Поет, художник, музикален продуцент, светски хроникьор и неподражаем чешит – всичко това беше Иван Тенев. Авторът на „Вървях един следобед", „Черно и бяло”, „На случайна гара" и десетки други естрадни шлагери издъхна на 29 октомври във ВМА след неравна битка с коварна цироза. През 2025-а той на няколко пъти влизаше в болница, но докторите нямаше как да го излекуват – черният му дроб беше престанал да функционира, а без този орган животът е невъзможен.
След кончината на Агента, бившата му съпруга Кристина Димитрова разказа подробно за последните му месеци и дни. Певицата и първият й мъж се разведоха преди много, много години, но запазиха приятелството си и продължиха да създават заедно хитови песни, докато смъртта не ги раздели.
- Кристина, съболезнования за бившия ви съпруг – неподражаемият Иван Тенев. Кой ви съобщи за кончината на Агента?
- Станах към 8 ч. в четвъртък, 30 октомври, и видях пропуснато повикване на мобилния от 7,30 ч. – от стационарен телефонен номер. Първата ми мисъл беше, че са ме търсили от ВМА, където бившият ми съпруг беше в интензивното отделение от 2 седмици и половина. Телефонът пак звънна от същия номер и от болницата ми съобщиха, че Иван е издъхнал на 29 октомври в 23.30 часа.
- Вие ли съобщихте черната вест на сина ви Димитър?
- След като ми съобщиха вестта за кончината на Иван от ВМА, веднага звъннах на Димитър и му казах. И синът ни, както и аз, не бяхме изненадани. Последните 3 седмици Иван беше в изключително тежко положение. Не можеше да става от леглото, нищо не ядеше, приемаше само течности. 3 дни пред смъртта си изпадна в кома и беше на изкуствено дишане. Нищо не усещаше. Беше много зле и двамата със сина ни очаквахме всеки момент да ни съобщят най-лошото. Така се и случи.
- Как прие Иван Тенев диагнозата си – цироза на черния дроб?
- Преди 2 години доц. Григоров, едно от най-големите светила по чернодробните заболявания, му е съобщил диагнозата. Двамата бяха изключително близки. Иван после сподели на мен и на сина ни за диагнозата. Призна и че преди 4 години не ни е казал, че доцентът му е открил предцирозно състояние.
- Иван беше ли изплашен? Оплакваше ли се от сполетялата го беда?
- Не. До края на дните си Иван никога за нищо не се оплака. Таеше надежда, вярваше силно, че ще пребори болестта. Прие я спокойно. Реши да спре алкохола и пикантните храни, започна да спазва строг режим. В началото се държеше, и то много. Не падаше духом. Опитваше се да води още по-активен социален живот. Ежедневно пишеше стихове, които изпращаше на приятелите си. В 6 часа всеки ден ми пускаше със съобщения стихотворения и есета. Беше деен до деня, в който каза, че не иска никой да му се обажда, защото няма сили и да говори.
- Търсили ли сте варианти за трансплантация?
- В началото болестта вървеше много бавно и по нищо не личеше, че цирозата се развива бързо и интензивно. Един ден му казах: Иване, нека търсим начини за трансплантация в България или Турция". Той отвърна: „Още е рано, трябва да изчакаме. Ще се оправя". Въпреки нежеланието му веднага се свързах с турска. клиника, където ни казаха, че ще струва 100 000 евро. Съгласих се да опитаме, мислейки, че след заплащането на необходимите средства веднага ще се направи трансплантация. Впоследствие се оказа, че трябва да се чака намиране на подходящ донор. Това, което ни отказа от трансплантацията, беше, че след като лекарите видяха изследванията, ни предупредиха, че болестта е в доста напреднал стадий и че може операцията да не е успешна,
- Вие или синът ви Димитър се грижехте за Иван?
- Със сина ни бяхме неотлъчно до него, защото в последните седмици той нямаше сили. Сутрин ходеше Димитър, за да нахрани любимата сойка на баща си, която Иван спаси преди 15 години - намери я в двора на кооперацията си и впоследствие я прибра в дома си в огромна клетка. Митко му помагаше да стане, да си направи тоалет и да закуси. Аз отивах на обяд. Изключение бяха дните, в които отсъствах от България. Иван често ми казваше: „Криске, искаш ли да те изведа някъде да отидем на обяд?”. Винаги бях готова да му посветя част от времето си. Когато съм си била в София, не е имало ден, в който да не съм го посещавала – понякога дори по 2-3 пъти. Носех му за хапване, помагах му да се облече и се разхождахме из квартала или ходехме на обяд. 3 дни преди да се влоши много и да постъпи във ВМА, го попитах какво иска за обяд. Пожела суши. Той много го обичаше. Занесох му го, но каза, че по-късно ще хапне. 3 дни след това храната си стоеше недокосната. Тогава ми стана ясно, че това е началото на края.
- Той усещаше ли, че краят му е близо?
