Три изненадващи причини за екстремните жеги на Стария континент
Екстремните температури и пожарите в Европа вече дни наред изпепеляват южната част на континента, чупейки всички възможни рекорди с 40-градусови жеги. Хиляди хора бяха евакуирани от Гърция, Албания и Испания, а в турската провинция Сиирт с ужас отчетоха невижданите до момента по тези ширини 45,9 градуса.
Големият въпрос е защо точно Европа, която единствена полага неимоверни усилия, за да развива зелени политики и да създава технологии с нулев отпечатък, се затопля по-бързо от останалите континенти? Средно два пъти по-скоростно от средното за света от 80-те години насам. Озадачаващите констатации станаха известни наскоро, след като Службата за изменение на климата "Коперник" на Европейския съюз публикува данните с измерванията си.
"Причините са много, но основните са три. Първата е, че в северното полукълбо сушата преобладава над океана - обясни пред "24 часа - 168 истории" климатологът проф. Георги Рачев. - За разлика от нас в южното полукълбо сушата е под 15%, макар че и на Антарктида се наблюдава глобалното затопляне - имам предвид леда на континента, а не този около него, защото много често тези неща се бъркат. Този в Северния ледовит океан тази година е толкова, колкото бе минималният морски лед през 2012 г. Причината е, че в Сибир, в най-северната част на Русия, в Канада се наблюдават температурни аномалии в размер на 4 до 8 градуса през някои месеци, което е новото нормално след 2020 г."
Втората причина според проф. Рачев е, че Европа е най-гъстонаселената част от северното полукълбо.
"Факт е, че заедно с нас и Евразия се затопля по-бързо в сравнение с останалата част на света, което е естествено - все пак това е най-голямата суша на Земята - посочи проф. Рачев. - Но при Европа е налице необичайна концентрация на самолетни полети, замърсяващи високата атмосфера, интензивен наземен, морски транспорт, урбанизирана е огромна част от територията , което променя химизма на абсолютно всичко и това рефлектира върху средногодишните, сезонните и месечните температури.
За разлика оттук в Сибир, в канадската провинция Алберта кой да замърсява?
Лосове, тук-таме хора, докато Европа "изпълнява" всички точки в списъка, за да се затопля много по-бързо от останалите континенти."
Според климатолога зелените политики не са дали необходимия резултат по много причини, но най-вече защото милиардите се разпределят по погрешен начин и в тях не само липсват обективни научни данни и анализи, а все още се робува на проучвания, "продиктувани" от определени интереси.
"Учените грантаджии вадят от целия пъзел онези няколко елемента, които са в тяхна полза - усмихва се проф. Рачев. - Примерно показват две парченца в жълто оцветени и гръмко обявяват: "Следователно на пъзела има лъв." Но може и да е изпражнение от пиле и да не е лъв. Не знаем, докато не се анализира с естествен интелект целият този сложен многофакторен модел."
В случая има още едно обяснение за скоростното затопляне на най-зеления континент и според проф. Рачев това е, че именно тук е създадена най-гъстата мрежа от метеорологични станции в света.
"Никъде няма нещо подобно - отбелязва той. - Забележете, само в малка България, която буквално е като една "капка" на планетата, имаме станции между Пловдив и София, между Пловдив и Плевен, което оказва влияние върху точността. В повечето случаи, където няма такава гъстота, със сателит се установява дадена температура и след това тя се усреднява за десетки километри територии, което води до абсолютно различни резултати. Те са през определен период и за точност, каквато имаме в Европа, и дума не може да става. Факт е, че температурата на Земята не се мери, а се изчислява, нещо, което удобно се пропуска."
Към тези обяснения на проф. Рачев българският геофизик, участващ в десетки международни проекти, проф. Бойко Рангелов, добавя още една причина, която според него обяснява отчасти екстремните температурни аномалии в Европа през последните 2-3 години: "Обсъждат се всякакви хипотези, търсят се какви ли не обяснения, само не знам защо не се говори за войната, която в момента е най-големият замърсител с азотни и серни окиси.
