Еврозоната в България започва от Криводол. Това е първата община, която въведе цените на общинските услуги и в евро, и в лева още в началото на годината и така започна информационна кампания сред населението.
Цените за общински бостан, лозе и ниви бяха в лева и съответно по централен курс в евро. Тогава всеки втори в Криводол беше убеден, че дойде ли еврото, това, което струва 1 лев, ще поскъпне на 1 евро.
Времето започва лека-полека да показва, че страховете са били напразни. Цените в магазина за смески вече са и в евро и нищо не е станало по-скъпо. Фуражът за прасета струва 16,70 лева. Цените в две валути създават и объркване сред възрастните хора. Но лека-полека разбират как ще се случи промяната. Цените не са закръглени нито нагоре, нито надолу. Затова и не завършват на кръгли суми, а на две, три или четири и други четни и нечетни евро стотинки. Това ще налага наличност на повече евро стотинки в касата, когато общата валута дойде.
В Криводол почти всички пазаруват в брой и на търговците ще се наложи да има по-големи касови наличности от монети.
Очакванията ни повечето пенсионери да са против еврото не се оправдават. Има обаче и такива, които са против промяната. Наративите на политиците, пропагандиращи против еврото и Европейския съюз, са стигнали до част от тях, но агресивната кампания за разделение на обществото не е сработила в тази общност. Всички са заедно, за ръце. Те напълно разбират, че на 1 януари 2026 г. българският пенсионер нито ще забогатее, нито ще обеднее, а промяната засяга бъдещето.
