погрижа за него. Затова го поканих да се премести при мен и съпругата ми. През това време започнахме да създаваме изкуство, без да го осъзнаваме. Просто правехме материали, които ни разсейваха, караха ни да се смеем. След няколко месеца му казах, че трябва да покажем нещата си. Той ми отвърна: “Не, да не си луд? Това е продукт на нашите разговори за лошите ни преживявания. Не искам да показвам себе си толкова лично пред хората”. Разбирам това. Аз обаче настоявах. Един ден Майк се съгласи да направим изложба, ако кажем, че те са създадени от други хора. На следващия ден ми изпрати съобщение. Беше написал история за 20 мин, докато пътува във влака, за тези двама близнаци, които са родени в култа “Семейството” в Калифорния, където са нямали достъп до външния свят. Когато били на 16, избягали оттам и хванали влак до Ню Йорк. Помислих си, че това е интересна история. По време на първата ни изложба всички картини се продадоха. Успях да видя как хората реагират на изкуството ни. Те или го обожаваха, или го мразеха, но не бяха безразлични. Звъннах на Майк. Той ме попита: “Мислиш ли, че трябва да го направим отново?”.
- Как измислихте историята на The Connor Brothers?
Снийл: Обичам да създавам истории. За тази не мислех особено много.
Написах я на път за
вкъщи, докато бях
във влака
Не беше най-страхотното нещо.
Голдинг: Може да се направи паралел между историята на братята Конър и нашата. Изолиран от света, сякаш си в култ, така се чувстваш, когато не си психически здрав. Опитвайки да се оправиш, откриваш съвсем различен свят и се опитваш да го разбереш. Така че измислената история на братята много прилича на нашата лична.
- Защо избрахте точно името The Connor Brothers?
Голдинг: Мислехме си, докато пушехме цигари пред едно кафене, че трябва да са ирландци. Казах: “Конър, това е ирландско име”. “Да, става”, отвърна ми Майк.
- Казахте ли на някого, че вие стоите зад псевдонима The Connor Brothers?
Снийл: Почти никой не знаеше, само двама-трима членове на семействата ни. Не мислехме особено за това, просто създавахме картини и се забавлявахме. Това се превърна в начина ни на живот.
Голдинг: Нямахме представа колко добре се приемат творбите ни в реалния свят, защото ги създавахме на кухненската ми маса и ги изпращахме до Сидни, Лос Анджелис, Хонконг и т.н. Един ден отваряме вестника и намираме снимка на една от картините ни, купена от известен човек. Чувствахме се странно.
- Как реагираха родителите ви относно измислената историята за The Connor Brothers?
Голдинг: Моите бяха много притеснени. Мислеха ни за луди. (Смее се.) Предполагам, че доста родители са обезкуражавали децата си, защото са смятали, че няма да успеят в начинанията си.
Снийл: Те просто искат бъдещето на децата им да е осигурено, но мисля, че това не е окей. Когато искаш да направиш нещо, трябва просто да го направиш.
Голдинг: Нашето начинание беше доста рисковано.
Снийл: Тогава обаче не го осъзнавахме.
- Беше ли трудно да запазите самоличността си в тайна?
Снийл: Не беше трудно да не казваме на никого.
Голдинг: Трудността беше в това да обясниш как така The Connor Brothers никога не присъстват на собствените си изложби.
Снийл: Измисляхме всякакви извинения. Казвахме, че не летят, че са се натровили с храна и т.н.
Голдинг: На една наша изложба имаше две жени, които доста ни разпитваха. Изглеждаха подозрителни. Бяха от щата Мисури, мястото, където двамата измислени близнаци живеят. Попитаха ни дали някога сме ги посещавали. Майк допусна малка грешка и отговори “да”. Те искаха да знаят точно в коя част живеят. Той случайно знаеше името на една от областите в щата. “О, познаваме я много добре, може ли да бъдете по-конкретни”, попитаха ни жените. Единственото обяснение, което се роди в главата на Майк, беше: “Когато съм ходил там, винаги е било нощ, така че не мога да опиша нищо”. (Смее се.)
Снийл: Хората често говореха с нас по време на изложбите, тъй като ние бяхме артдилърите на The Connor Brothers. Питаха дали някога сме ги срещали. Планът беше да отговаряме: “Не, комуникираме си чрез имейли или разговори по телефона”. Тогава те ни отвръщаха:
“Така ли, ние сме ги
срещали, бяхме в
студиото им”.
Преструваха се
Голдинг: Хората в артсредите постоянно ни обясняваха колко са забавни и колко брилянтна е работата им. (Смее се.)
- Защо решихте да разкриете кои наистина са The Connor Brothers?
Голдинг: Прекарахме 18 месеца, пътувайки по света, представяйки картините на The Connor Brothers. За това време видяхме реакциите на много хора. Освен това решихме личните си проблеми, с които се борехме в началото. Решихме, че ще направим голямо шоу в Лондон. Това щеше да е прекалено трудно, ако пазехме тайната кои всъщност са Connor Brothers. Свързахме се с журналист, който пише за британския в-к “Телеграф” и той написа фийчър за нас.
- Каква е историята, която стои зад първата ви творба?
Голдинг: Създадохме я от страници на книга на Джеймс Джойс и букви от играта скрабъл. Мисля, че беше
една от най-лошите
творби, които някога
съм виждал в
живота си
Тогава започнахме да импровизираме и да купуваме книги от ebay.
Снийл: Целта беше да създадем надпис, който да ни разсмее. Не мислихме въобще, че правим изкуство.
Голдинг: Случайно купих много романтични романи.
Снийл: Не мисля, че е случайно. По-скоро много ти харесваха. (Смее се.)
Голдинг: Добре де, имах няколко в библиотеката си, някъде отзад. Освен това разполагахме и със стари комикси от 60-те години, които съдържаха много препратки към употребата на наркотици и нецензурни думи. Изрязвахме балончетата с думите от тях и ги лепяхме върху кориците на книгите. Това се превърна в нещо като пристрастяване.
- Бяхте в България в четвъртък, какво успяхте да направите?
Голдинг: Играхме голф.
Снийл: Но не знаем как се играе, така че беше много забавно. (Смее се.)
Голдинг: Определено не ни се удава.
Източник: https:www.24chasa.bg
