Шармантната и шикозна Шарлийз Терон продължава да се изявява в екшън киното и да бъде в чудесна физическа форма на 49 години. До края на 2025-а и българските почитатели на южноафриканската актриса, покорила Америка, очакват в кината две заглавия с нея - „Атомната блондинка 2“ и „Безсмъртни убийци 2“.
От десетилетия живее Шарлиз Терон САЩ, но продължава да поддържа стабилни културни връзки със своята родина Република Южна Африка. Шарлиз Терон започва като модел и става звезда преди повече около 30 одини с ролята си в „Адвокат на дявола”. После участва в чМогъщия Джо Янг” и „Италианска афера”, а през 2003-а постига най-големия си актьорски връх с изпълнението си в автобиографичната криминална драма „Чудовище”. Шарлиз Терон получава наградата “Оскар” за главна женска роля за превъплъщението си в печално известната серийна убийца и проститутка Айлийн Уорнърс.
- Шарлиз, как намирате енергия за постоянни нови ангажименти в жанра на екшън киното и фантастиката? Този тип филми изискват изключително високо ниво на физическа подготовка и според експерти в областта, въпреки наличието на визуални ефекти и дубльори, са изключително изтощителни с каскадите и бойната хореография. Трудно ли е да поддържате това ниво в продукции като „Атомната блондинка“ и „Лудият Макс“?
- Това, което ме дразни е, че вече не се възстановявам толкова бързо като преди. Сега след екшън снимки ме боли много повече и много по-дълго. Това е положението. Бих искала да си върна тялото такова, каквото беше като бях на 25 години. Много повече, отколкото лицето. Искам да мога пак да се хвърля върху стена, например, по време на снимки и после да не ме боли на следващия ден. Така беше преди. Сега ако не ходя три дена на фитнес и като се върна в залата, после не мога да ходя. Направо не мога да седна на тоалетната чиния след упражнения във фитнеса. Тези моменти са си реални.
- А как започна всичко за вас?
- Пристигнах от Южна Африка в Ню Йорк през 90-те да работя като модел и изкарах цяла зима в мазето на един познат. Мазе без прозорци. Бях разорена, взимах уроци по балет, но колената ми отказаха. Осъзнах, че не мога повече да танцувам. Изпаднах в депресия. Майка ми долетя от Южна Африка и ми каза, че трябва да избера дали да остана и да се развия тук, или да се връщам у дома, където също ще мога да си страдам. Взех се в ръце и започнах да си пробивам път. Не разчитах на късмета, а на тежката работа, на подготовката и отдадеността. Не вярвам и в лесния, очарователен живот. Трагедията е част от живота и носи уроците, които трябва да научиш, за да се вдигнеш и да продължиш.
След „Адвокат на дявола” имаше много хора, които ме съветваха да кова желязото, докато е горещо и ме тласкаха в посока на свръхсексуализираните роли, разчитащи на показването на повече плът. Но на мен не ми се играеше една и съща роля постоянно. Но тогава изглеждах като модел и знаех, че ще ми бъде трудно да си намирам по-сериозни роли, които не се фокусират толкова много върху външния вид.
- И какво направихте?
- В един период се озовах в положение, в което режисьорите ме подкрепяха, но не и филмовите студия. Обичах творчеството на много големи режисьори, на които наистина се възхищавах, но по това време и по тази причина се снимах и в много лоши филми. „Опасни игри“, например, не беше особено добро кино, но го направих, защото обожавах легендарния режисьор Джон Франкенхаймър.
- Какво е най-важното при изграждането на добра роля?
- Когато харесам някой сценарий ставам обсебена от текста, от образа и не ми е трудно да се вкарам в този нов свят и в кожата на персонажа. По принцип си падам малко обсесивна. Първоначалното вдъхновение за изиграването на образ идва с много самотно и вътрешно преживяване. През цялото време си мисля за героинята ми. Всичко в живота ми се устремява към една единствена цел - да пресъздам този образ в детайл и по възможно най-убедителния и реалистичен начин.
- Звучите като перфекционист. Такъв характер ли сте?
- За мен най-важното, това, което ме обсебва, е улавянето на човешкото състояние. Природата на образа, навиците, привичките. Какво те прави човек, какво ни събира и отдалечава. Трябва да се изправя пред чистата и честна истина. Една от тези истини е, че има много неща, които не може да контролираме.
- Наскоро написахте в социалните мрежи, че бихте играли в лесбийска версия на „Умирай трудно”. Как ви хрумна?
- Защо не. Стори ми се забавна и брилянтна идея. Един човек, мой фен, го написа като предложение в социалните мрежи и аз отговорих, че бих участвала в подобно нещо. Той не можа да повярва. Отвърнах, че веднага се подписвам под такава роля. „Умирай трудно” с две жени. Чудесна идея.
- Продуцирахте зрелището „Безсмърнти убийци“, а сега се подготвяте и за продължението. Каква е историята на този екшън?
- Комиксът, на който е базиран филмът, е много богат и интригуващ, повече прилича на роман, отколкото на книжка с картинки. Сериозно произведение е. Има нещо много реалистично и земно в моя образ. Това е персонаж, вкоренен в реалността, с който можех да се идентифицирам. Това ме привлече към сценария. Самата концепция също е страшно вълнуваща. Но това е контарстът - въпреки фантастичните обстоятелства и отдалечената от действителността среда, моят образ се усеща реален и автентичен. Исах да придам на Анди истинско изтощение. В комикса тя е живяла хиляди години на земята и е воин с огромен опит.
trud.bg
