Според съвременните разбирания мозъкът е този, който управлява тялото. Според науката, плод на неговата дейност са не само жизнените функции и поведението ни, но и нашите мисли, спомени и чувства. Китайските лекари от древността обаче твърдят, че всичко това е задача на сърцето. Традиционната китайска медицина счита сърцето за император на тялото. То задава тона и посоката на останалите системи от органи и те го следват, предаде "Радио Китай".
Защо според древните китайски лечители сърцето има тази лидерска роля? Те открили, че то е орган, който движи кръвта през тялото, но това било само дребен детайл във великата схема на нещата. Китайските лекари от древността обръщали по-малко внимание на физическото сърце и се фокусирали предимно върху духа, който нарекли „Шън".
Идеята за Шън може да изглежда налудничава в сравнение с конвенционалната концепция на съвременната медицина за сърцето, според която то играе ролята на помпа, жива, но предимно механична. Последните проучвания обаче показват, че то е и орган на мислите и чувствата.
Според „Хуанди нейдзин"(„Трактат за вътрешното"), най-старият известен текст за китайската медицина, силата на Шън е от основно значение за доброто здраве. „Ако Шън е силен, тялото ще е здраво. Ако загубим Шън, тялото ще загине."
Може да мислите за вашето Шън като за сила, която стимулира тялото. Тя ръководи съзнанието, чувствата и интелекта, отразява това, което наблюдава във външния свят и ни дава усещане за осъзнатост.
Макар и да ни учат, че тези качества са присъщи на ума, то много хора все още интуитивно свързват усещането за себе си със сърцето, казва в едно интервю за „The Epoch Times" Брандън ЛаГрека, лекар по акупунктура в американския щат Уисконсин. „Ако кажете на някой да посочи себе си, къде обикновено сочи? Към гърдите. Едва ли има някой, който ще покаже към главата, когато казва „Това съм аз"", казва ЛаГрека.
Духовната страна на сърцето
Докато съвременната наука едва започва да гледа на сърцето от по-широка перспектива, отдавна дори и Западната култура е признала, че то има и духовна страна. Поетите например говорят за болката от разбитото сърце или за думи, които идват от сърцето.
„Всички бихме признали, че сърцето има аспект на съзнание", казва ЛаГрека.
Проучванията показват, че емоционалният дисбаланс може да навреди на този орган, например хроничният стрес води до повишаване на кръвното налягане.
Как обаче древните китайски лекари са стигнали до идеята, която съвременните учени едва започват да разпознават? Според Джеймс Уитъл, автор на книгата „Изкуството на сърцето в китайската медицина" и собственик на клиника за акупунктура в САЩ, това е въпрос на перспектива. „Това е като проблема за кокошката и яйцето", казва той. „Кой е бил пръв?" Според Уитъл съвременната медицина фокусира вниманието си предимно на физическото тяло, така че нематериалните качества като съзнанието и чувствата, изглеждат като страничен продукт на мозъка.
Китайската медицина обаче възприема обратен подход. Тя наблюдава природата и движението на енергията, за да обясни промените във физическото тяло. От китайска гледна точка, духът е първичен, а съзнанието е в сърцето. „Китайската и западна медицина се допълват, но са съвсем различни", казва Уитъл. „Един от моите учители го описваше по следния начин: ако погледнеш през прозореца и видиш лист, носен от вятъра, западната медицина е листото, а китайската вятъра."
Енергията и сърцето
Как можеш да видиш вятъра? За да се разбере идеята за енергията, на помощ идват символите и архетипите. Китайската медицина обяснява здравето и болестите чрез Ин и Ян и петте елемента – Метал, Дърво, Вода, Огън и Земя.
В теорията на традиционната китайска медицина балансът е в основата на всичко. Студените и меки свойства на Ин трябва да са в хармония с топлината и силата на Ян. В тази идеология всеки орган е свързан с един от петте елемента. Болестта се появява, когато между тях се загуби баланса. Прекалено много от един елемент се определя като състояние на излишък, а твърде малко – на недостиг. Когато потокът на жизнената енергия Ци е блокиран, това води до стагнация или застой.
Сърцето е представител на елемента Огън. Китайците нямат предвид, че в него наистина бушуват пламъци. Това по-скоро е метафора, която помага в поставянето на диагнозата и лечението. Безсънието например е симптом за излишък от Огън в сърцето.
Друга символична асоциация със сърцето е червеният цвят. Твърди се, че червените на цвят храни са полезни за него. Странно, но съвременната медицина има подобна теория. Диетолозите препоръчват сезонните червени храни, например богатите на витамин С череши, на ликопен домати и диня, за да се намали риска от сърдечни заболявания и да се подобри състоянието на кръвоносните съдове.
Разбира се сърцето не съществува изолирано. В китайската медицина всички системи от органи са свързани помежду си и правилното лечение взема под внимание цялото тяло.
„Ако е замесено сърцето, може да сте сигурни, че има и други засегнати системи и човекът трябва да се лекува цялостно", казва Уитъл. „Възможно е да има недостиг на Ян в сърцето, на Ци в далака и на Ин в бъбреците по едно и също време."
Фокус върху превенцията
Сърдечните заболявания са сред водещите причини за смъртта в световен мащаб. Докато ролята на генетиката при развитието им е незначителна, експертите са съгласни, че повечето от тях са предотвратими. Но това е сравнително нова идея за съвременната медицина.
В края на 70-те д-р Дийн Орниш бе първият западен учен, който обърна внимание на хранителния режим, упражненията и груповото консултиране като солидна стратегия за лечението на сърдечните проблеми. От тогава многократно бе доказвано, че промените в начина на живот могат да предпазят сърцето.
Също като в програмата на Орниш, китайската медицина поставя акцент върху превенцията на болестите. Китайските лекари знаят, че много преди сърцето да се разболее, Шън ще ни даде знак, например тревожността, страхът, депресията, манията и безсънието, това са се все симптоми на неспокойния дух.
За да бъде здрав, Шън се нуждае от чувство за общност, цел и спокойствие на мисълта – качества, които често е трудно да постигнем в нашия високо стресиран, индустриален свят.
Връзката между езика и сърцето
След като знаете какво да търсите, сигналите за смущение на Шън могат да бъдат забелязани лесно. В древните китайски текстове се препоръчва първо да се погледне към лицето. Ведрото изражение и розовият цвят са знак за силен Шън и добро кръвообращение, докато тревожното и бледо лице подсказват за проблеми.
Друг външен признак за здравето на сърцето и духа може да бъде открит на езика. Червеният му връх например е знак за излишък от Огън в сърцето, което често се изразява в безпокойство или безсъние.
Сърцето обича мира и спокойствието. Спокойствието в душата и хармонията в чувствата и емоциите осигуряват безпрепятственото движение на жизнената енергията и кръвта в организма. Те са и основа за доброто здраве и дълголетието.
Източник: https:www.24chasa.bg
