„Балканите през неолита – сърцето на праисторическа Европа“

https://mreja.bg/novini/balkanite-prez-neolita-sarceto-na-praistoricheska-evropa/100355 Mreja.bg
„Балканите през неолита – сърцето на праисторическа Европа“


Обобщение кръгла маса-дискусия събра международни експерти в областта на Историята и Археологията

На 28.11. в зала 7 на НДК от 18.00ч. се проведе кръгла маса-дискусия на тема „Балканите през неолита – сърцето на праисторическа Европа“.

Събитието събра на едно място международни експерти в областта на Историята и Археологията, сред които бяха д-р Владимир Славчев, главен асистент в Регионалния исторически музей – Варна, д-р Маргарита Попова, уредник в Националния исторически музей, д-р Адриан Корнел Беласеску , старши изследовател към Института за археология- Букурещ и д-р Каталин Александру Лазар Радус, старши изследовател в Археологическия институт „Василе Парван“ на Румънската академия в Букурещ.

Специален гост и част от участниците в кръглата маса бе и д-р Харалд Харман, вицепрезидент на Института за Археомитология, който по-рано същия ден представи своята книга „Загадката на Дунавската цивилизация“ пред българската публика. И представянето на книгата и кръглата маса се проведоха със съдействието на ПроКредит Банк, чийто представител Румяна Тодорова, член на управителния съвет и изпълнителен директор, благодари на участниците и гостите, и добави че „Етични ни принципи ръководят нашата работа, тъй като желаем да предлагаме на клиентите си финансови услуги по отговорен и устойчив начин. За да постигнем това, се нуждаем от служители, които критично да наблюдават и оценяват социалните явления въз основа на солидни познания за взаимовръзките в историческото минало. Това, разбира се, трябва да бъде в допълнение към задълбочени познания в областта на финансите и икономиката. Поради тази причина се интересуваме от историята на културата на региона ни – за да разберем нашето „настояще“, трябва да познаваме своето минало…. С днешните събития се надяваме да разпалим любопитството Ви към тази завладяваща и напредничава култура. Може би дори ще успеем да открием вдъхновение как да се справяме със задачите, пред които сме изправени в нашето ежедневие.“

Участниците започнаха дискусията от темата за периода от историята, който покрива Дунавската цивилизация, неолитните му особености и характеристиките на ежедневния живот на населението по онова време. В следващата част учените обърнаха специално внимание на находките, които имаме в наследство от Дунавската цивилизация и анализираха по-детайлно културното ядро на Балканите по онова време. На кръглата маса бяха обсъдени и някои спорни въпроси като дали това неолитно население наистина е първото изобретило металообработването, може ли наистина да са имали писменост, какво е влиянието на културата на Дунавската цивилизация върху траките и елините, както и какви находки от неолита можем да очакваме в бъдеще на Балканите.

Модератор на събитието бе Жоро Ангелов, който завърши събитието с думите, че няма как такава тема да бъде побрана само в една дискусия, но от доказателствата, които имаме досега можем да кажем, че през неолита Балканите наистина са сърцето на праисторическа Европа.

Д-р Харалд Харман е световноизвестен германски лингвист и културолог, който живее и работи във Финландия. Получава докторска степен по лингвистика в университета в Бон и хабилитацията в университета Трир. Д-р Харман е вицепрезидент на Института по археомитология (Себастопол, Калифорния, САЩ) и директор на неговия европейски клон, намиращ се във Финландия (Luumaki). Той е автор на повече от 50 книги и над 400 статии и есета на десетки езици. Владее седем езика и предпочитаните от него научни области са история на културата, археомитология, история на писмеността, еволюция на езика, лингвистика на езиковия контакт и история на религията.

Източник: https:www.24chasa.bg


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.