Понякога животът на един човек се разгръща в две посоки, които на пръв поглед изглеждат несъвместими. В ръцете на д-р Виктор Желев те се преплитат естествено - в едната държи хирургичния инструмент, с който лекува лицата на хората, а в другата - писалката, с която докосва душите им. Хирург и писател, реалист и мечтател, човек с остър ум и меко чувство за хумор - това е светът на д-р Желев, в който науката и изкуството живеят на равни начала.
Д-р Желев е бесарабски българин, човек с характерен изказ, който съчетава колорит, топлота и прямота. Думите му текат живо, образно, така както и животът му - между операционната зала и белия лист.
Под литературния си псевдоним Пип Волант той е автор на произведения като „Кашкавал“, „Мамка“, „Патриотични яйца“, „Чао!“, „Телешки гнезда“ и други, в които личат едновременно наблюдателният му поглед и свободният му дух.
„Работя вече 43 години и дори учудващо за себе си продължавам да си обичам професията“, заяви пред БГНЕС той с усмивка. Интересът към медицината се ражда още в детството – на десетгодишна възраст, след редица сериозни операции на баща му. „Децата, знаете, тогава дават клетви. И аз така, от мъка по баща си реших да стана… и вече стават 43 години.”
Години по-късно съдбата затваря кръга - самият той оперира баща си. „Двайсет и седем години след неговите операции, аз пак го оперирах. Да - баща си“, спомня си с носталгия.
В професията, която изисква и талант, и желязна дисциплина, най-трудното според него е, когато липсва истински екипен дух. „Това е колективна работа и всички хора, които участват в лечебния процес, трябва да имат много хубаво развито чувство на работа в екип. И когато това не се получава, било на стадий диагностика, лечение, следоперативно водене на болен, тогава се получават неприятни моменти.“
Но за щастие, има и онези мигове, които изтриват всяка умора: „Оперирам деца с вродени лицеви аномалии. Те живеят или в дома си, или в ограничен социален кръг и много трудно се контактува с тях. Когато вече свикне детето с тебе, след последните операции и вече идва на контролен преглед, вратата рязко се отваря и това дете бяга да те притиска за шията… това е най-голямата награда.“
Докато разказва това, гласът му променя тембъра си. Спира, усмихва се едва забележимо и очите му се пълнят със сълзи на чисто човешко вълнение.
Тази работа носи огромно натоварване, но и смисъл. А за да запази равновесието, д-р Желев има своята втора вселена - литературата. „Занимавам се с литература. Как да го кажа… по два пъти се занимавам - и чета, и пиша. Редувам ги - когато искам пиша, когато искам - чета.“
Той е човек на изкуството, макар сам да не се определя така напълно. Гледа филми, ходи на театър, има голям кръг приятели - художници, фотографи, хора на словото. Намира сродни души у автори като Кърт Вонегът, Борис Виан, Борис Пастернак, Михаил Жванецки, Чарлз Буковски – писатели, близки до неговия собствен вътрешен ритъм. „Да не стресирам хората, не ми харесва класическата литература… особено руската”, споделя той.
Писателският му път е вдъхновен от нелек момент, от случай, който дълго не може да забрави. „Бях специализант – първа или втора година. Бърза помощ докара по тъмно време, може би към 23 часа, дете с опит за изнасилване, момченце. Не се е стигнало до насилие, но насилникът беше отхапал много голям участък от бузата. Аз го обработвах. Приехме го в болницата и го лекувахме. И така ми се дощя да го опиша този случай - за назидание и за родителите, и за насилниците…”
Така започва по-сериозното му писане. Историята доста по-късно намира отражение в последната му книга „Телешки гнезда“. „Чак в последната ми книга включих това. Не е точно конкретно описано, не е фактология, а го развих посвоему“, каза той. Самото заглавие има интересен произход - измислено блюдо от самия д-р Желев, което той създава заедно с приятел. „Телешко месо по ръба, в средата - куп обелени картофи, посипани с кокосови стърготини, като пух. И украсено всичко това с клонки зеленина…Картофите наподобяват яйца и оттам се казва телешки гнезда.”
Пише под псевдонима „Пип Волант“ - наименование с девет значения, както сам се шегува. „Едното от които е сводник.” Казвали са му: „Виктор, да беше станал сводник, повече щеше да печелиш от литература и от хирургия“, смее се. В буквален смисъл обаче „Пип Волант“ означава „свободно летящо зрънце“. „Аз съм много освободен човек“, заяви ведро.
На въпрос какво го зарежда, той отговори: „Не вярвам на такива схващания, теории… зареждане, енергия. Аз просто обичам живота.“ Но не е доволен от него - и точно в това е смисълът. „Защото един човек, ако е доволен, той спира да се развива. А пък аз не искам да спирам.“
Затова продължава да учи, да чете, да гледа, да оперира. „За мен най-хубавото нещо е човек да се развива и все нещо още да го учудва, че не е видял, не е чел, не е чул. Преди два месеца оперирах едно заболяване, което за първи път ми се случи за 43 години. Интересно.“
За него всичко важно е на първо място - семейството, литературата, хирургията, животът. „Никога не съм класифицирал нещата - на първо място това, на второ място онова. За мен всичко е или на първо място, или го няма. Моето семейство, литературата, хирургията, животът ми - всичко ми е на първо място.”
На въпроса как би описал живота си с едно изречение, той се замисли и каза бавно: „Влагам смисъл на живота си по следния начин - че се чувствам по-жив от трупа на човек в окопите на войната за своето място в живота на другите.“
В това изречение има доза борба, отдаденост, гордост, тъга, а и светлина. Д-р Виктор Желев е човек на два свята, но с едно сърце. Сърце, което не се страхува нито да реже, нито да пише, нито да обича живота във всичките му лица. | БГНЕС