- З месеца преди да почине, ми написа съобщение: „Криске, аз май си отивам". Приложил беше и текст за това какво да пише на надгробната му плоча, след като него вече няма да го има – част от песента „Черно и бяло”.
- Търсил ли е финансова помощ от свои колеги или от институции?
- Не е поискал нищо от никого, дори беше против да се съобщава, че е болен. Според мен постъпваше така, защото винаги е бил под светлините на прожекторите, център на внимание, душа на компанията. Беше един от най-добрите хроникьори. Аз и синът ни сме му помагали финансово и сме се грижели за него. Не е търсил пари от певци и институции, но съм благодарна, а и Иван изрази признателност приживе, на хората, които помогнаха финансово за закупуването на животоподдържащите му лекарства. Един път споделих с Нели Рангелова за състоянието му и тя запали доста колеги за каузата на Иван – Мими Иванова, Веселин Маринов, Георги Христов, група „Спринт“ в лицето на Пейо Пеев, Александър Петров, Живко Колев… Организираха „Музикаутор“ да отпусне на два пъти средства за закупуване на медикаменти. Благодаря на всички тях за това, че бяха солидарни.
- Страдаше ли Агент Тенев за любимите си питиета?
- Не, изобщо не страдаше за раздялата си с алкохола преди повече от 3 години. Когато видях, че проблемът със здравето му е необратим няколко пъти на празници и при семейни поводи му предлагах да пийне чаша вино или малко уиски. Иван винаги отвръщаше: „Не искам, въобще не ми се пие”. Държа да поясня за всички, които може би ще си кажат, че Иван доста е ял и употребявал алкохол през годините и затова се е разболял от цироза. Не, не е заради това. На младини е карал хепатит - тази е причината. Често се случва дори и при хора, които никога не са пили, да станат жертва на цироза. Самата аз никога не съм била свидетел, нито пък съм разбирала, че Иван е злоупотребявал с алкохол.
- Имаше ли жена в живота му?
- Не, до последно той си ми беше изключите верен. Знаех, че ме обича безрезервно. От десетилетия сме разведени, но си останахме добри приятели, както в живота, така и в професионално отношение. От 32 години съм с друг мъж и живея с него, но никога не съм пренебрегвала Иван. Винаги съм го уважавала и ценяла- на всички празници съм се стремяла да бъдем заедно.
- Агент Тенев как преживя развода ви?
- Допускам, че го е преживял много тежко, но не се оплака. След като се разделихме, не се дистанцирахме един от друг. Говорехме си редовно по телефона, виждахме се, а и продължихме да работим заедно. Ревността му беше причината да поискам развод навремето. Иван Тенев беше изключително ревнив, а аз като много свободолюбив човек просто не можех да се примиря с това.
- Кои бяха най-щастливите му моменти?
- Когато се съгласих да се оженя за него, да му стана съпруга. Също и раждането на сина ни Димитър, а след това и на внука Дамян.
- За какво мечтаеше Иван?
- Мечтаеше по текстовете му да се създават хубави шлагери. Преди няколко месеца излезе песента ми „За кой ли път“ по негови стихове и музика на Любомир Дамянов. Друго мое ново парче – „Влюбени“, също е по текст на Иван, и е почти готово, но за съжаление, той не може да го чуе завършено.
Мечтаеше да пътува по света в моята компания. Когато тръгвах на почивки в чужбина, често казваше с усмивка: „Пак не ме вземаш с теб!“. Последно се бяхме разбрали, че като се оправи от болестта, ще отидем някъде заедно, но уви, не доживя… Иван много обичаше да пътува. Обиколил е целия свят.
- Какви подаръци си правехте с Агент Тенев?
- По поводи винаги съм получавала подаръци от него. Подаряваше ми златни бижута и парфюми. Обичаше уханията и разбираше от тях повече от мен. Винаги, когато тръгвах за чужбина и го питах какъв подарък иска да му донеса, той ми отвръщаше: „Някой последен модел парфюм“.
- Какво можеше да го ядоса?
- Много се ядосваше, ако си контактувах с други хора, когато сме отишли заедно на някакво парти. Случвало се е дори да избута всички около мен, за да си говоря само с него. Иван не ми позволяваше и да вземам текстове за песни от други поети като Михаил Белчев и Живко Колев. Казваше: „Не! Не! Няма да пееш по чужди стихове! Ще пееш само по мои!“. В последните години реших въпреки несъгласието му да работя с по-голям кръг от текстописци и той искрено се ядосваше. Все критикуваше думичките на песните, на които не е автор.
Каква ще бъде съдбата на непубликуваните му стихове?
За съжаление, той не успя да организира да бъде издадена стихосбирката, която сътвори за внука си Дамян. Ще се опитам аз да сторя това. Някои от текстовете му съм ги обещала на мои колеги изпълнители, за да създадат песни по тях. В последната година от живота си Иван написа и много тъжни стихотворения, които не са подходящи за пеене. Вероятно тях ще издадем в стихосбирка.
Източник: Уикенд
