Тя ще се ползва и от всички следващи правителства, казва зам.-председателят на регионалната комисия в парламента Александър Ненков
- Г-н Ненков, с колеги от ГЕРБ внесохте промени в Закона за пътищата, с които се отлага толсистемата с до 6 месеца. Какво наложи промените?
- Две са основните причини. Първата и по-съществена е липсата все още на компромис между държавата, респективно Агенция “Пътна инфраструктура”, и превозвачите.
Другата причина е да не допуснем грешките и техническите проблеми от януари с електронните винетки. Сега АПИ тества толсистемата, за да може през следващите месеци да се изчистят всички детайли.
- Вече имаше срещи между държавата и транспортния бранш. Докъде стигнаха разговорите?
- На 5 юли започнаха консултативни срещи, за да се намери баланс. Той е необходим, защото това е сериозна реформа - до този момент 70% от приходите от винетки идваха от леките автомобили, 30% от тежкотоварните.
Всички превозвачи казват, че трябва да се въведе толсистема и я подкрепят, но никой не иска да плаща повече. Целта е да се обърне моделът и АПИ да има много повече средства. Още повече че европейско финансиране за магистрали няма да има скоро. Затова трябва да мислим как да попълним бюджета на АПИ, ако искаме качествени пътища. Поради това този, който руши повече, да плаща повече.
- Първоначалният обхват на толтаксуването от 10 800 км ще бъде намален до близо 6000. Това е почти двойно по-малък обхват, да очакваме ли и два пъти по-малко постъпления?
- Зависи от тарифите. АПИ трябва да каже какви финансови параметри иска да постигне за първата годна.
Системата е отворена и може да бъде разширявана. С отлагането на търговската експлоатация по-скоро няма да дойдат приходи, които сме планирали за 2019 г. Като започне технологичната експлоатация на системата, ще е ясно дали тарифите ще изпълнят финансовите параметри.
Имаше предложение и общинските пътища да бъдат финансирани от нея, което няма как да стане на този етап. Но съм сигурен, че системата ще се разширява и нищо чудно в близко бъдеще и самите общини да поискат тяхната пътна мрежа да бъде обхваната, така че да могат да генерират приходи.
- Какви пропуснати приходи се очакват от отлагането на толсистемата?
- Около 250-260 млн. лв. бяха предвидени от толтаксуването от 16 август до края на годината. Тежкотоварните автомобили ще продължат да бъдат с винетки. Има леко оскъпяване при тях и повече приходи, защото сега ползват само едномесечни, тъй като няма годишни по регламент.
- По време на обсъждането на текстовете се чуха предложения българските превозвачи да бъдат таксувани на по-ниски цени от чуждестранните. Възможно ли е това?
- Това не може да се случи, защото услугата е една. И по европейските правила няма как системата да се раздели.
- Кога ще се видят първите резултати от толтаксуването?
- Ако приемем, че стартира от март 2020 г., ще видим ефект още в следващите месеци. А в края на следващата година ще се прецени дали трябва да се промени обхватът или цените. Приходите от толсистемата ще са основен ресурс за правене на пътища. Редица правителства напред ще се ползват с тази електронна система. Ние сме се забавили много в сравнение с други западноевропейски държави. Но правим нещо иновативно - от една страна, електронна винетка, а от друга, толтакси на тежкотоварни автомобили.
- Другите държави избират един от двата метода за таксуване. В България ще има смесена система - какви са плюсовете?
- Някой може да каже защо сме се хванали да правим нещо, което никъде го няма. А защо да не сме първите и да не сме винаги последните на опашката. Сигурен съм, че когато го изградим, много други държави, където предстои да преминават към такива системи, ще търсят нашия опит.
Системата е потребителски насочена към леките автомобили, за тях няма плащане на изминато разстояние, а за време. Промяната от хартиена към електронна винетка също е насочена към потребителите. За сметка на това тежкотоварните превозни средства по-справедливо ще плащат на изминато разстояние и на категорията автомобил.
Има нещо много ценно в тази система - тя ще мери товара, защото това е сериозен проблем. От претоварването на камионите идва разрушаването на пътищата. От АПИ коментираха, че там, където рампите вече работят, се направили калкулация за хиляди левове на ден пропуснати ползи за държавата от това, че някой е претоварил камиона, но не е бил санкциониран. Вече по електронен път този, който е го е направил, ще получава санкцията.
