За изключителните си заслуги българинът
е обявен за почетен професор на НАСА
Има и българин в наземния команден екип, който изпраща космическия кораб “Аполо 11” към Луната. Това е Виден Табаков. Заради големия си принос в космическата програма на САЩ той е обявен за почетен професор на НАСА.
Виден Табаков е роден в белоградчишко село Стакевци на 14 декември 1920 г. Баща му, богат и влиятелен за времето си търговец, го праща да учи в гимназията “Цар Симеон Велики” във Видин. След като я завършва през 1939 г., младежът заминава за Прага, където записва машинно инженерство в Карловия университет.
В Прага Виден Табаков успява да изкара само един семестър, защото в края на същата година армията на Хитлер завзема цялата територия на Чехословакия. Училищата и вузовете са закрити и българинът заминава да учи в Берлинския университет в Германия.
Дипломира се като машинен инженер и е
назначен в концерна
“Сименс”,
където работи по създаването на специални материали за облицовка на подводници. В Берлинския университет българинът завършва и втора инженерна специалност - самолетостроене и аеронавтика.
Поради забележителните му теоретични познания в тази област през 1946 г. става преподавател по аероинженерство в Берлинската политехника. Подготвя и защитава докторат, като същевременно и сътрудничи на конструктора Ханс-Иоахим фон Охайн, който създава първия самолетен турбореактивен двигател.
От 1945 г. до 1947 г. работи в сектора, контролиран от САЩ в Берлин в Департамента по изграждане на машини.
Талантливият младеж е забелязан и от най-големия за онова време специалист по ракетостроене и космонавтика Вернер фон Браун и е привлечен в екипа му. Фон Браун е известен като бащата на немското ракетостроене и на ракетите “Фау 1” и “Фау 2”, с които Хитлер се надява да обърне хода на Втората световна война.
Виден Табаков завършва докторантурата си през 1945 г. С част от екипа си Вернер фон Браун пристига в САЩ. Той е бил член на СС, личен приятел е на Хитлер, подготвя оръжия, с които да бъдат атакувани и САЩ, но американските политици и спецслужби си затварят очите за тези факти. Нужен им е специалист по ракетостроене, защото вече е започнала надпреварата във въоръжаването с СССР.
Но Виден Табаков не получава виза за САЩ. Твърди се, че основният аргумент на щатските власти е, че е роден в държава, която вече е сателит на СССР. Българинът заминава за Аржентина. Там е включен в екипа от германци, италианци и местни специалисти, който разработва първия аржентински свръхзвуков самолет. В Аржентина Виден Табаков защитава патент за подобряване на охлаждането при хладилниците. Това са годините при режима на управление на ген. Хуан Перон.
Има и друга версия за тази част от живота на Табаков. През 1945 г. той е поканен от страните победителки във войната да участва в разчитането на секретната ракетна документация на германците.
После с тяхна помощ напуска Германия и се отправя през Италия за Аржентина. След време се връща в Германия и постъпва в концерна “Байер” в колектива от учени, който създава материала хлоропрен за авиационната промишленост. През 1948 г. все пак успява да стигне до САЩ.
През 1958 г. в САЩ е създадена НАСА (Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство.) През същата година Табаков става професор в Университета в Синсинати и е включен в свръхсекретен екип, който работи по производството на ракетите “Сатурн”.
Американците искат бързо да създадат ракета с голяма мощност, която да доближи до Луната, както и космически кораб, който не само да стигне до нея, но и да се завърне.
През същата 1958 г. семейство Табакови се установява в САЩ - в Хънтсвил, Алабама. Съпругата Хилда обаче категорично отказва да живее при полевите условия в базата. Разрешено им е да се преместят в Синсинати, щата Охайо, където е разположен Центърът за изследвания и нови технологии
и ракетен център
на армията на САЩ
Интересът на Виден Табаков към образованието в областта на космическите изследвания среща разбиране от университета в Синсинати и през 1959 г. с негово участие там се открива Институт за космически науки с магистърски и докторски инженерни програми.
