"Просто кажи благодаря" е това, което много украинци вече са чували от окупационните руски войници. Светлана Полтавска казва, че това са й казали руските войници, когато дошли в дома й сред побои и обиски: "Кажете благодаря, че не пипаме децата ви".
Светлана Полтавска е от Троицке, селище в Луганска област, което се намира точно на границата с Русия. Когато Москва предприе пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., нейният съпруг, войник от Държавната гранична служба, е изпратен да се бие с нахлуващите сили и загива в първите дни на войната.
Светлана и двете им деца остават в родното село под руска окупация четири месеца. Жената разказва, че вече е чувала "благодаря" и как трябва да е по-благодарна, но това било от руски войници, които дошли в дома й, за да направят "масови обиски и побои".
Докато споделя преживяното по време на руска окупация, тя упорито се опитва да спре сълзите си. "Всеки ден руснаците казваха "Бъдете благодарни, че все още не пипаме децата", спомня си Светлана.
Светлана извеждала децата – тригодишната си дъщеря и деветгодишния си син – в друга стая, за да ги предпази от побоищата и тормоза. "Синът ми чу всичко, но поне не го видя със собствените си очи", каза тя.
След като е преживяла окупацията, Светлана казва, че "в руската армия няма нищо човешко, а само пълна жестокост".
Твърденията на Москва, че Русия “е дошла да спаси и спаси Донбас“, не могат да бъдат по-далеч от истината и реалността, през която тя е преживяла.
"Аз съм от Донбас. Те не дойдоха да ме спасят. Дойдоха да ме убият. Убиваха ме в собствената ми къща до самия край."
Светлана успя да избяга в средата на юли 2022 г., изпитание, което я накара да разбере, че украинците няма да бъдат принудени да сключат никакво мирно споразумение, особено не на всяка цена.
"Примирие на всяка цена е невъзможно, защото цената вече е определена. Цената е животът на нашите мъже, животът на нашите синове. И никога няма да има прошка за това, никога", обясни тя със сълзи на очи пред Euronews.
Преди три месеца Светлана се присъедини към въоръжените сили на Украйна, за да следва стъпките на загиналия си съпруг и да защити децата си. "Ако спечелим сега, нашите деца няма да трябва да се борят за нашата независимост и за нашите права", каза тя.
Тя също така се присъедини към проекта за арт терапия "Тя е жива: любовни истории", който обединява украински жени, загубили своите съпрузи и синове, използвайки живопис, за да изразят своята скръб.
Показвайки своите картини, Светлана казва, че никога преди не е рисувала, но сега това е начинът да покаже любовта си към падналия си съпруг, както в една картина, където го е нарисувала като ангел-пазител за нея и децата им.
Стотици картини, стотици унищожени семейства
Олена Сокалска, основателят на “Тя е жива: любовни истори, казва, че арт терапията е безопасно място за съпругите и майките на загиналите войници.
В тази общност, казва Олена, жените могат да се чувстват напълно свободни. "Те могат да си говорят, да се смеят, да празнуват рождени дни. И всеки от тях разбира болката, която е вътре в тях, болката, която винаги ще остане", каза Олена пред Euronews.
Тя обясни, че жените изпитват непреодолима болка, но рисуват най-вече за непреодолимата си любов.
“Когато жените загубят съпрузите си, любимите си хора, те губят целия свят, себе си и усещат тази огромна празнота, тази празнота, която нищо не може да запълни“, каза Олена.
Изкуството често помага на тези жени повече от терапията, най-малкото защото няма достатъчно терапевти, които да помогнат на всички. „Мащабът на трагедията в Украйна е безпрецедентен“, добави тя.
Почти всяко семейство в Украйна е загубило някого - това е тъжната истина - техните любими мъже са починали, казва Олена и добавя, че твърде много хора в Украйна се нуждаят от помощ и подкрепа. “Тук вече са нарисувани над 300 картини за любовта. Това са 300 щастливи украински семейства, които са разрушени от войната. И това е малък процент от всички, които се чувстват така“, обясни тя и добави, че в момента над три хиляди жени са в списъка на чакащите, които искат да се присъединят в студиото.
Загубих дете, а детето е бъдеще"
Вита Харчук от Киев, разказва, че синът ѝ е бил войник в полка Азов и е защитавал Украйна в Мариупол, когато Русия започна пълномащабното нахлуване. Картината на Вита е за нейното момче и неговите другари войници от снимката, която той ѝ е изпратил на 26 февруари 2022 г. от Мариупол, само два дни след нападението на Москва. На него Виталий Харчук се усмихва, докато носи противотанкова система NLAW на рамото си. Скоро след това е убит.
"Болката на една майка никога няма да изчезне и никога нищо няма да я облекчи. Загубих дете, а детето е бъдеще. Нямам сина си, никога няма да имам внуци, няма да имам никого и нищо", разплакана Вита.
dnes.bg
