БЪЛГАРСКИ ПРОБИВ!  Три поредни години Станфордският университет класира дерматолога проф. Георги Чернев в Топ 2% на най-добрите световни учени

Класацията използва данни от Scopus за изчисляване на комбиниран резултат (c-score) въз основа на цитирания, h-индекс, корекции за съавторство и позиция на автора (единствен, първи или последен)

https://mreja.bg/novini/balgarski-probiv-tri-poredni-godini-stanfordskiyat-universitet-klasira-dermatologa-prof-georgi-chernev-v-top-2-na-nay-dobrite-svetovni-ucheni-6/186124 Mreja.bg
БЪЛГАРСКИ ПРОБИВ!  Три поредни години Станфордският университет класира дерматолога проф. Георги Чернев в Топ 2% на най-добрите световни учени

Класацията използва данни от Scopus за изчисляване на комбиниран резултат (c-score) въз основа на цитирания, h-индекс, корекции за съавторство и позиция на автора (единствен, първи или последен)

 

Пореден повод за национална гордост ни даде изтъкнатият  дерматолог и дерматохирург проф.  д-р Георги Чернев, началник на отделението по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР, София. Приносът му към световната наука го постави в престижната Станфордска класация, обхващаща ежегодно най-добрите и изявени 2% от учените в световен мащаб.

Кой е проф. д-р Георги Чернев?

От 2016 година до момента вече 3 мандата проф. д-р Георги Чернев завежда отделението по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР, София. Завършва медицина в престижния държавен университет Charite-Berlin, Campus Benjamin Franklin.

Работил е години наред в няколко западно-европейски клиники. Хоноруван професор-преподавател е в Университета Gugliemo Marconi в Рим за годините 2015-2016.

Преминал е сертифицирани обучения по дерматологична хирургия в Европа и притежава завършена магистратура по здравен мениджмънт. Основател е на БДДХ- Българското Дружество по Дерматологична Хирургия.

Има над 850 реални публикации и преди 2 години е индексиран в топ 0,05% на учените в световен мащаб от Scholar GPS (американска компания за анализ на наукометричните показатели и научна дейност, принадлежаща на Meta Analytics LCC).

Какво на практика представлява Станфордската класация?

Списъкът на Станфордския университет/Elsevier с най-добрите 2% учени е престижна годишна класация, която определя най-цитираните изследователи в света в 22 научни области и 174 подобласти.

Станфордският списък е съставен от д-р Джон Иоаннидис и неговия екип, като за 2025 г. включва над 230 000 водещи учени, подбрани въз основа на стандартизирани показатели, включително цитираност, h-индекс и комбиниран c-резултат.

Класацията използва данни от Scopus за изчисляване на комбиниран резултат (c-score) въз основа на цитирания, h-индекс, корекции за съавторство и позиция на автора (единствен, първи или последен).

Списъкът предоставя данни за влиянието през цялата кариера и конкретно за една година.

Изчерпателната база данни се публикува ежегодно, като най-новата версия за 2025 г. (базирана на данни от 2024 г.) подчертава значителни глобални приноси, включително хиляди изследователи от Индия, Азия и и други региони. Списъкът има за цел да предостави по-изчерпателна, стандартизирана и прозрачна метрика за влиянието на научните изследвания в сравнение с простото преброяване на цитиранията, като подчертава влиятелните учени в различни дисциплини.

Проф. д-р Георги Чернев в ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ: Класацията на Станфорд е оценка за цял един живот, посветен на науката

-  Проф. Чернев, отново името Ви се свързва с международна индексация в Калифорнийски университет. Този път името е Станфорд. Какво означава това за Вас?

Проф. д-р Чернев: Здравейте. На практика няма какво повече да се каже. Индексацията ми в листата на Станфорд е добра новина и е от 2023, 2024 и 2025 г, но нямах време да я оповестя. По полученият от организацията документ/ сертификат се вижда, че на практика 3 поредни години – 2023, 2024 и 2025 , научните  ми приноси се индексират като принадлежащи към топ 2 % от учените в световен мащаб.

В тази класация влизат и други колеги от България, за което може само да сме горди като нация. Лошото е, че не се тематизира от МОН, МЗ, БАН, министерство на образованието и т.н. А това са сериозни успехи, които се неглижират. Но за  съжаление това е реалността. Лошата новина е "добра новина". А "добрата новина винаги е лоша" и се неглижира. Човешко качество...

- Как един български учен може да попадне в класацията на Станфорд?

Проф. д-р Чернев: Станфорд е високо етаблиран университет в световен мащаб. Човек не попада току- така там, не се кандидатства, за да те приемат след успешно положен приемен изпит, а те решават кога и как, като това се случва въз основа на приносите ти  в науката и влиянието ти като учен в международен мащаб. На практика това е оценка за цял един живот, или определен период от него,  но в сфера, различна от ежедневната, в научната.

