Става дума за няколко десетки души
Като говорим за расизма днес, да си припомним 2015-2016 г., когато се появи темата за радикализацията. Тогава възникна дискусията за ислямски тероризъм и търсехме къде в България има база за десен тероризъм. Във фокуса на нашия интерес бяха футболните агитки.
Това, което направи впечатление тогава, бе, че се появи нов вид, да ги наречем “фракции” в агитките, които са силно криминализирани. Това са стари криминални структури в определени квартали, които седят в ядрата на някои от фракциите. Това го имаше в някои от големите клубове.
Част от проблема беше, че тези фракции използваха различни форми на рекет спрямо собствениците и расистката тема в този случай бе по-скоро инструмент.
Не може да се каже, че няма расистка база сред тези хора. Това е горе-долу навсякъде, където има футболни агитки в Европа. Защото там отива един маргинализиран и отхвърлен от обществото тип младежи, за които агитката е възможност да пие, да се сбие, да употребява наркотици и да бъде в тълпата. А там лесно може да се вкара расистка идеология.
Има и политизиране на тези процеси. Същите тези агитки бяха използвани в различни протести, периодично им се плаща, за да участват в тях, включително за инциденти. Партии също се основаваха през агитки.
Като цяло обаче на агитките не бива да се гледа едностранчиво и всички да се слагат под общия знаменател на расизма.
Трябва да се направи нещо с тези фракции и ядрата в тях. Става въпрос за няколкостотин души, ядрата са в рамките на десетки хора, така че от моя гледна точка това е съвсем решим проблем.
(Пред БНР, със съкращения)
* Авторът е старши анализатор в Център за изследване на демокрацията.
Източник: https:www.24chasa.bg