- Какви са трудностите пред толсистемата освен компромиса с превозвачите?
- Има технически неща, които не са доизчистени. Сигурен съм, че до февруари 2020 г. те ще бъдат отстранени.
- В закона е записан краен срок за въвеждане на толтаксуването - 1 март 2020 г. Може ли да се случи по-рано?
- Имаме уверението, че до дни след постигане на консенсус ще може да стартира събирането на такси. Не трябва да ни плаши, че 6 месеца ще се забави такава сложна система. Важна е крайната цел - повече приходи и обръщане на модела.
Превозвачите ще имат през този срок време да изчислят разходите чрез тестовите устройства. Държавата също ще види какви приходи ще търси, защото ще има нужда от 800 млн. до 1 млрд. лева, които да бъдат инвестирани в мрежата и в момента ги няма.
Редица
правителства
занапред
ще я ползват
- Главните притеснения са, че ще има повишение на цените на услуги и стоки.
- Мисля, че е малко спекулативно твърдението за поскъпването на стоките. Сигурно ще има, но за превоз на пътниците например ще е със стотинки. Системата е гъвкава, може да намалява и да увеличава обхвата в зависимост от целите. Тарифите също са лесно сменяеми, ако бъде необходимо.
Таксуването не може да е прекалено скъпо, защото транзитният трафик ще започне да заобикаля България. Но не може да е и прекалено евтино, защото няма да се постигнат финансовите цели. Това е деликатният баланс - да се запази трафикът и да се генерират приходи. Вярвам, че МРРБ и АПИ ще намерят баланса. Има различни модели, които са предоставени на превозвачите и най-вероятно ще се стигне до споразумение.
- Тоест, ако се започне с високи такси и се види, че има силно покачване на цени, таксуването може да бъде понижено?
- Не мисля, че ще стигнем до много високи такси в началото - по-скоро с по-ниски, за да се види какъв ще бъде трафикът и обхватът. Не искаме да плашим бизнеса, който да загуби своята конкурентоспособност. Това е система, която ще се ползва дълго време и ще дава ресурс за правене на пътища.
В Швейцария и Австрия пътните агенции се финансират не само от винетки, а и от пътни данъци, като всяка област определя размера. Освен това шофьорите плащат на литър гориво надценка - справедлив модел, при който има 3 начина за приходи. Ние имаме винетки, от които приходите за миналата година са около 360 млн. лв., а за тази се очакват малко над 400 млн. На фона на близо 1 милиард, нужни на година.
- Мина над половин година от заработването на толуправлението. Какви са резултатите?
- Увеличението на приходите означава, че ползва от толполицията има и хората все по-малко си позволяват да ползват републиканската мрежа без винетка. Досега не беше така.
- С поправките в закона отпада ангажимента на АПИ да организира разпространението и поддръжката на бордови устройства за толтаксуване. Предлага се и тези, които доставят GPS данни заедно с доставчика на електронна услуга, да обединяват данните и да ги доставят на агенцията. Защо е нужна тази промяна?
- Знам какво е притеснението и предполагам, че това е едната тема, която ще се дебатира. Не е целесъобразно АПИ да участва на конкурентен принцип в търговски отношения с всички доставчици на електронна услуга или на GPS данни. За АПИ е важно да има контрол върху системата, да следи какво се случва. Самите доставчици да си сключват търговски споразумения, да доставят верни данни, които АПИ може да проверява, и да си събира парите.
Не е целесъобразно да инвестира в хора, софтуер, за да върши дейност, в която няма да е конкурентоспособна.
- Има притеснения, че с тези текстове АПИ губи контрол.
- АПИ няма как да загуби контрол – системата е нейна. Всичко, което се изгражда, е в полза на държавата. А операторите само ползват мрежата, но тя е собственост на държавата. Защото засяга националната сигурност – имаш поглед и възможност да контролираш всяка една услуга, стока по пътната мрежа. В общите условия, които АПИ има с търговците, които ще бъдат посредници между нея и превозвачите, рискът е за доставчиците на услуги. Ако те не могат да си събират парите от превозвачите, това е техен проблем. АПИ не носи риск, тя има банкови гаранции, от които ще може да се възползва, ако на мига не е заплатено за превозно средство.