Всички експлозиви и ракетни горива са на основата на азотни и серни съединения. Тези замърсители са много по-токсични от останалите - парниковите газове, СО2 и метанът са "парфюми" в сравнение с тях."
Климатологът проф. Георги Рачев също е съгласен, че войната в Украйна, а и тази в Газа водят до неимоверно замърсяване по нашите ширини, влошавайки допълнително сложната ситуация с климата и екстремното затопляне.
"Това са стотици пъти повече замърсители от нормалното - запрашаване от бомбардировки на селскостопанска земя, жилища, от горене и взривяване на кораби, танкове, самолети - обяснява проф. Рачев. - За съжаление, никой не може да оцени щетите върху околната среда.
В този военен конфликт във въздуха се изхвърлят неимоверни количества газове, целият набор от Менделеевата таблица. Знаем какво съдържат експлозивите, но какво има в сърцевината на снарядите, на ракетите... Не е изключено да се използват боеприпаси с обеднен уран, макар че няма официални съобщения. На няколко пъти бяха нанесени удари по газохранилища, по петролни рафинерии. От тази гледна точка никой не е в състояние да оцени адекватно пораженията върху околната среда. Безспорно и този фактор играе роля във въздействията върху атмосферата, но въздействието може да се оцени само приблизително чрез сателити."
Проф. Рачев не приема и дългосрочни прогнози от типа, че до 2049 г. ще има по-малко валежи и Земята ще се затопля, след което до 2099 г. ще става все по-влажно.
"Това е директно за някоя стая на Четвърти километър" - смее се ученият. - Климатичната система включва атмосферата, хидросферата, литосферата, криосферата и биосферата, които са в непрекъснато взаимодействие в прави и обратни връзки.
Досега никой не може да ги обхване, само естественият интелект, а не изкуственият."
Тоест не ни остава нищо друго, освен бързо да се адаптираме и като европейски граждани да изискваме повече средства за умни научни проекти с висока ефективност. Само така ще успеем да ограничим поне нашето влияние в общия неблагоприятен микс от фактори, превръщащи Европа в топлинен остров.
Необходима ли ни е сиеста
Ако се прекали със следобедната дрямка, може да се стигне до замаяност.
Необходима ли ни е сиеста, след като климатологът проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата при БАН смята, че климатът ни все повече ще наподобява гръцкия, а този в Гърция се превръща в африкански? Както и че промените в атмосферната циркулация отвеждат сухия сахарски въздух на север и той обхваща райони от Средиземноморието. На въпрос каква е вероятността от подобен неприятен сценарий, климатологът проф. Георги Рачев обясни, че не приема тази хипотеза.
"При нас климатът няма да стане като в този Гърция и гръцкият няма да стане като в Африка. Ако допуснем, че всичко това е така, тогава какъв ще бъде климатът в Африка - коментира той. - Изследвал съм много внимателно как се променя той в района на Драма, Петрич и Сандански - при тях няма почти никаква разлика освен една.
Когато през зимата температурите паднат до минус 5 - минус 15 градуса, в Петрич и Сандански те се задържат по-дълго време, докато в Драма и Ксанти това не се случва. Морето е факторът, който бързо повишава температурата и така ще бъде. С други думи, там има море, а при нас няма и това се отразява на цялата природа."
И макар че тезата все още е спорна, факт е, че затоплянето води до все по-сериозен дискомфорт за организма и в момента в цял свят се преразглеждат нормите на човешкия праг на поносимост - вече има предположения, че при по-възрастните той не е 35 градуса, а максимум до 33,7. При младите - пределът е 34,1 градуса.
За съжаление, Европа е най-застрашена, защото тук горещините, съчетани с все по-голямата суша, се превръщат в една доста неприятна комбинация. Прогнозите са, че 68-те хил. жертви на жегите годишно могат да се увеличат с 30 хил. само в ЕС, ако затоплянето се повиши с 1,5 градуса.
