Някои предприятия минаха на 4-дневна работна седмица, работят с 25% под капацитета си, казва председателят на АИКБ
- Господин Велев, НСИ разпространи миналата седмица доста неблагоприятни, направо песимистични оценки на бизнеса за стопанската конюнктура за август. Има очаквания за влошаване на икономическото състояние на предприятията. Споделяте ли като работодател тези опасения?
- Добре е да се вгледаме в това изследване, тъй като то е един първоначален сигнал за цялостното състояние на икономиката. В реалния сектор такива сигнали вече има трети пореден месец и не трябва на фона на добрите резултати за първото полугодие да си мислим, че нещата ще продължат по същия начин.
През първите 6 месеца на годината БВП достигна ръст от 3,3%, има ръст на инвестициите в основен капитал и на потреблението в рамките на 2-3 процента. Средната работна заплата нарасна с 12% на годишна база, на рекордно ниско ниво е безработицата – само 4,2%. Износът през първото полугодие има ръст от 6,3%.
Но
това ще бъдат
последните добри
икономически
данни за 2019 г.
Защото още през юни имаше спад от 3,5% на индустриалното производство и намаление на износа с 6,4%.
Работата е там, че статистиката гледа назад във времето, докато в бизнеса гледаме напред на база на потвърдени поръчки. Пък и имаме отчети за юли и август, които сочат задълбочаване на този спад. Вероятно за третото тримесечие статистиката ще отчете още по-голям спад в индустриалното производство, макар че тези резултати ще станат ясни през октомври. Но не трябва да губим времето дотогава, а да се вгледаме в ситуацията.
- На какво според вас се дължи тази започваща рецесия?
- Най-вече на спада на индустриалното производство в страните, които са ни основни партньори. На първо място Германия и Италия, към които имаме най-голям износ. В Германия вече има четвърто поредно тримесечие спад на индустриалното производство, като през второто тримесечие на годината той е значителен – 6,2% на годишна база.
Германският износ е спаднал с 8%. В Италия има спад на производството с 1,2%, а на износа – с 3,5%.
Ние сме отворена икономика - повече от половината от брутния вътрешен продукт у нас се формира чрез износ. Затова една рецесия, която се задава в Германия, се отразява и на нашата индустрия.
А причината за тамошното положение е в търговските войни между САЩ и Китай, в несигурността по отношение на Брекзит. В самия Китай има забавяне на икономиката, в Турция има девалвация на валутата. Всичко това прави картината недобра.
- Есента е време за изготвяне на бюджета за догодина. Как тези сигнали трябва да бъдат разчетени от онези, които го съставят?
- На първо място трябва да сме безкрайно предпазливи към бюджетните харчове, още повече че наскоро имахме голям извънреден разход за изтребителите. А през второто тримесечие на 2019 г. очевидно ще има намалени приходи.
- Лесно е да се каже, че трябва да се внимава с харчовете...
- Ами най-малкото имаше голям излишък в бюджета в началото на годината, който беше подвеждащ. Картината е вече много променена.
Аз виждам “на терен” какво става - предприятията ни работят с 20-25% под капацитета си. Имаме заводи, които вече са на 4-дневна работна седмица, особено в машиностроенето.
В Германия от второто тримесечие на 2019 г. вече се прилагат антикризисни мерки -
отпуски
по икономически
причини
и доплащане на заплатите от страна на държавата.
Такива мерки трябва да се въведат и у нас, ако и през септември състоянието продължи да бъде същото. Т.е. имаме около две седмици на разположение, през които мениджърите и собствениците да се върнат от отпуск, да си прегледат поръчките и да видят какво е положението.
- Имате предвид държавата да плаща за принудителните отпуски ли?
- Тези дни си прегледах отново онези 51 антикризисни мерки, които разработихме и приехме в тристранния съвет през 2009 г. Една от тях беше точно тази – въвеждане на 4-дневна работна седмица, която обаче се зачиташе за пълен трудов стаж. Тази мярка беше въведена за някои отрасли за едно тримесечие и после бе удължена за още едно.
Нещо подобно трябва да се направи и сега с
доплащане
от бюджета
за заплатите
на персонала на предприятията.
Защото в сегашната ситуация предприемачите не могат да не намалят работното време, противното означава да се правят съкращения. В първия случай персоналът сам ще избяга в търсене на по-високи доходи. След като кризата отмине - защото тя в никакъв случай няма да е толкова дълбока като онази от 2009 г., нито ще трае толкова дълго, хората ще се върнат много трудно обратно на работа.
Това се прави в ЕС в случаите, когато има
рязко намаление
на поръчките
До вчера най-острият проблем на българската икономика беше недостигът на човешки ресурси. Не бива да допускаме още веднъж това, защото веднъж вече сме го гледали. Най-голямата грешка през 2009 г. беше, че тази подкрепа не беше в пълен мащаб. Не бива да допуснем още веднъж това.
- Има ли други мерки, които бихте предложили да се вземат в сегашната ситуация?
- Чета си онези 51 мерки и виждам, че много от тях са били изпълнени, макар и еднократно. Много от тях биха могли да се използват и сега, например подкрепа на дохода на домакинствата, допълнителен финансов ресурс за реалния сектор, възстановяване на финансовата дисциплина в държавата, ограничаване на бюджетните харчове, събиране на резерви за подкрепа на фиска. Всичко това веднъж вече сме го правили и би следвало този път да се справим по-добре.
Разбира се, много ми се иска да греша и нищо такова да не се задава. Но в машиностроенето вече не си задават въпроса ще има ли криза и кога ще бъде. Те си задават въпроса колко дълга ще е. Защото кризата вече е тук.
- Освен машиностроенето има ли други сектори, които са по-податливи на негативните тенденции?
- Най-общо казано, това е индустрията. Но тя е основата на икономиката и когато там имаме спад, той се разпростира навсякъде. За туризма например дълго бе коментирано, че има известен спад. В селското стопанство африканската чума по свинете вече нанесе загуби.
Нещата се натрупват, трябва да сме предпазливи и да не губим време. Най-малкото поне не бива да ни успиват добрите икономически резултати от първата половина на годината.
Източник: https:www.24chasa.bg