- Друго притеснение на бранша е, че към момента има само една фирма, която продава винетки и събира толтакси. До реалния старт очаква ли се да има още оператори?
- Вярвам, че дотогава ще има поне още 3-4 фирми. В момента има заявено желание от 4. Въпрос на техническа възможност е, не само на желание. Даже втората фирма, покрай която се появи напрежение, има технически несъответствия с АПИ.
Задължително е да има конкуренция, за да се дават най-добри условия на превозвачите. Това е смисълът да е отворена системата – АПИ само дава общи правила.
- Вие сте зам.-шеф на регионалната комисия, която беше водеща при приемането на промените в закона, с които бе забранено дивото къмпингуване. Чуха се много предложения за промяна на текстове, трябват ли такива?
- Промените в закона са балансирани. Не бе разбрана добре темата, както и мотивите на президента. Никой никога не е имал цел да ограничава свободното къмпингуване. Говореше се за по-либерален режим, а в момента няма такъв. Всеки може да отиде и да си сложи караваната или кемпера където си пожелае и няма как някой да го спре.
Изследвали сме другите държави - никъде не може да си сложите каравана или кемпер на места, които не са определени за това. Даже в Гърция през 2017 г. двама българи са ги арестували, че са спрели на нерегламентирано място. Първо сме дали много дълъг период за въвеждане на наредбата. В момента имаме места, в които общините да определят територия, без да се сменя предназначението ѝ, и се казва на хората да заповядат и да си прекарват приятно времето.
Най-вероятно ще заплащат някаква такса, но тя трябва да отиде в бюджета на общината, за да няма случаи като община Шабла. На година тя плаща 100-150 хил. лв. да чисти и поддържа зони, през които минават хора през лятото, а тези средства не са предвидени в бюджета.
За наредбата сме ангажирали 4 министерства - не става дума за строителство, изграждане, канализации. Но трябва да се спазват правила от хигиенна точка, а общината, държавата или частникът да получават приход. Санкциите ще влязат 1 година след наредбата, която ще трябва да е готова до 6 месеца. Вярвам, че тя ще бъде разписана с всички заинтересовани страни и неправителствени организации.
Някои казват, че това дали чистиш след себе си, зависи от възпитанието, но не може да разчитаме само на това. Има съвестни хора, но има и такива, които оставят бунище след себе си.
- Наближава август, който е почивен за парламента. Кои са важните промени, които трябва да се свършат преди ваканцията и след нея?
- Има много законопроекти, които се движат от регионалната комисия. Един от тях е законът за водите, който е съществен. Отнася се за прехвърлянето на язовири общинска собственост, което да е възможно още от миналата година. Беше създадена държавна агенция към Министерството на икономиката, която да управлява язовирите, но се получи правен вакуум - според закона имотите публична общинска собственост не може да бъдат прехвърляни на трети лица, дори на държавата. Предстои да бъде изчистено това. Не знам дали ще успеем до края на юли, тъй като има още важни закони като Избирателния кодекс.
- Г-н Ненков, с колеги от ГЕРБ внесохте промени в Закона за пътищата, с които се отлага толсистемата с до 6 месеца. Какво наложи промените?
- Две са основните причини. Първата и по-съществена е липсата все още на компромис между държавата, респективно Агенция “Пътна инфраструктура”, и превозвачите.
Другата причина е да не допуснем грешките и техническите проблеми от януари с електронните винетки. Сега АПИ тества толсистемата, за да може през следващите месеци да се изчистят всички детайли.
- Вече имаше срещи между държавата и транспортния бранш. Докъде стигнаха разговорите?
- На 5 юли започнаха консултативни срещи, за да се намери баланс. Той е необходим, защото това е сериозна реформа - до този момент 70% от приходите от винетки идваха от леките автомобили, 30% от тежкотоварните.
Всички превозвачи казват, че трябва да се въведе толсистема и я подкрепят, но никой не иска да плаща повече. Целта е да се обърне моделът и АПИ да има много повече средства. Още повече че европейско финансиране за магистрали няма да има скоро. Затова трябва да мислим как да попълним бюджета на АПИ, ако искаме качествени пътища. Поради това този, който руши повече, да плаща повече.
