Преди няколко месеца при археологически разкопки в центъра на Враца бе открит предполагаемия владетелски център на тракийското племе трибали. Надеждите са, че държавата ще подкрепи усилията за опазване на обекта като културна ценност. В противен случай находките ще бъдат погребани под земята завинаги.
Преди 60 години в центъра на Враца при строителни откриват тракийски погребения с уникални находки от злато и сребро. Най-известните сред тях са воински наколенник с изображение на богинята майка и филигранно изработен венец на тракийска принцеса. Познати са още като съкровището от Могиланската могила и се съхраняват във врачанския музей.
Че под земята има още тайни е било без съмнение, но жилищните сгради наоколо не позволявали повече разкопки. Сега върху терен в съседство започват изкопни дейности за подземни гаражи и нова жилищна сграда. Копае се дълбоко, а след намесата на археолозите става ясно, че е открит с голяма вероятност най-старият античен каменен градеж във Враца. На 2500 години.
„Най-ранните структури, които са градени от големи каменни блокове, наречени квадри, нямат аналог в България поне. Моята хипотеза, тя се базира на конкретните теренни наблюдения, е, че преди създаването на сакралната структура, наречена Могиланска могила, заедно с гробниците, в малко по-ранно време е съществувала голяма представителна структура", каза Георги Ганецовски, директор на РИМ - Враца.
Твърди се, че монументалната обществена сграда е била обитавана от владетеля на племето трибали в периода пети-четвърти век преди Христа. Най-впечатляващи са двете успоредни редици с квадри, едната от които е и със стъпала към по-долен пласт, непроучен до момента.
„Няма замазка, всичко е на суха зидария, напаснато до милиметър. Вече имаме къде са резиденциите на местните аристократи и владетели", обясни Георги Ганецовски.
След кончината на владетеля дворецът е бил превърнат в мавзолей, според директора на музея.
„За да може той да премине в другото измерение, така както са го правили в Древния Египет. Явно тази структура е била демонтирана и е започнало нейното сакрализиране, тя става свещена", заяви Ганецовски.
Другата хипотеза е, че каменният зид е просто част от оградата на Могиланската могила. Все повече историци обаче са убедени, че ако наистина мястото е било седалище на владетел, при това - търсено отдавна, но без успех, шансът не бива да се изпуска.
„Едно уникално място, каквото мисля, че в България няма аналог в момента, може да се сравни с древния град Севтополис, който се намира под водите на язовир Копринка, и Враца би била единственият град в България, в който ще има столица на тракийска държава", каза Красимир Богданов, историк и председател на Комисията по култура към Област Враца.
И наследниците на Вановия род, притежавал земята допреди няколко години, са въодушевени, че толкова ценни тайни са разбулени. Поради тази причина изчаква и инвеститорът на бъдещия блок върху терена, но не желае да говори.
„Много по-добре тук да се направи един археологически музей, както в София е направено Ларгото, затворено отгоре, отдолу има много посетители, виждат, и най-вече всички жадуваме за пространство и въздух, защото градът много се застрои", заяви Хрисимир Маринов, наследник на Вановия род.
В момента обектът е временно консервиран, покрит с геотекстил и чували с пясък, иначе казано, зазимен. Нито музеят, нито Община Враца обаче разполагат с нужното финансиране. Надеждите са държавата да подкрепи по-нататъшните разкопки, като придобие терена. Ориентировъчната сума е милион и половина евро.
„Един от девизите на Враца е Враца - град на съкровища, имаме четири на брой в района, говорим за трибалите, за техните постижения, но никой до момента не беше намерил каквато и да е индикация за техния династичен дом", добави Георги Ганецовски.
„Отдавна археологията и археологическите изследвания не са само място за научни изследвания, а са се превърнал в туризъм и в бизнес, и един посетителски център след цялостно проучване тука би се превърнало във великолепно място. Виждаме в България напоследък и Перперикон, и Хераклея Синтика, и много други обекти колко голям интерес предизвикват, а ние тука имаме такова наследство, с което вместо да се гордеем и да го показваме пред цял свят, ние се опитваме да го погребем", коментира Красимир Богданов.
Преписката между местния парламент към Министерството на културата вече е в ход. Очаква се отговор. Дали проучванията ще продължат, или откритието ще остане под земята, предстои да разберем.
бТВ, „Тази събота"
