Българският Херкулес Карлос Насар открил треньора си мъртъв в планината

Някои хора като Карлос Насар, са целунати от Господ. Едва 20-годишен, той вече е спечелил всичко възможно за спечелване във вдигането на тежести. След златните медали от световните и европейски първенства за мъже, младежи и юноши и след потрошаването на рекорд след рекорд, юначагата от Червен бряг сбъдна и мечтата си да стане олимпийски шампион. Направи го на 9 август във френската столица, при това по невероятен начин и със завидна лекота, с която изуми всички. В щангите вече говорят за българския Херкулес, за новия Наим Сюлейманоглу.

„Ръцете ми са пълни, сърцето ми също“, обобщи Насар при прибирането си в България.

 

По прищявка на съдбата Карлос Насар стана олимпийски шампион и рекордьор именно в родния си град Париж. Там се появява на бял свят на 12 май 2004 г., малко повече от година след големия си брат Лазар.

Майка им Поля по това време е на гурбет във Франция, където се запознава с бащата – ливанецът Хасан Насар.

Големият син Лазар носи името на дядо си от Червен бряг, откъдето е и майката. За второто дете очакванията били, ча ще е момиче. Дори решават да го кръстят Мая, като бабата. Само че и второто се оказва момче. Точно тогава в световния тенис голям фурор прави испанецът Карлос Моя. Затова майката решава да го кръсти с двойно име Карлос Май – първото име на тенисиста а, второто на бабата и на месеца, в който малкият се е родил. Така започва всичко за Карлос Май Хасан Насар, както е пълното име на шампиона.

 

Майката Поля разказва, че синът й проходил на 9 месеца, а на годинка вече тичал, пълен с енергия.

„Сякаш Господ му беше начертал пътя и още от рождението му е дал всичко необходимо“, спомня си днес тя.

 

Начинанието да отглеждаш деца в Париж обаче се оказва непосилно за нея. Още повече, че бизнесът ва бащата не потръгва. В крайна сметка двамата се разделят. Поля се прибира обратно с малките в родния Червен бряг – 12-хиляден град, разположен на десния бряг на р. Искър. По онова време там работа се намира много трудно. Военният завод, изграден в края на 60-те под името „Девети май“ и впоследствие прекръстен на „Бета“, тъкмо е изгубил лиценза си заради забранено доставяне на оръжие в Судан. Цехове, машини и съоръжения са продадени, изнесени или нарязани за скрап. Огромната армия от безработни се чуди как да оцелява в мизерията на „Северозападнала България“.

Като произлизаща от семейството на вярващи, Поля и децата ходят в евангелистката петдесятна църква в Червен бряг поне да се помолят за помощ на Господ.

 

Спортът винаги е бил някакъв вариант за оцеляване. Но какъв чак толкова голям спорт да има в Червен бряг? Главното събитие за годината там е футболното дерби между местния отбор „Партизан“ и „онея от Луковит“, което се провежда на строения още през 50-те години занемарен градски стадион. Пак там, само че на пистата от сгурия, прахоляк вдигат и лекоатлетите. Има и зала, в която на смени тренират запотени борци и щангисти- група очилати шахматисти местят пешки в тукашния клуб „Михаил Тал“. Толкова.

 

В началото Лазар и Карлос опитват от шаха. По-големият брат действително се увлича от играта, но на по-малкия не му харесва това, че в някои случаи се оказва победен. Затова се прехвърля в леката атлетика, но не за дълго.

 

По стечение на обстоятелствата един ден малкият Карлос се озовава при братовчед си в залата, където тренират щангистите. Защо да не опита и той да вдигне тежести? Веднага усеща надигащия се адреналин. На треньора Илиян Илиев въобще не му трябва време, за да проумее, че пред него стои бъдещ шампион. И макар че в началото майката Поля е категорично против синът й да се занимава с хамалогии, в крайна сметка, Карлос остава при щангите.

 

Павел Христов, син на треньора Илиян Илиев, свидетелства: „Връзката между двамата стана като между баща и син. Той беше едно 9-годишно дете, буквално баща ми го отгледа като мой брат“.

Лишеният от бащини грижи Карлос слуша треньора си за всичко. Илиев лично влачи малкия на тренировки и състезания, а след това го прибира обратно, тъй като майката е на работа. Занимава се и с възпитанието му. Води го на обяд и вечеря, тъй като майката не насмогва да се оправя.

„За Лазар трябваше да плащаме участия по турнири и онлайн уроци в шаха, а там конкуренцията е огромна и просто не издържахме финансова“, признава Поля.

 

Успехите не закъсняват. На първото си състезание Карлос Насар става трети, а след това е винаги най-горе на почетната стълбичка. И то в съревнования с тежкоатлети, по-големи от него с няколко години. В щангите тръгват коментари, че в Червен бряг расте някакво дете чудо.

 

Но все още никой не им обръща внимание. Какви чудеса, като федерацията в София се тресе от скандали, а щангистите ни гърмят един след друг с допинг?

 

В това време 14-годишният Карлос вдига, та се къса. Още в първото си голямо международно състезание става европейски шампион за юноши в Милано през 2018 г. година по-късно вдига световната титла за кадети в Лас Вегас, където се състезава срещу 17-годишни съперници. През 2020 г. триумфира и със Световната купа за младежи.