- Първоначалният обхват на толтаксуването от 10 800 км ще бъде намален до близо 6000. Това е почти двойно по-малък обхват, да очакваме ли и два пъти по-малко постъпления?
- Зависи от тарифите. АПИ трябва да каже какви финансови параметри иска да постигне за първата годна.
Системата е отворена и може да бъде разширявана. С отлагането на търговската експлоатация по-скоро няма да дойдат приходи, които сме планирали за 2019 г. Като започне технологичната експлоатация на системата, ще е ясно дали тарифите ще изпълнят финансовите параметри.
Имаше предложение и общинските пътища да бъдат финансирани от нея, което няма как да стане на този етап. Но съм сигурен, че системата ще се разширява и нищо чудно в близко бъдеще и самите общини да поискат тяхната пътна мрежа да бъде обхваната, така че да могат да генерират приходи.
- Какви пропуснати приходи се очакват от отлагането на толсистемата?
- Около 250-260 млн. лв. бяха предвидени от толтаксуването от 16 август до края на годината. Тежкотоварните автомобили ще продължат да бъдат с винетки. Има леко оскъпяване при тях и повече приходи, защото сега ползват само едномесечни, тъй като няма годишни по регламент.
- По време на обсъждането на текстовете се чуха предложения българските превозвачи да бъдат таксувани на по-ниски цени от чуждестранните. Възможно ли е това?
- Това не може да се случи, защото услугата е една. И по европейските правила няма как системата да се раздели.
- Кога ще се видят първите резултати от толтаксуването?
- Ако приемем, че стартира от март 2020 г., ще видим ефект още в следващите месеци. А в края на следващата година ще се прецени дали трябва да се промени обхватът или цените. Приходите от толсистемата ще са основен ресурс за правене на пътища. Редица правителства напред ще се ползват с тази електронна система. Ние сме се забавили много в сравнение с други западноевропейски държави. Но правим нещо иновативно - от една страна, електронна винетка, а от друга, толтакси на тежкотоварни автомобили.
- Другите държави избират един от двата метода за таксуване. В България ще има смесена система - какви са плюсовете?
- Някой може да каже защо сме се хванали да правим нещо, което никъде го няма. А защо да не сме първите и да не сме винаги последните на опашката. Сигурен съм, че когато го изградим, много други държави, където предстои да преминават към такива системи, ще търсят нашия опит.
Системата е потребителски насочена към леките автомобили, за тях няма плащане на изминато разстояние, а за време. Промяната от хартиена към електронна винетка също е насочена към потребителите. За сметка на това тежкотоварните превозни средства по-справедливо ще плащат на изминато разстояние и на категорията автомобил.
Има нещо много ценно в тази система - тя ще мери товара, защото това е сериозен проблем. От претоварването на камионите идва разрушаването на пътищата. От АПИ коментираха, че там, където рампите вече работят, се направили калкулация за хиляди левове на ден пропуснати ползи за държавата от това, че някой е претоварил камиона, но не е бил санкциониран. Вече по електронен път този, който е го е направил, ще получава санкцията.
- Какви са трудностите пред толсистемата освен компромиса с превозвачите?
- Има технически неща, които не са доизчистени. Сигурен съм, че до февруари 2020 г. те ще бъдат отстранени.
- В закона е записан краен срок за въвеждане на толтаксуването - 1 март 2020 г. Може ли да се случи по-рано?
- Имаме уверението, че до дни след постигане на консенсус ще може да стартира събирането на такси. Не трябва да ни плаши, че 6 месеца ще се забави такава сложна система. Важна е крайната цел - повече приходи и обръщане на модела.
Превозвачите ще имат през този срок време да изчислят разходите чрез тестовите устройства. Държавата също ще види какви приходи ще търси, защото ще има нужда от 800 млн. до 1 млрд. лева, които да бъдат инвестирани в мрежата и в момента ги няма.
Редица
правителства
занапред
ще я ползват
CV
l Роден на 7 ноември 1983 г. в София.
l Завършил международни отношения в УНСС
l Оглавява ГЕРБ в столичния 23-и многомандатен избирателен район
l Депутат в 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото НС. В този мандат е парламентарен секретар на Народното събрание
l Зам.-председател е на комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Член е също на комисията по енергетика
l Владее английски и френски език
l Женен, с едно дете
Източник: https:www.24chasa.bg
