Венелин Венков: Синът на Емил Димитров ни даде правата за „Моя страна, моя България“

Венелин Венков, Невена Цонева и групата „Баш бенд“ тръгват на национално турне. То ще мине под мотото „Заедно“ и ще стартира на 15 юни в Габрово. След това продължава във Враца, Русе, Смолян, Сандански, Ямбол, Варна, Бургас, Хасково, Казанлък, Пловдив и ще приключи на 10 октомври с голям концерт в София. Това е второ турне за Венко и Невена след раздялата им с „Ку-ку бенд“ 

– Венко, на 15 юни стартирате турнето ви „Заедно“. Явно миналогодишният успех ви е вдъхновил да направите и втора музикална обиколка в страната?

– Миналогодишното турне „Тук сме“ наистина беше много важно за нас, защото беше първото ни самостоятелно, след като си тръгнахме от „Ку-ку бенд“. Никога няма да забравя реакциите на хората, които бяха изумителни. До този момент не ми се беше случвало да виждам как по средата на концерт публиката аплодира в продължение на десет минути и вика: „Още, още!“. В такива моменти разбираш, че онова, което правиш, има смисъл. 

– Нямаше ли доза притеснение, преди да тръгнете на самостоятелно турне?

– Имаше, разбира се, защото повечето песни, които Невена изпълняваше, бяха съвсем нови. Публиката не ги беше чувала и винаги съществува притеснение за това как ще ги приеме. За щастие, зрителите ги харесаха. Сега сме готови с албума „Тук сме“ и в него сме наблегнали на нещо, което с Невена много обичаме – обработки на народни песни. Ще издам, че на турнето ни за първи път ще прозвучат с нов аранжимент „Назад, назад, моме Калино“ и „Катерино моме“.

– Миналата година на концертите ви имаше изключително емоционален момент – появата на вашия син Александър, който свиреше на дайре в песента „Вечерница“. Сега предвиждате ли отново негово участие?

– Тази година той ни каза, че не иска да участва, защото си имал други ангажименти. (Смее се.) Ние сме го оставили самостоятелно да взима решенията и по никакъв начин не налагаме нашето мнение. В миналогодишното турне Сашко сам прояви желание да се включи. Участваше с голямо желание. То и сега нищо не се знае. Като види как минава първият концерт, може пак да поиска да се качи на сцената. Ние сме оставили песента „Вечерница“ като първи бис, така че нищо чудно да излезе пред публиката. 

– А с коя песен ще закривате концертите?

– С „Моя страна, моя България“. Изключително благодарни сме на Емил Димитров-син, който ни даде правата да изпълняваме тази велика песен за 10 години. Имаме сключен официален договор. Емил Димитров-син е човек, който стриктно се грижи за творчеството на своя баща.

– Вашата нова формация „Баш бенд“ непрекъснато се разраства. Колко души стана вече?

– Девет. Имаме три нови попълнения. В групата ни дойде бесарабският българин Дима Труфкин. Той е изключителен музикант. Свири на тромпет и гайда. Йордан Борисов пък преподава музика на деца. Свири на пиано, китара, тъпан и пее страхотно. Калоян Николов е певец и има специално място в концертите. В турнето ни се включва и женски квартет при хор „Нуша“ с диригент Нели Андреева.  

– Сигурно някои не са вярвали, че ще се оправите сами, и са ви казвали, че ще се провалите без „Ку-ку бенд“. Какво обаче им отговаряте сега?

– Никога с Невена не сме обръщали внимание на това какво говорят хората. Слушали сме единствено нашите сърца и души. Тръгнахме си от „Ку-ку бенд“, тъй като там творческият момент не беше онова, което сме си представяли да правим. Но в душата си аз цял живот ще съм част от „Ку-ку бенд“.

– С кои от вашите колеги в „Ку-ку бенд“ поддържате приятелски отношения?

– Кръстник съм на перкусиониста Рейди Браузела и с него сме големи приятели, а и децата ни са гаджета. (Смее се.) Гъмзата пък е автор на част от песента „Тук сме“. Заради композицията „Самодива“ по музика на проф. Илия Илиев и текст на Ивайло Вълчев се видях с Евгени Димитров-Маестрото, за да се разберем за правата, и нямаше никакви проблеми. В много добри отношения сме.

– Липсва ли ви да играете на табла със Слави Трифонов?

– Отдавна не ми липсва, защото самият Слави се отказа да играе с мен на табла.

– Защо? 

– Защото не обича да губи. Но попитайте и него дали му липсва играта на табла с мен. 

– В края на март вашата дъщеря Поли ви дари с внучка. Какъв дядо сте?

– Трудно ми е да отговоря на този въпрос, тъй като, за разлика от мен, те живеят в София и съм виждал за тези два месеца внучката ми само два пъти. Засега се радвам на снимките и видеата, които дъщеря ми ми праща на телефона. Но съм сигурен, че когато за първи път чуя от тази малка принцеса думата „дядо“, направо ще се разтопя.

Антон СТЕФАНОВ

https://filternews.bg/