Той самият най-вероятно е ваксиниран
Да си антиваксър (ох, поредната модерна дума в стария ни свят), е много вървежно. Както всичко анти. Бих казала, че няма нищо лошо в това да отхвърляш нещо, стига то да е в рамките на закона, нормалността, морала и бъдещето.
Особено когато
се отнася до
бъдещето на
децата ни,
до бъдещето на живота.
И тъй като не съм специалист нито във вирусологията, нито в юриспруденцията, “рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам с тази история”. Тя, случката, станала не в село Могила, а в Сливен. Свещеникът Евгений Янакиев осъди официално държавата. С решение на Сливенския административен съд. За какво? Ами за това, че според действаща разпоредба деца, които не са ваксинирани по съответния ред спрямо възрастта им, не могат да посещават детски градини.
Свещеникът е един от активистите на антиваксърското движение и баща на 9 (девет) деца, да са му живи и здрави.
До навършване на пълнолетие за своите потомци отговарят родителите. Те взимат решения от тяхно име и в тяхна полза. Ако нанасят умишлена вреда, попадат под ударите на закона. Дали ваксините са вредни, както пропагандира отец Евгений, това не го решавам аз. Разписано е, че всички деца подлежат на ваксинация като превантивна мярка. Родителите на своя отговорност имат право да я откажат. Така, както отказват да хранят отрочетата си с животински продукти, да ги пращат на училище, да следят с каква компания се движат, да контролират поведението им в рамките на законността, да се интересуват от начина им на живот извън семейството. Доколко упражняват контрол на подопечните си дечица, те решават. И не, не пледирам в полза на никакви конвенции, отнемане на деца, приемни семейства и всички подобни страхотии.
КЗД се е произнесла, че дискриминация в отказа със сина на антиваксъра няма. Ами няма, щом има разпоредба и тя е законово обоснована. Съдът обаче смята, че имаЫ и решава делото в полза на ищеца. Вълкът сит, агнетата...
агънцата в
детската
градина,които
са ваксинирани,
да се надяваме - цели. В смисъл, недай Боже да прихванат някоя болестчица. Интересна е обосновката на съда, цитирам дословно:
Целта на имунопрофилактиката е именно чрез въвеждане в организма на лекарствен продукт да се създаде активен или пасивен имунитет на определена възрастова група лица. Съобразно ЗЗ, Наредба № 15/2005 г. и имунизационния календар наличието на поставена ваксина срещу определено заболяване (в случая посочените тези в детска възраст) предполага създаване на траен имунитет у детето, поради което и не следва да съществува риск от заразяване.
Точка. Ами не е точка, много голяма запетая е. Защото ваксините никога не са гарантирали стопроцентова защита и затова, както и за съществуването на превенция за дечица, неподлежащи на ваксиниране поради противопоказания, произхождащи от други заболявания, се разчита на създаването на високото ниво обща ваксинация.
Имах съученичка, разболяла се от детски паралич след поставяне на ваксината срещу него. Една - единствена от всички в голямо училище. Не процент даже, промил, или нещо още по-пренебрежимо малко на фона на общата клинична картина. За семейството й, разбира се, вредата беше 100%. Така е в живота - покрай сухото гори и суровото. Хайде тогава да отречем всичко, което е в полза на превенцията, и
да се върнем
в пещерите
Стълпници, толстоисти, суровоядци и всякакви секти е имало и ще има. Всеки има право да изповядва нещо. На мен ми идва в повече друго в тази история - виден антиваксър е отецът, който след решението на съда в негова полза дава наляво и надясно изявления, че това е пробив в “битката ни против ваксините”. Да, световна конспирация в действие, чрез ваксините всъщност ни лишават от репродуктивност, тровят и даже убиват. Нещо като кемтрейлс. За четвърти път подчертавам, че всеки има право да вярва в каквото си ще. Но защо
уважаемият съд
не защити тезата
си с допитване
до медицински
експерти,
а упорито отказва точно тази гледна точка при решаването на казуса. А, де! Затова едни съмнения предизвиква у мен противопоставянето на две законови уредби.
Закон срещу закон се получава малко. От една страна, е забраната, от другата - решението на съответния съдия, представляващ законността като цяло. Духът срещу буквата? Не знам, не знам. Знам, че аз съм ваксинирана, моите деца са ваксинирани, децата на приятели, съседи, колеги, че и техните деца и внуци също са ваксинирани. И всички сме се репродуцирали, живи и здрави сме, ни туберкулоза, ни едра шарка, ни даже дифтеткок. Отец Янакиев сто на сто също е ваксиниран, затова споменах броя на децата му още в началото.
Ваксини срещу залитането
в световни конспирации
няма и няма да бъдат открити.
Много трябва да се внимава кои врати отваряме и дали зад тях вместо светлото бъдеще да грее, се оказва, че адска бездна зее. И подбутваме към нея децата си. Дано съм лош пророк. Но все ми се струва, дето с всичка сила важи казаното, че прекаленият светец и Богу не е драг. Кой каквото иска да прави с живота си, негов си е. Но ако, недай Боже, утре свещеническият син пророни “Лама савахтани?” (думите на Христос “Татко, защо ме изостави?”), какво ще отговори баща му? Или съдът ще реши? De profundis: Маргарита Петкова.
Източник: https:www.24chasa.bg
