Злите дела във филмите ни привличат Идвам от оперно семейство и винаги съм имала артистични амбиции
Много ми се играе в романтична комедия
Във Великобритания хората те поставят в тесни рамки
Розамунд Пайк се завърна в българските кина с премиерния обирждийски трилър „В сивата зона“, където си партнира с Хенри Кавил и Джейк Джиленхол, а режисьор е Гай Ричи. Аристократичната английска актриса играе в трилъри като споменатия, както и в много костюмни драми, но е способна и в полето на хумора. Преди няколко години тя надви тогавашната фаворитка и млада българска актриса Мария Бакалова за наградата „Златен глобус“ в категорията за комедийна роля. Пайк спечели за изпълнението си в хумористичния хит „Много ми пука“, където играеше ексцентрична измамничка. Пайк получи главна роля избрана и в мащабната телевизионна адаптация по прочутата фентъзи поредица „Колелото на времето”. А по-миналата година изигра и великата физичка и химичка Мария Кюри в биографичния филм Radioactive. Още през 2002-а тя привлече погледите като момиче на Бонд в „Не умирай днес”, но сега е уважавана драматична изпълнителка и суперзвезда с номинация за „Оскар”. Получи признанието за въздействащата си игра в страшно успешния трилър на Дейвид Финчър „Не казвай сбогом”. В този филм тя участва в една от най-скандалните и обсъждани сексуални сцени в киното от началото на новия век. Кадрите са брилянтни и притеснителни - еротиката преминава в престъпление, а персонажът на Пайк се превръща от съблазнителка в социопатка.
- Розамунд, разкажете малко за новия си филм „В сивата зона“?
-Сюжетът проследява таен екип от специалисти, изпратени да си върнат откраднато състояние от един милиард долара. Мисията е ясна, но привидно невъзможна, а всяка грешка е фатална. С екипа се опитахме да пресъздадем един свят на измами и скрити намерения, в който героите трябва да разчитат на инстинктите си, за да оцелеят в „сивата зона“.
- Вие имате диплома от Оксфорд. Как се озовахте в света на голямото кино?
- Винаги съм искала да имам и добро образование, а не само артистична кариера. Всъщност прекъснах една година, за да мога да участвам в различни постановки, но все пак завърших. Особено когато се загледах в разкошните стари сгради в Оксфорд - тези архитектурни шедьоври с гаргойлите и кулите, с детайлите си - ме убедиха да остана и да завърша. Но никога не е било особено лесно. Помня периодите на тревожност, възходи и падения, на неочаквани водовъртежи и бури. Моите прекрасни родители ме подкрепяха по пътя и бяха до мен. Те ме научиха, че работата може да носи истинско удовлетворение и да те изпълва.”
Аз идвам от артистично оперно семейство и винаги съм искала да играя. При мен по-скоро беше първа необходимост да стана актриса. Имах нужда от това – сякаш никога не е имало друг път за мен. Но никога не съм смятала, че ще прескоча от театъра в киното и ще направя пари в този бизнес. Филмите никога не са били в картите, но за моя изненада кариерата ми пое точно в тази посока.
- Спечелихте в „Златен глобус“ за играта си в мрачната комедия „Много ми пука“. Какво ви привлече към подобна крайна роля?
- Марла – жената, която играя във филма – ме привлича и отвращава едновременно. Това се отнася и за „Много ми пука“ като цяло. Понякога си мисля, че да гледаш как някой върши много, много лоши неща, но да знаеш, че този някой не може да те нарани, е интересна форма на бягство от реалността. Такава роля изпълняват и филми като „Много ми пука“.
Но няма да е коректно да кажем, че повечето зрители изпитват удоволствие от злите дела на Марла, защото тя наистина се възползва от най-уязвимите хора в обществото – възрастните. Това, което тя прави във филма е шокиращо и тревожно.
Но в „Много ми пука“ няма много истински морални и героични образи. Сценарият е така хитро конструиран, че да ви лиши от възможността да застанете твърдо на страната на някой от персонажите и да искате той да бъде краен победител.
- Харесвате ли роли на манипулаторки и зли жени?
- За мен промяната и разнообразието са ключови. Винаги търся възможности да изследвам нови измерения на своята актьорска перспектива. Искам да играя персонажи, които ме предизвикват и преначертават границите, поставени от предишното изпълнение. Образи, които ми разкриват нови неща. Актьорската професия е процес на откровение и себеоткриване.
Учиш се, растеш, раздаваш се, отиваш отвъд комфортната си зона, случват се изненадващи неща. След „Не казвай сбогом“ пред мен се откриха страхотни актьорски възможности.
Когато прочетох сценария на „Много ми пука“ моментално си казах: „Наистина искам да го направя. Искам да бъда лоша. Искам да кажа тези неща“. Обичам подобни предизвикателства. Приемам злодейски роли с отворени обятия.
- Какво търсите сега в професионален план?
- Много ми се иска да изиграя главната роля в някоя голяма романтична комедия. Това определено е една от моите актьорски мечти. Но не мисля, че съм първото име, което хрумва на хората, когато мислят за този жанр. Аз никога не съм се вписвала в този калъп, винаги съм била нещо като аутсайдер в комерсиалното кино. За щастие самата аз не си падам по конвенции и задоволени очаквания. Аз руша правилата. Помня когато бях майка без брак и това положение ми се струваше напълно правилно. Вече не ме е страх от това какво си мислят хората за мен. Като бях млада постоянно се тревожех за мнението на околните. Особено във Великобритания хората винаги искат да те ограничат, да те поставят в удобна рамка. Да рушиш правилата е интересно. А на мен ми идва естествено. Още като бях на 21 си спомням, че всички си мислеха, че съм на 30 години. Никога не съм си представяла, че ще успея. Но успехът е свобода. Свободата да може да си избираш сценариите.
trud.bg
