Ирина Иванова е майка на двама тийнейджъри. Занимава се с натурални продукти и билкови чайове, но същевременно е автор и на две книги, едната от които е посветена на частните училища в България. Темата за децата е много близка на сърцето й в качеството на родител.
През ноември миналата година създава фейсбук група „Насисилието в моловете“, след като става очевидец на тежък бой между деца в столичен мол. Тя е шокирана от факта, че няма към кого да се обърне за помощ, въпреки че сградата е пълна с хора: „Група локални бяха обградили три девойки, дърпаха чантите им и ги блъскаха. След моята и на съпруга ми намеса оставиха момичетата, но бяха изключително агресивни и към нас.
Интересното беше, че след като подадох сигнал и случаят стана известен в медиите, нищо специално не последва като реакция от институциите. Полицията проведе безрезултатно разследване. Три месеца по-късно установи, че камерите в мола и така наречената видео охрана всъщност са с изключително ниска резолюция и далеч не обхващат публичните пространства.
Що се отнася до охраната в мола, тя е с декоративни функции, които те предпочитат да наричат респектиращи. Обикновено са пенсионери, жени и изобщо хора, които физически не са подготвени за сблъсък, нито пък разполагат с оръжие. И естествено, предпочитат да си затварят очите и да стоят по-далеч. Но проблемът е много по-сериозен от охраната на моловете. Дори тя да е на ниво, тази агресия се пренася на улицата, без проблемът реално да е решен.
Има фрапиращи случаи на насилие. Но всички ние като общество просто регистрираме проблемите и продължаваме да не правим нищо. Разбирам хората, които се страхуват да се намесят, защото нормалните хора не ходят въоръжени с нож в мола, за да си свършат нещо или да пазаруват, и не са в състояние да направят нещо. Много граждани пишат анонимно в групата за разни случаи, защото се страхуват от последствията и не са защитени. Разбирам и тях. Истината е, че не е по силите на един човек да промени нещата.
Децата на България са зарязани от държавата и институциите, които явно но намират причина да обединят усилия и да създадат държавна адекватна стратегия за справяне с този проблем. Като се започне от безобразното остаряло и крайно неатрактивно съдържание на учебния материал, начинът по който се преподава и общува с учениците, липсата на възможности за достъпен спорт и занимания и се стигне до здравеопазването.
Но всички знаем, че учителският синдикат всъщност е агенция за недвижими имоти. Министърът на образованието доказано няма идея от съвременно образование. Ами църквата, която напира да влезе в училището?! Какво да очакваме от тези хора?!", коментира Ирина Иванова.
Тя издава, че хората са споделяли доста пъти за секс по принуда, за наркотици и за всякакви прояви на насилие в моловете. Винаги ги съветвала да се обърнат към полицията. В Повечето случаи това не ставало, защото не вярвали, че нещо ще се случи и ще има наказани. След като видяла как е разследван случаят, на който тя лично присъствала, стигнала до извода, че хората имат право да крият проблема си зад мълчанието.
Според нея част от тийнейджърите ходят въоръжени, защото вероятно се чувстват заплашени и смятат, че имат нужда от оръжие. „Едва ли носят ножове специално за посещение в мола, така че допускам, че това е нещо нормално за тях. А защо го намират за нормално, би трябвало да бъде тема в Народното събрание и Министерския съвет. Защото инциденти се случват навсякъде, дори в много по-богати и развити страни от нашата. С тази разлика, че те работят за превенция и правят усилия
за ангажиране на младежите по много други начини. Докато ние сме оставили вече няколко поколения да се спасяват сами. Нито преди, нито сега споделянето у дома за нещо, което се случва на улицата или в училище на тема насилие, е масова практика.
Тийнейджърите пазят тайни, изпитват срам, притеснение или не вярват, че родителите им са в състояние да им помогнат. И за съжаление, те често наистина не са“, твърди Ирина Иванова.
Източник: Уикенд