В лаборатория в Синсинати Виден Табаков трябва да създаде материал, който издържа до 6000 градуса по Фаренхайт. Той е необходим да опази реактивния двигател при излитането на ракетата. Българинът се справя със задачата и от Пентагона правят поръчка за милиони долари.
Когато обаче изстрелват ракета с този силно огнеупорен материал, всичко се стопява от високата температура. Военните завеждат дело във Федералния съд срещу фирмата, чийто представител е българинът, за некачествено свършена работа.
Когато през 1994 г. Виден Табаков за първи път се завръща в България, той разказва следното: “Бях призован като свидетел по делото и ми предложиха подкуп. Даваха ми заплатата за цели 7 години, но да не свидетелствам по делото. Аз отказах тези пари и нашата фирма го спечели...”
В надпреварата за първи пилотиран космически полет СССР изпреварва САЩ с 24 дни. На 12 април 1965 г. Юрий Гагарин с кораба “Восток 1” облита земното кълбо за 108 минути.
На 5 май същата година Алън Шепърд с космическия кораб капсула “Редстоун 3” е изведен на балистична траектория и достига до височина от 186,5 км, след което се приводнява в Атлантическия океан.
Табаков е един от малцината, които чуват думите на астронавта преди старта. Американецът казва: “Не се прецаквай, Шепърд!” После сред пилотите и астронавтите тази фраза става популярна като “молитвата на Шепърд”.
НАСА започва да форсира проекта си по кацане на човек на Луната. И на 16 юли 1969 г. от космическата база в Кейп Канаверал в САЩ е изстрелян космическият кораб “Аполо 11”. Пътят до Луната продължава 4 дни, като корабът изминава 400 000 км.
Полетът, както и самото прилуняване, е излъчен от телевизиите на 55 страни и е наблюдаван от над 800 млн. зрители. Почти целият свят вижда как на 20 юли Армстронг стъпва на Луната. Казвам почти, защото в соцлагера този величав момент в човешката история не беше показан.
После астронавтът преподава в университета в Синсинати от 1971 до 1979 г. и според проф. Аватеф Хамед двамата с Табаков били много близки приятели.
Професорът
осигурява за
университета над
100 млн. долара
чрез ръководените от него научни проекти. Лабораторията за корозия на турбомашини, която създава в университета, носи неговото име с решение от 17 ноември 2009 г.
В Синсинати българинът поставя началото на докторска програма по космонавтика и обучава над 50 докторанти и над 200 магистри. През годините Табаков работи и за военноморските сили на САЩ, за “Дженерал Електрик”, “Проктър енд Гембъл”, “Ролс-Ройс” и др.
Изнася лекции по цял свят. Освен в проекти на НАСА участва и програми на Националната научна фондация, министерствата на енергетиката и на отбраната. Член е на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери.
Проф. Табаков има над 400 научни публикации в научни списания, част от които в съавторство, и е един от най-цитираните учени. Бил е активен член на Американския институт за аеронавтика и астронавтика и е с признат принос от Американското общество на машинните инженери.
През 2014 г. Табаков е обявен за почетен професор на НАСА. Такава чест е оказана на много малко натурализирани в САЩ специалисти. Този факт доказва, че Виден Табаков е най-успелият български учен в света. Той е личност, с която могат да се гордеят както неговите български сънародници, така и американският народ, сред който той намира свой втори дом. Неговите постижения и пример принадлежат на цялото човечество.
Съпругата на Табаков се казва Гунхилд Ромбуш (Хилда) - германка, родена на 14 септември 1920 г. в Данциг. Когато напускат Германия, тя е с български паспорт. Двамата живеят неразделни до смъртта на Хилда на 19 май 2001 г. Табакови имат две дъщери - Ирина Кег и Фелисита Сингер, и трима внуци. Виден Табаков умира на 6 юни 2015 г. в САЩ.
Източник: https:www.24chasa.bg
