Бетонен гигант между Земята и Рая: Забравената история на най-големия стадион в света

Прага е връзката между живота на Земята и този в Рая. Този град е мост между нашия свят и небесния. Няма друго място на планетата, където разстоянието между тях да е по-късо".

Това е цитат от романа на Густав Майринк "Golem", издаден през 1915 г. Дали е така - всеки, който е бил в чешката столица може да сподели собственото си усещане и мнение. Но има едно място в този град, което вероятно е самата граница между нашия свят и този отгоре. Буквално и в преносни смисли.

Това може да е въпрос за куиз на спортна тематика: Знаете ли кой футболен отбор играе на най-големия стадион в света? Ще ни простите за прехода от литературата и географските редове към тези за спорт. Но знаете ли, наистина?

Не е Барселона. Не е Реал Мадрид. Не е Фламенго, който излиза всяка седмица на "Маракана".

Това са юношите на Спарта (Прага). Момчета от отборите до 15, 17 и 19 години, че и дублиращият, който е съставен от младежи до 21 г. Те имат привилегията да играят на най-големия стадион, строен някога на нашата планета. Е, вярно, гледат ги една шепа роднини и приятели, обикновено максимум стотина души. Но стадионът си остава най-големият.

Удивителен факт, а и малко известен. Но и цялата история на "Велики Страховски Стадион" е неособено популярна, че и доста позабравена.

Ще опитаме да ви разкажем поне части от нея. А вие, ако имате щастието да посетите Прага - което горещо ви препоръчваме - идете и вижте с очите си бетонния гигант, който сякаш свързва Земята с Рая. И заради местоположението, и заради напълно озадачаващите габарити на това архитектурно страшилище.

 

 

В квартала Страхов има един хълм - Петрин, който се издига над града на западния бряг на реката Вълтава. Старата железница с типичните за града траймвайчета води до горе, както и няколко автобуса. И такситата, разбира се. А по пътя, ако изберете този начин, шофьорът ще ви разкаже и за "Велики Страхов". За стадиона-колос, който и днес изумява. Дори във вида си от наши дни, който няма нищо общо с глъчката и шума на над 240 000 зрители, които е побирал в годините на миналия век.

Началото е точно преди сто години. Някъде по това време на 1925-а идейните ръководители на изключително популярното гимнастическо дружество "Сокол" решават, че трябва да намерят място за всички стотици хиляди свои поклонници, които да гледат фестивалите на дружеството. Те се наричат "слет", събират гимнастици и атлети, които показват упражнения пред голяма публика.

"Сокол" се ражда в края на 19-и век, като копира германските гимнастически дружества. И става толкова популярен за две десетилетия, че след Първата световна война негови клонове има из цялата територия на Австро-унгарската империя. От 1918 г. Чехословакия вече е отделна държава на нея, а тълпите, които се стичат на "слет", довеждат до идеята за "Страхов".

Първоначално планът е да е изцяло дървен. След това се наливат несметни количества глина и пясък, върху насипа от които се издигат бетонни трибуни. В тях се поставят дървени седалки и през 1926-а стадионът е готов в първия му вид. Първоначално е за 120 000 зрители, а вътрешността му - в чашата на правоъгълните трибуни, е изцяло покрита с пясък.

Арената никога не е планирана за футбол или друг отборен спорт. Размерите на "игрището" са такива, че е немислимо. Те са колкото за 9 футболни терена. Самите трибуни са плашещо големи. От ъгъл до ъгъл, по-късите страни са с размерите на поне три сектора "зад вратите" на нормален футболен стадион. Дългите - три пъти колкото централната трибуна на "Летна", например, също в Прага. Нещо гигантско и трудно описуемо.

Още на първия "слет" на новия стадион става ясно, че и тези места не стигат. Затова през 1934-а те са увеличени на 180 000, а през 1938-ма, за прочутия и исторически за прага Фестивал против войната, дървените пейки побират вече някъде между 240 и 256 хиляди. На този "слет" е дадено и новото име на стадиона: "Стадион Масарик", по това на починалия година по-рано бивш президент на Чехословакия Томаш Масарик. Той присъства на всички масови прояви на "Сокол" от 1926-а до 1934-а.

Как са изглеждали "слетовете" ли? Тълпите се качват с часове от града на хълма, за да напълнят трибуните. А пред тях хиляди, понякога по 5-10 хиляди едновременно, гимнастици, показват синхронизирани упражнения. Продъжавало е с часове, а изпълнителите са се сменяли.

Има и 2-3 големи мотоциклетни състезания в онези предвоенни години. Те са друга голяма страст на чехите. На една надпревара в спиидуей се събират около 190 000, твърдят местните.

Стадионът отбелязва края на Втората световна война с мач по американски футбол - невероятно, но факт. Две дивизии на американската армия се срещат в двубой, като игрище е само една мъничка ъглова част от това огромно пространство. Защото то е за 8-9 такива терена. Отиват десетки хиляди, защото народът е зажаднял за спорт след изтощителните години на войната.