 

Точно тогава Илиян Илиев дава интервю, което на мнозина прозвучава съвсем налудничаво.

„Тези резултати, които Карлос вдига, са за мъже. Той е световен рекордьор много над световните рекорди. За 2024 г. това момче, ако е здраво и се грижим за него, ще стане олимпийски шампион. Това го гарантирам! Знаете, че каквото съм казал, е станало.“.

 

След европейското за мъже в Москва през 2021 г., където Карлос печели сребърен медал само с килограм по-малко от италианеца Антонио Пицолато, треньорът е още по-категоричен: „В момента в България от всички спортове, той е единственият, който може да вземе златен медал на олимпиада. Без да се напъне!“. Карлос потвърждава прогнозата, като печели световната титла за мъже в Ташкент.

 

Точно това се случи и на игрите в Париж, но Илиян Илиев не доживя да го види. В онзи злополучен 2 декември 2022 г. той пали колата си и тръгва да спортната база на Белмекен, където Карлос е на подготовка. Заради неразбориите около националния отбор щангистът е останал горе в Рила без треньор. Звъни на наставника си, помолва да го подготвя за предстоящото световно първенство в Колумбия. Но в планината Илиян Илиев обърква пътя. Обажда се на възпитаника си да дойде да го вземе. Карлос тръгва с личния си автомобил.

 

Не след дълго намира треньора си излязъл от колата и паднал на пътя. Инфарктът покосява Илиян Илиев само на 57 години.

 

А 10 дни след това Карлос Насар трябва да вдига в Богота, и то в новата си категория от 89 кг.

 

На заминаване Карлос едва сдържа сълзите си: „Той беше не само мой треньор. Подкрепяше ме за всичко, нашите взаимоотношения бяха специални. Ще направя всичко възможно, за да спечеля титлата за него…“.

 

Никой вече не го приема за дете или юноша. Говорят за Карлос като за българския Херкулес. Но в Богота всичко тръгва зле за нашия, който се проваля с три неуспешни опита в изхвърлянето. Въпреки огромното разочарование само 20 минути по-късно 18-годишното момче от Червен бряг намира сили за изключително постижение и вдига 220 кг. в изтласкването, поставяйки нов световен рекорд с 3 кг. повече.

 

„Не успях да се справя с всички емоции, които ме връхлетяха. Много ми дойде. Опитах и дадох всичко от себе си, но се провалих. Това е една изгубена битка от цялата война“, отронва щангистът при прибирането си у нас.

 

Още тогава вече се е прицелил в олимпийския златен медал от Париж 2024 г. Води подготовка с Павел Христов, синът на Илиев, който е завършил НСА и наследява покойния си родител в клуб „Старт“ в Червен бряг. Налага му се да се справи с ред перипетии – разрязан ахилес от счупена мивка в „Дианабад“, гонка с полицията на морето, залавяне да шофира под въздействието на наркотици, седем месеца условна присъда… И то при положение, че фамилията им вече се е разраснала.

 

Поля се събира с втория си мъж Пламен Йорданов – вдовец с още три деца. От Карлос се очаква да се грижи за всички, вместо да прави глупости. Бързо разбира, че падането отвисоко е много лесно и още по-болезнено.

 

Преди олимпийските игри, Насар печели две европейски титли в Ереван 2023 и София 2024. Никога у нас не се е събирал чак толкова народ да гледа щанги, колкото в онази февруарска вечер по-рано тази година в зала „Арена София“. Здравенякът от Червен бряг буквално взривява трибуните и то при положение, че треньорите не му позволяват да атакува световния рекорд, а да се пази за Париж. Малко по-късно на състезание в Германия българинът заковава 226 кг. в изтласкването, докато вдига за клубния тим на „Хайнсхайм“.

Само че не му го признават, тъй като в щангите се зачитат само резултати от големите международни състезания – олимпийски игри, световни и европейски първенства.

 

Впрочем малцина знаят, че за Париж 2024 Карлос Насар през повечето време тренира отделно, а не с националния отбор на България. И това не е случайно, тъй като вдигането на тежести от години насам се е обърнало в змиярник. На никого не му се седи в подобно гнездо на влечуги. В едно от интервютата си шампионът споделя, че някои кръгове от Федерацията ни по щанги са преминали всякакви морални граници. Разкри, че са спирали умишлено заплатите на състезателите и то под влияние на старшията Иван Иванов. Карали са него и останалите тежкоатлети да записват видеа, в които настояват за смяна на ръководството.

„Никой от националния отбор не е говорил за това досега, защото нашият спорт дълги години е носил постижения на България и наистина това е много грозен начин, по който да завърши кариерата на един треньор. Всичко това доведе до разделение в националния отбор“, казва шампионът и добавя, че му се е налагало понякога да води подготовка с лични средства.

 

В Париж той си наема отделна вила, за да се подготви на спокойствие, заедно с масажиста си Атанас Литков и готвача диетолог Жечко Стоянов. Влиза в олимпийското село в последния възможен момент, изискван от организаторите. А на 9 август вдига на крака многохилядната публика в „Пари Експо Порт дьо Версай“ – първо с изумителното си представяне, след това и с „Мила родино“ в чест на златния медал за него и за България. А там някъде от небето Илиян Илиев видя сбъдната мечтата си да направи олимпийски шампион момчето от Париж и Червен бряг…

Източник: Уикенд