Мрежа

Отчаяният ход на премиера Дънчила и ролята на Клаус Йоханис

0 0

Виорика Дънчила прави единственото нещо, което може да направи в отчаяния си опит да сформира ново парламентарно мнозинство след напускането на АЛДЕ: да разцепи партията на Калин Попеску Таричану със силните аргументи на подкупа. Този ход обаче е рискован от много гледни точки, а ролята на Клаус Йоханис е по-голяма, отколкото изглежда.

Предлагането на Теодор Мелешкану за ръководството на Сената на мястото на Таричану, решено без консултации с партията, е стъпка с много ясно послание, дори предизвикателно: който остане с мен, няма да остане напразно. Виорика Дънчила предлага много стойностна плячка – ръководството на Сената, като мостра за това какво ще получат представителите на АЛДЕ, които напуснат Таричану, за да останат на власт, като съставят ново мнозинство.

Този ход е логичен. Но това трябваше да бъде направено тактически, а не отчаяно, както го прави Виорика Дънчила. Ходът на Дънчила е още по-правилно замислен, като се има предвид, че говорим за АЛДЕ, която не е партия, а една сбирщина, мотивирана единствено от критерия за ползата. Първата, която обърна оръжието, избирайки длъжността, беше бившият министър на външните работи Рамона Манеску. Ето го сега и Теодор Мелешкану, който избра председателството на Сената.

Никак не е изключено г-жа Дънчила да се възползва и да предложи още няколко длъжности, дори министерски, на някои членове на АЛДЕ. Разбира се, те може да бъдат изключени от партията. Но колко души да бъдат изключени?

Въпросът е дали в АЛДЕ ще се създаде критична маса в полза на оставането на власт, която да отстрани Калин Попеску Таричану. Зависи вероятно кой вариант е по-благоприятен при разглеждане на нещата в малко по-дългосрочен план.

От една страна, алианс с Про Румъния (на Виктор Понта), като се има предвид формулата с Мирча Дякону (като кандидат за президент), който ще вземе гласове от СДП, но ще донесе ползи едва след следващите избори, от друга страна – преминаване към СДП заради длъжности, но с малки шансове на следващите избори да измъкнат нещо от социалдемократите, които и без това очакват свиване на резултата спрямо 2016 г.

И в този избор не мисля, че основната роля ще бъде на Калин Попеску Таричану – един политически персонаж с изтекъл срок на годност, а на Виктор Понта. Но и на Клаус Йоханис.

Ходът на г-жа Дънчила не е никак лишен от рискове, като се започне с личността на г-н Мелешкану, който е известен с честата смяна на цветовете и който прескачаше без никакви задръжки от Илиеску към Таричану, от Бъсеску към Понта и т.н. И Таричану не е единственият разочарован от него. По същия начин си изпати и (бившият лидер на либералите) Крин Антонеску, когато Траян Бъсеску назначи Мелешкану за директор на Службата за външно разузнаване.

Следователно, не мисля, че г-жа Дънчила може да има кой знае какво доверие в г-н Мелешкану. Не виждам какво може да му попречи, след като заеме поста, в някой ключов момент да започне да играе пак играта на Виктор Понта, ако това ще го облагодетелства повече. Като цяло, когато зависиш от предатели, не можеш никога да бъдеше сигурен.

Макар ходът на г-жа Дънчила да е логичен от политическа гледна точка, той не е лесно смилаем за СДП. Никак. Решението беше взето без консултации, а в партията имаше желаещи за ръководството на Сената. Не се съмнявам, че за много хора цената, платена от Виорка Дънчила, е трудна за приемане. За социалдемократите подобен ход е групово унижение.

Мелешкану е този, когото СДП упреква, че не е направил всичко необходимо, за да отстрани Джордже Майор от длъжността посланик в САЩ, и че би могъл да разпали отново един тлеещ огън в обществото, като се има предвид, че беше министър на външните работи по време на двете гласувания със скандали на диаспората – на президентските избори през 2014 г. и на евроизборите тази година.

Друг риск е, че примамката, поставена толкова провокативно, може да създаде в АЛДЕ враждебна реакция, чувството, че СДП се стреми да разруши АЛДЕ. Например лидерът на групата на сенаторите от АЛДЕ Даниел Замфир, който критикуваше Таричану през последните дни, атакува фронтално СДП за начина, по който се опитва да разруши АЛДЕ.

Ролята на Клаус Йоханис може да бъде решаваща.

Печеленето на време помага на г-жа Дънчила. Има време за преговори, доближава се все повече до изборите, с приближаването към кампанията, отсъствията от парламента ще нараснат. Но тя може да печели време единствено с помощта на Клаус Йоханис, тоест само ако президентът назначи временни министри на мястото на министрите от АЛДЕ.

Ако президентът не назначи заместници, правителствените заседания няма да може да се провеждат вече, защото министерствата на подалите оставка няма да бъдат представлявани. Значи правителството ще бъде блокирано. Да, може да има конфликт в Конституционния съд, но отсъждането ще продължи най-малко две седмици, през цялото това време правителството няма да работи, а резултатът от съдебното решение е несигурен в новата политическа ситуация.

По този начин Виорика Дънчила ще бъде принудена да отиде по-бързо в парламента с новата правителствена формула.

Също така президентът може да блокира опита за връщане на АЛДЕ в коалицията, тоест избягването на вота в парламента, отказвайки да подпише указите за новите министри от АЛДЕ, които би намерила г-жа Дънчила.

Играейки по този начин, президентът се отказва от най-удобния политически противник на финала – Виорика Дънчила, и настройва срещу себе си електората на СДП, от който ще има нужда на финала с (лидера на Съюз за спасение на Румъния) Дан Барна. Ако обаче изиграе играта на Виорика Дънчила, президентът ще загуби голяма част от собствения си електорат.

(БТА)

Източник: https:www.24chasa.bg

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha 9 + 1 =