На форум в ЕП за предизвикателствата на бързото технологично развитие
Възможностите и предизвикателствата в резултат от бързото развитие на изкуствения интелект (ИИ) бяха във фокуса на международна конференция, която се проведе в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Във форума се включиха европейският комисар по въпросите на стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева, евродепутати, представители на институции, на академичните среди, експерти.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта да се стимулира технологичния напредък като фактор за растеж и лидерство в глобалната надпревара, но и да се действа бързо, координирано и проактивно в отговор на съществуващите рискове.
„С приемането на законодателния акт за изкуствения интелект направихме исторически пробив и положихме основите за безопасна, етична и отговорна интеграция на ИИ в обществото, но сме в началото на дълъг процес", заяви Емил Радев при откриването на конференцията „Границите на изкуствения интелект и рисковете от дигитална свръхинтелигентност".
Той подчерта, че голямото предизвикателство е да се намери разумен и ползотворен баланс, така че новите технологии да предлагат революционни решения, без да ни правят уязвими. Радев предупреди, че най-модерните форми на ИИ вече „надминават изискванията на теста на Тюринг", а ако приемаме бъдещи, много по-мощни технологии като изкуствен общ интелект и свръхинтелект просто за хипотеза или далечна перспектива, рискуваме да изгубим контрола. Историята ни учи, че технологичното развитие няма „стоп бутон", но без ясни правила и етични насоки, които да гарантират безопасността, без контрол и превантивни мерки изкуственият интелект може да се превърне във Вавилонска кула, смята Радев, който е зам.-председател на правната комисия в ЕП. „Няма място за страх, нито за сляп оптимизъм. Необходимо е да подходим прагматично и отговорно", апелира евродепутатът, като допълни, че темата не бива да излиза от дневния ред на европейските институции и Европа трябва да покаже, че технологичният прогрес и защитата на човешките ценности могат да вървят ръка за ръка.
През октомври Европейската комисия ще представи разработената Стратегия за ИИ в науката, информира еврокомисар Екатерина Захариева. Сред водещите инициативи в това направление ще бъде RAISE - Resource for AI Science in Europe, която ще обедини национални и индустриални усилия в подкрепа на усъвършенствани модели, програми за обучение и мрежи за върхови постижения. Като възможности за финансиране Екатерина Захариева изтъкна мобилизираните 150 млрд. евро чрез инициативата AI Continent и 8 млрд. евро по програма „Хоризонт Европа" за изследвания и иновации в областта на ИИ.
Проф. д-р Андрияна Андреева, дългогодишен ръководител на катедра „Правни науки" в Икономически университет - Варна, акцентира върху ролята на етиката и морала в бъдеще, в което ИИ не просто ще ни помага в ежедневните задачи, а потенциално ще преоформя света.
„Предизвикателствата са не само в самия изкуствен интелект, а и в начина, по който го използваме, как влияе например на поведението на студентите и как преподавателите адаптират практиките си", коментира на свой ред флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, началник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров" - Варна. Той обърна специално внимание на рисковете в образователния процес, в това число отслабване на критичното мислене, плагиатство, дезинформация, неравен достъп до технологии и др.
„ЕС трябва да се адаптира към по-бързи цикли на иновации, да прави гъвкави инвестиции, да намали регулаторната тежест и цената на провалите, да опрости прилагането на правилата и да извършва смислени прегледи на нормите за ИИ, данни и киберсигурност", препоръча при изказването си д-р Цветослав Митев от DigitalEurope. Той отбеляза, че между 2008 и 2021 г. близо 30% от европейските „еднорози" са преместили централите си, главно в САЩ. „Европа е изправена пред годишен инвестиционен недостиг от 800 млрд. евро. През последните 50 години няма създадена нито една европейска компания с оценка над 100 млрд. евро", каза д-р Димитров и добави, че растежът, технологичният суверенитет и колективната устойчивост на Европа зависят от способността ѝ да развива и води в сферата на ИИ и критичните технологии.
Марк Бракел, директор „Политики" във Future of Life Institute, настоя ЕС да увеличи капацитета на Европейската служба за ИИ и да работи съвместно със САЩ и Китай за насърчаване на безопасното развитие на изкуствения интелект.
Според експертната платформа Metaculus ИИ ще достигне човешките възможности около 2033 г., а развитието на свръхинтелигентност не само е възможно, а и най-големите световни компании активно работят в тази посока, стана ясно от думите на Бракел. Той бе категоричен, че вместо към свръхинтелигенти системи, светът трябва да се стреми към „инструментален ИИ" - системи, решаващи конкретни проблеми, без автономност извън задачата. „Спряхме човешкото клониране и редактирането на ДНК, без това да убие биологията като наука", мотивира се Бракел.
Проф. Джоана Брайсън от Hertie School - Берлин, предупреди колко е важно хората, които управляват изкуствения интелект, да информират дали той работи правилно. „ИИ никога няма да бъде като човек, защото няма мотивацията на човек. ИИ не се проваля сам по себе си, а когато не го контролираме", увери тя и даде примери за недостатъци и непредвидени последици от приложението на изкуствения интелект. Като повод за безпокойство проф. Брайсън посочи и прекомерната зависимост от технологиите и свързаните с нея рискове за психичното здраве.
В заключение, евродепутатът Емил Радев изрази надежда, че активният диалог за бъдещето на изкуствения интелект ще продължи занапред и в други формати, защото допринася за създаването на по-сигурна и по-устойчива цифрова среда за всички.
Пресцентър ПП ГЕРБ