Три години след нея идва и 11-ия фестивал на "Страхов", както хората продължават да го наричат. Той обаче се превръща в политическа демонстрация и хилядите скандират срещу Червената армия, която присъства с транспаранти на "освободител" из стените на стадиона за събитието. На власт вече е комунистическата партия, а такава проява на бунтарство и неподчинение не се харесва на Клемент Готвалд - новия лидер на държавата. И на партията.

Движението "Сокол" е разформировано и му е отнето правото на собственост над стадиона, както и това да организира фестивалите. Те не са премахнати, а са заменени обаче, тъй като са твърде популярни сред хората и те си искат това забавление. Вместо "слетове", появяват се  Спартакиади.

Първата е през 1955-а и минава под мотото "10 години от освобождението на Чехословакия". На трибуните има над 200 000. Но най-масовата проява е през 1960 г., като тя и до днес остава най-посетеното спортно събитие в света. Ако изобщо може да бъде разглеждана като такова. В рамките на един уикенд, със смени на хората вътре в игрището и тези на трибуните, неофициалните данни сочат:

Над 750 000 гимнастици и други спортисти (включително от бойни спортове) са участвали в изпълненията. Има и такива от България, а и от други страни в Източния блок. Над 2 100 000 зрители са минали през трибуните за различните сесии от Спартакиадата. За по-малко от 24 часа...

Събития с подобна масовост, макар и никога недостигнали тази от 1960-а, се провеждат до края на 80-те. А през 1990-а идва първият голям концент на "Ролинг Стоунс" в тази част на света. На "Страхов", естествено. Публиката е между 120 и 170 хиляди. Никой не може да каже колко с точност са там, за да видят и чуят Мик Джагър и останалите звезди.

В това време движението "Сокол" отново функционира и бързо набира популярност. Опитва да организира пак "слет", но отиват не повече от 25 000. А с такава публика трибуните пустеят. Те са толкова огромни, че такава, иначе впечатляваща група хора, направо се губи. Затова и "Сокол" решава да продължи с фестивалите, но на други арени. Прави и ги и днес, а движението има близо 200 000 членове в цяла Централна и Източна Европа. Но на "Страхов" няма смисъл да се опитва.

Стадионът пустее в края на века и тогава се намесва Спарта (Прага). Клубът сключва договор с общината и се заема да превърне стадионът-гигант в свой тренировъчен комплекс.

В средата на площта между трибуните днес е административната сграда на академията на юношите на Спарта, както и тяхното скромно общежитие, съблекални и фитнес зала. Около сградата - 8 терена за футбол с различни размери и настилка. Тук тренират и играят официалните си мачове децата на гранда - от 15-годишни, до младежите на прага на първия отбор.

 

 

Отвън бетонният гигант изглежда изоставен, целият покрит с графити, на места ръждив, захабен... Но в обвивката му - това огромно пространство, някога сбирало десетки хиляди гимнастици за масовки, тренират някои от най-обещаващите чешки юноши във футбола. В централната трибуна функционират още една зала за фитнес, закрит плувен басейн и две малки кафенета. Всичко останало е бетонни коридори, стълби към трибуните и графити по стените.

Това може и да не продължи още дълго. Говори се, че има планове огромното пространство да се превърне в търговски център. Опасенията са от основите, които май трябва да се изринат изцяло, преди да се строи нещо стабилно отгоре. Стадионът е включен в списъка с национални туристически богатства, но реално на него няма да намерите някакви атракции за туристи. Който иска - хваща трамвайчето или такси, и отива да го разгледа. Желаещи сред туристите в Прага не липсват, защото това е най-големият спортен стадион, който светът някога е имал. Стига да знаете за него. Историята му не е чак толкова популярна.

Най-големият спортен стадион днес официално е този в Индия. За крикет. Може да побере около 140 000 зрители. "Маракана" държи рекорда в историята с около 200 000 на онзи финал през 1950-а на Мондиала, в който Бразилия губи злощастно от Уругвай.

Най-голямото спортно съоръжение изобщо в света е пистата в Индианаполис, на която се провеждат състезания по спийдуей и в НАСКАР. Рекордната посещаемост там е 257 000. Но това не е нито стадион, нито цялостна конструкция, пригодена за гледане на спорт. В Индианаполис много значими части от "трибуните" са просто удобни за гледане места наоколо в открито пространство.

Стадион като "Страхов" няма. В годините между 1938-а и 1990-а това е мястото, събирало най-големи като численост публики за спортно събитие. Друг е въпросът дали "слетовете" и Спартакиадите са точно това. Въпрос на интерпретация.

И все пак, ако идете в Прага, качете се на Петриния хълм. И вижте гиганта, който свързва нашия свят с небесния.