Фермерите, които ги използват за наторяване, получават два пъти по-високи добиви. Това показват резултатите от научно изследване на Института по аграрна икономика
Как утайките от отпадъчните води на София могат да бъдат полезни за земеделието и какви икономически ползи ще донесат на фермерите? На тези въпроси отговаря изследване на Института по аграрна икономика, поръчано от „Софийска вода“, част от „Веолия”.
Пречиствателната станция за отпадъчни води (СПСОВ) в Кубратово годишно произвежда около 25 хил. тона сухо вещество - стабилизирани утайки, чрез своите 4 метан танка, в които те се разграждат анаеробно. При този процес се отделя биогаз, който се превръща в топлинна и електрическа енергия, а остатъчният продукт става ценен ресурс за земеделието.
С кои почви взаимодействат най-добре утайките и кои култури се влияят положително от тях са част от изследванията, които Институтът по аграрна икономика прави за 18 месеца. Стойността на проекта, иницииран от „Софийска вода“, е 30 000 лева. Резултатите от него биха могли да увеличат обхвата на кръговата икономика в региона и да послужат на целия ВиК сектор.
За научния проект разказва Ангел Саров. Той е доктор по икономика и главен асистент в Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия.
- Г-н Саров, какви са ползите от проекта и защо е необходим?
- Институтът по аграрна икономика (ИАИ) е публичен институт към Селскостопанска академия, чийто основен фокус са изследвания в областта на икономиката на селското стопанство и развитието на селските райони.
Въпросът с управлението на утайките, получени от ПСОВ, е изключително актуален и неоспоримо чувствителен въпрос не само в България, но и в целия свят. Последните тенденции са в търсенето на комплексни решения чрез включване не само по оста ПСОВ - земеделски производители, а и в ангажирането на много по-широк кръг заинтересовани страни – местни общности, публично управление и т.н. Затова възможността да си партнираме със „Софийска вода” е шанс за нас да осъществим
полезен научно-приложен проект.
В България се усеща дефицит на знания и липсват задълбочени научни изследвания, отнасящи се до оценка на социално-икономическото въздействие от използването на утайки в земеделието. Интердисциплинарният екип в проекта открива неизследвана ниша в науката и практиката по управление на утайките и търси отговора на тези въпроси от широк обществен интерес.
- На какъв етап е изследването и имате ли вече резултати?
- Изпълняваният проект има две основни задачи. Едната е технологична, за да се види експериментално какво е реалното отражение при отглеждането на култури в почвена среда, обогатена с утайка от ПСОВ. Другата е изследването на социално-икономическите и поведенчески аспекти от оползотворяването на утайки в земеделските стопанства.
За изпълнението на технологично–експеременталната част сме привлекли специализирана компания, водеща в страната с подобен род проучвания. Целта на
експерименталната част
от работата е да се проследи ефектът на въздействие на утайката върху земеделски култури при различни типове почви при различно съотношение почва–утайка. Заложени са 18 техническо- лабораторни теста, с включени три основни полски култури и техните контроли при конвенционално производство, с проследяване на целия вегетационен период на развитие.
В момента се прави анализ на социално-икономическите и поведенчески аспекти в оползотворяването на утайки в земеделските стопанства. Провеждат се широкобхватни дълбочинни интервюта, целящи да съберат пълна информация от производствено, икономическо, поведенческо, организационно и други естество от земеделски производители, ползващи и неползващи утайки в Софийска област.
- Какво говорят резултатите досега?
- Проведените интервюта със земеделски производители, използващи утайки в своята дейност, показват два пъти по-високи добиви в сравнение с конвенционалното производство. Това разкрива и потенциала на резултатите. Съпроводено е обаче и с редица предизвикателства: обществено мнение, свойства на утайката, въпроси, свързани с технологичното внасяне на утайката в обработваемите полета.
- Как утайките от отпадъчните води се превръщат във висококачествен ресурс за наторяване?
- В по-голямата си част утайката съдържа органични вещества, което е предпоставка за обогатяване на почвеното плодородие. Това не може обаче да се случи непосредствено заради спецификата на утайката. Процесът е по-дълъг. Реалната цел, от която ще спечелят всички, е в края утайките да се превърнат от отпадъчна суровина в продукт.
От икономическа гледна точка използването на утайките от ПСОВ е едно от най-ефективните решения, но трябва да бъдат отстранени проблеми, идващи от техните свойства и съдържание. След като се получат официалните резултати от научно–приложното изследване и анализираме ползите и разходите от оползотворяването на утайките в земеделието, ще направим конструктивни предложения в каква посока може да се върви.
Утайките са част от човешката дейност, те са
разход и бреме за цялото общество.
Ето защо търсенето на устойчиви алтернативи, балансиращи между екологична, социална и икономическа гледна точка, е водещо.
- Какви са пречките пред осъществяването на този вид кръгова икономика?
- Кръговата икономика е бъдещето, не само концепция, а и реалност, около която ще се развива световната икономика. Колкото по-добре интегрираме това, което произвеждаме и изхвърляме, толкова по-конкурентоспособна ще е икономиката. Навлизането на кръговата икономика и изграждането на нов цикъл в стопанските отношения през следващите десетилетия ще прокарва
границата между развити и развиващи се страни.
Въпросът е да се намери икономическата ефективност на тези иновации, защото това е свързано с големи инвестиции, особено в началото. Изисква се също и постепенно адаптиране на институциите, обществото и бизнеса към осъзнаване на ползите и възможностите на кръговата икономика за генериране на икономически растеж. За да се случат нещата положително и в пълна степен да извлечем полза от настъпващите нови тенденции, трябва да бъдем гъвкави, да действаме стратегически правилно и своевременно.
- Каква е международната практика в тази област?
- В големите европейски градове утайките се изгарят за получаване на електро- и топлоенергия. В по-малките населени места те се оползотворяват в земеделието. Европейските държави прилагат алтернативни варианти за рециклиране/материалното оползотворяване на утайките като органичен ресурс, като възможност за превръщането им в обогатител на почвеното плодородие. Друга практика е компостирането на утайките заедно с биоотпадъци с цел получаване на висококачествена органична тор - компост, който е с гарантирано качество и безопасност по отношение на околната среда и здравето на населението.
- Какво остава да се осъществи по проекта?
- Предстои обобщаване на постигнатите резултати. След това ще пристъпим към осъществяването на социално-икономическия анализ, откъдето ще получим цялата картина. Имайки тази картина, ще продължим с изготвяне на препоръки и предложения за устойчиво управление на утайките.
Основаната цел е да внесем повече яснота и познания по темата, за да могат земеделските производители да са по-информирани и да вземат решения дали да използват утайки. И ако го правят, да знаят кои са най-добрите начини за това и
какво биха спечелили.
Ще има и послания към обществото като цяло, защото въпросът с утайките не засяга само този, който ги получава, и този, който евентуално може да ги използва. Това е въпрос на превръщане на утайките от разход в приход в контекста на кръговата икономика.
- Бихте ли представили накратко екипа на проекта?
- Екипът включва изследователи и научни работници от Института по аграрна икономика. Включени са научни работници, които се занимават с темите на устойчивото развитие и биоикономиката. Всички те имат опит и солидни познания, което е много важно при изпълнение на тази задача. Ръководител на екипа е проф. д-р Храбрин Башев, който е специалист в изследванията на устойчивостта в земеделието и в институционалните анализи, с безспорен международен и национален авторитет.
Източник: https:www.24chasa.bg
