Доха зададе повече въпроси, отколкото получи отговори за бъдещето на спорта
Световното първенство в Доха завърши с пълен триумф на правилната атлетика. Или с други думи - американската. Янките спечелиха толкова точки в класирането по нации, че трябва да се съберат тези на следващите три нации, за да бъдат задминати.
Причините за това са много. Но ето най-важните:
1. В нормалната атлетика е разрешено да пропуснеш три проверки за допинг и да ти се размине. Защото някак си, някой си, сгрешил датата на първата през юни, а тя била през април. В този момент Шехеразада започва да наднича над стадион “Халифа”. Всички са доволни от това и никой не обжалва. Кристиан Коулмън печели два златни медала.
2. В нормалната атлетика никой не те наказва за две положителни проби за допинг. Ти си печелиш делата и след това медалите. Ставаш шампион в Лондон, а в Доха си втори. Джъстин Гатлин.
3. В нормалната атлетика е разрешено да бъде наказан треньор за трафик на тестостерон, но и никой от атлетите му да не пострада. Алберто Салазар си го пренасял, за да го дава на пилетата си и така да завладее пазара на KFC. Резултатът - уникален дубъл на холандоетиопката Сефан Хасан и първа титла в историята на САЩ на 800 метра. А някои от руснаците бяха спрени, защото се поздравили с наказан наставник. Мълчат и англичаните, тези стожери на чистия спорт.
Защото не знаят точно от кой храст ще изскочи Мо Фара. Шехеразада вече започва да разказва още една приказка.
4. Два отбора виждат нарушение в щафетата на 4 по 100 метра. Но не и съдиите или пък апелативното жури. Защото пак САЩ бе пред дисквалификация. По една вече малка традиция в леката атлетика.
Точно това жури, което нанесе може би най-съкрушителния удар по имиджа на леката атлетика за всички времена. Да раздаваш медали с торбата, защото някой рефер не бил видял фаул, или пък някой се движел на трето място, когато друг му попречил. Атлетиката има свои фенове защото всичко зависеше от метъра и хронометъра. Днес вече не е така. И след години ходи да обясняваш как
бронзовият
медалист е с
време, по-слабо
от това на петия Прецедент в това отношение бе решението да не се дава златен медал на 100 метра от олимпиадата в Сидни след дисквалификацията на Марион Джоунс, защото трябваше да бъде за гъркинята Екатерини Тану. Но в Доха духът бе изпуснат от бутилката със странните решения на журито.
Това са само част от причините в Доха да бъдат задавани повече въпроси за бъдещето на атлетиката, отколкото бяха дадени отговори.
Защото този спорт е в криза и не само руснаците са виновни за това.
Себастиан Коу може да твърди, че това е най-страхотното световно. Празните трибуни до решението на домакините да пускат без пари на стадиона обаче говорят за друго.
Експериментът със световно в пустинята пък съвсем се провали. Въпреки старанието на домакините да направят всичко по силите и парите си.
Положението е толкова сложно, че не е изключено след 2 години по време на световното по футбол въобще да не дойдат фенове от чужбина. Катар е държава за сафари, но не и за елитен спорт. Прекалено много са забраните и законовите ограничения.
И 25 лева за
малка бира е
най-лекото
препятствие
Иначе рекордите валяха. Скоро не бяха правени цели три световни, пък макар и два от тях да са в нова дисциплина.
Силните резултати също бяха налице. Алисън Филикс вече е 14-кратна световна шампионка. И скоро едва ли ще бъде стигната. Въпреки програмата се появиха и двойни шампиони. Но въпросите за бъдещето остават.
Къде сме ние?
Според класирането по точки, в което се вземат предвид местата до осмо, сме си 63-и в света заедно с Дания и Иран. При над 200 участващи държави.
Но всичко се свежда до Ивет Лалова, която за пореден път стана лицето на атлетиката. И то вечно усмихнатото и позитивно лице. Но дали ни остават още толкова много години с Ивет. На никого не му се иска тя да се откаже, защото ще остави огромна пропаст след себе си.
Сезонът на Мирела Демирева си бе странен и така си и завърши. Без силен резултат и 10-о място.
Габриела Петрова трябва да излекува всичките си болежки, за да има някакви шансове за олимпиадата в Токио. Защото се видя, че в женския троен скок 14,50 метра вече не стигат за нищо.
Тихомир Иванов вече е здрав и това е добре. Сега остава да реализира отново огромния си потенциал. Защото без 230 см и то постоянно в скока на височина си оставаш периферия.
Георги Цонов изненадващо свали метър от постижението си за месец.
Поканените Инна Ефтимова и Александра Начева не надскочиха сезона си. Участието на Алекс пък буди само недоумение, след като при тези контузии може би бе по-правилно да се съхрани.
А най-тежката присъда е, че нито един наш участник не постигна най-доброто си постижение за сезона на световното. Което за нивото на атлетиката в Доха си е направо трагедия. И говори много за състоянието най-вече на треньорите в България.
Източник: https:www.24chasa.bg