На практика у нас има наистина стойностни хора, изследователи, лекари, чиито имена би следвало да бъдат отразени в национална листа на учените, съобразена и  с тези класации. А не просто да бъдат споменати като елементарна бройка в някой ежедневник. Тези лекари са и цветът на нацията, преминали през лакмусовата проверка на Станфорд, да речем, или Scholar GPS, например. И двете оценъчни системи са калифорнийски. Минава се определена селекция, за да фигурираш там и така нататък.

- А какво е Scholar GPS, проф. Чернев? И там бяхте индексиран през 2024  година, но към 0,05 % от топ учените в световен мащаб? Каква е причината за тези индексации?

Проф. д-р Чернев: Така е. Тази класация е по-престижната лично за мен. Индексацията ми и в двете се дължи на приносите на научните ми трудове, касаещи   разкриването на  нови данни относно патогенезата на рака на кожата, а именно, че определени или редица лекарства в световен мащаб, са в състояние да предизвикат рак. Това се обяснява със 1) склонността им да образуват нитрозамини в стомаха или 2) самите лекарства да са контаминирани с нитрозамини в рамките на производствените процеси, като   впоследствие да бъдат приети с лекарствата в готова форма. Тези съставки са фотокарциногеннни и мутагенни. Отлагането им   в зоната на  кожата и излагайки я на слънчева светлина, се получава така наречената фототоксичност и фотокарциногенност.  Това се осъществява посредством фотодеградация на нитрозамините, които са се отложили  в кожата, като от значение е и последвалото образуване на азотен окис и ДНК увреждания. 

Въведени бяха нови понятия в медицинската литература: 1) нитрозогенеза на рака на кожата, медиирана чрез лекарствен прием, 2) Нитрозо- фотокарциногенеза на рака на кожата, базирана и на лекарствен/ хранителен прием, както и 3) фармако онкогенеза/ онкофармакогенеза на рака на кожата.

Това преобърна до голяма степен визията патогенезата на рака до момента на 180 градуса. 

Тези трудове са публикувани именно за периода 2023-2025. Затова и през тези три години индекацията (по този повод) от Станфорд e показателна.

През тези години създадохме с екипа ми от млади учени/ дерматолози  напълно нови и иновативни техники в дерматохирургията. Възприети съответно на международно  ниво като категорична иновация.

Това индексира определено име в тези класации.

Проф. д-р Чернев, бихте ли споделили какво е Scholar GPS?

Проф. д-р Чернев: ScholarGPS е, според мен, също така една много сериозна академична аналитична платформа, базирана отново в Калифорния, която използва алгоритми, задвижвани от изкуствен интелект, за да класифицира над 30 милиона учени, 55 000 институции и 200 държави по целия свят. Тя се отличава с предоставянето на високоспецифични, базирани на данни, прозрения, особено чрез определянето на Highly Ranked Scholars™ (най-високо класирани учени, топ 0,05%).

Highly Ranked Scholars са най-добрите 0,05% от учените в световен мащаб. Това са най-елитните учени в света, определени въз основа на високото влияние (цитирания), продуктивност (брой публикации) и качество (h-индекс) на техните научни приноси.

Учените се класират в топ 0,05% (Highly Ranked) или топ 0,5% (Top Scholars) в 14 области (например медицина, инженерство), 177 дисциплини (например компютърни науки, онкология) и над 350 000 специалности.

Класирането се изчислява въз основа на постиженията за цял живот и резултатите от последните пет години.

Данните включват над 200 милиона публикации (списания, книги, патенти), но изключват публикации с повече от 20 автори, за да се фокусират върху индивидуалните приноси. Именно това е важното: когато имаш собствена идея и визия, тя се отразява като бонус.Затова класацията на даден учен в 0,05 % от  топ листата на учените в световен мащаб там е много ценна.

Системата ScholarGPS предлага и режим „Класическо търсене“ и „ScholarGPS AI“, който използва усъвършенствана AI, за да отговаря директно на въпроси на естествен език за изследователи, институции и анализи на публикации.

Учените в първите 0,05% са признати за лидери в съответните си области, със съответното класиране в системата. Тази оценъчна система е (според редица колеги) вероятно доста по престижна или  по-добра от тази на Станфорд.

- И за финал, каква препоръка  или послание бихте изпратили посредством нас към читателите?

Проф. д-р Чернев: Нека се подкрепят такива новини, добрите новини. Това са важни неща. Това трябва да е и еталонът за подражание на младите. Медиите сте призвани да продължавате да стоите зад официализирането на този тип данни, информация и т.н.

Благодаря ви за възможността да споделя тези мои мисли.

Източник: informiran.net

 

 

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.