Именно заради тези тревожни данни в Европа това лято се чуват призиви за въвеждане на европейска сиеста като защита на населението от екстремните жеги. Примерно в Германия служители от общественото здравеопазване лансираха идеята за въвеждането през летните месеци, а в Швейцария настояват за по-дълги обедни почивки, за да се намалят трудовите злополуки в жегите. До момента няколко страни имат опит в тази сфера, като целта е да се направи всичко възможно хората да не бъдат на открито в най-опасните часове на деня.
Примерно в Испания традиционно се почива между 14 ч и 17 ч, макар че в големите градове сиестата е доста по-кратка и не навсякъде се спазва. Същевременно има градчета, където тя е задължителна.
В Италия часовете "рипозо" са характерни за южната част на страната и някои от по-малките градове, като обикновено е от 13 до 16 ч. В Гърция обичайно сиестата обхваща времето между 15 и 17,30 ч, като там активността не само е намалена, но има ограничения и за шума.
В Кипър тази своеобразна "ваканция" е въведена със закон и продължава от 14 ч до 17 ч.
Научните ползи от сиестите отдавна са установени. На първо място в някои сектори се забелязва увеличение на производителността с 35%, но с уговорката, че това не е валидно за всички.
Примерно при пилотите се наблюдава 54% повишение на бдителността.
Като цяло се констатира по-нисък стрес заради намалени нива на кортизола, по-добра активност на имунната система, по-стабилно функциониране на сърдечносъдовата система и по-добро настроение. Заедно с това има и когнитивни ползи - по-добра памет и капацитет за учене, повишена креативност и способност за решаване на проблеми плюс по-добра концентрация.
Но сиестата си има и минуси.
Установено е, че ако дрямката продължи над 20-30 минути, при много хора има риск от замаяност.
Друг недостатък е, че се нарушават графиците и комуникациите с международни партньори. Освен това намалява времето, в което хората да прекарат със семействата си заради удължаването на работния ден. Към всичко се добавя още един минус - производствата с непрекъснат цикъл губят ефективност, и др.
"Мисля, че у нас все още не са налице такива крайни условия, че да е необходима сиеста - смята проф. Георги Рачев. - Разговарях по този въпрос с КНСБ и тезата ми бе, че при горещи вълни трябва да се спазва трудовото законодателство - от 13 ч до 17 ч никаква работа на открито. При високи температури са необходими почивки на два часа, хората да отдъхват в климатизирани помещения, а не под някоя джанка на улицата или на полето, да им се осигури вода, айрян, всичко е разписано.
Всеки, който е бил в Испания, в Италия, знае, че условията там не могат да се сравняват с тези у нас. Примерно в Сицилия сутрин е 23 градуса, там кога земята да изстине?
А тук сутрин захлажда.
Същото важи и при ниски температури, ако човек работи 2 часа навън, след това трябва да се стопли. При минус 15-20 градуса по-добре да се обяви "дървена" ваканция, хората да си останат вкъщи, да не се хлъзгат по улиците и да не пълнят "Пирогов". Това е грижата и адаптацията."
На въпрос има ли вече инженерни решения на хоризонта за оцеляване на човечеството от палещото слънце, проф. Бойко Рангелов обясни, че в момента се разглеждат различни хипотези за инженеринг на този процес.
"При ледниковите епохи хората са се криели в пещерите и това им е помогнало при оцеляването - обясни проф. Рангелов. - Сега масовото използване на климатици вече е най-широко разпространеният метод в много "топли" страни. Това, че ние тук в България не сме свикнали на тези устройства, се дължи на Божията благодат - даден ни е най-добрият климат на планетата (а на София специално - и Витоша в добавка)." Според проф. Георги Рачев цялата история на човечеството доказва, че сме изключително адаптивни като вид.
"Затова сме завладели целия свят, сега дори дамите, които непрекъснато мрънкат, вече казват: "Колко е хубаво, че ще стане по-студено - 28 градуса", смее се проф. Рачев. Още по темата: Европейски градове стават необитаеми заради ефекта "топлинен остров" Сградите в София с температури до 45 градуса, но озеленяването може да се бори с жегата Марица като Сена, Бургас сади палми и пинии, умна система напоява Търново. В центъра на София е с 3-4 градуса повече от кварталите
