Делчевата любов към отечеството не е примесена с омраза към различните етнически и религиозни групи в Македония.
Живот пълен с опасности и смели дела, мъченическа смърт или гибел на бойното поле – това са основни характеристики за битието на историческите личности, които сме свикнали да определяме като герои. Началото на жизненият им път обаче рядко се различава от това на обикновения човек. Величието на личността е манифестирано преди раждането само в приказките. Едва ли, преди 154 години, Никола и Султана Делчеви са предполагали, че новороденият им син ще се превърне в една от най-значимите фигури в българската история.
Животът на Георги (Гоце) Николов Делчев започва на 4 февруари в българския град Кукуш, Егейска Македония. Последователно учи в родния си град, Българската мъжка гимназия в Солун и българското военно училище в София. Съвременници си спомнят Делчев още като ученик в Кукуш – един кротък младеж, който обаче не се посвенява да удари свои съученик, позволил си пренебрежителни коментари относно Васил Левски. Може би още този инцидент подсказва по кой път ще поеме младият кукушанин, след завършването на военното училище. Делчев не избира офицерския живот, а предпочита да се завърне в поробена Македония, където да се бори за осъществяването на българския идеал за национално обединение.
Гоце е назначен за екзархийски учител в Ново село (Щипско), където се запознава с Дамян Груев, който го посвещава в тайните на революционното движение на македонските българи. Впоследствие Делчев се превръща в може би най-значимата фигура в историята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Подобно на Дякон Левски, македонският апостол създава мрежа от тайни революционни комитети из цялата територия на Македония и Одринско. По протежение на границата със свободното българско княжество са създадени нелегални канали, по които потичат не само пушки и бомби, но и „Под игото“, „Записки по българските въстания“ и стиховете на Ботев. Делчев използва връзките си в българската армия, за да привлече подофицери като Христо Чернопеев, Марко Лерински и Михаил Апостолов, които предават бойния си опит на македонските четници и се превръщат в едни от най-имените войводи. На практика Гоце Делчев създава не само държава в държавата, но и многохиляден четнически институт, който ще докаже своята изключителна боеспособност през Илинденското въстание и Войните за национално обединение.
Именно в разгара на подготовката на Илинденското въстание, четата на Гоце Делчев е обградена в село Баница, Серско. Войводата повежда шепата си юнаци срещу многократно превъзхождащ ги враг. Куршум пронизва юнашкото сърце и слага край на земния път на Гоце, само за да даде началото на пътя му към безсмъртието.
Всичките тези неща научих през 2017 г., готвейки се за междуучилищно състезание. С течение на годините, и натрупването на много по-детайлни познания, започна да се оформя въпросът: Какво прави тази личност толкова магнетична и актуална? Някой ще каже изкуственият спор за националната идентичност на Гоце Делчев, който се повдига от политиците в Северна Македония. Но, нима той е единственият герой, чието българско самосъзнание е оспорвано от Скопие? Не! Напротив стотици са, че дори и хиляди, но никой не е стигнал онази степен на легендарност и обожествяване, отредени на Гоце Делчев от народа. Смъртта на Гоце несъмнено е героична, но нима нямаме Солунски атентатори, Радон Тодев и още десетки други герои, чиито последен отпор ги прави сравними само с античните спартанци?
Какво тогава прави този герой толкова уникален? Едната част на отговора са онези огромни смелост и енергия, с които той обикаля цялото поробено отечество, за да подготвя българите за бунт – нещо правено единствено от Левски, но несъмнено повторено в много по-голям мащаб от Гоце Делчев. Втората част на отговора лежи отвъд стотиците народни песни и предания рисуващи Гоце като юнак над юнаците, изпъкващ с храброст и сила. Иконографският образ на Гоце често пропуска един основополагащ елемент от неговата природа – добротата.
Много са очерците, разказващи как героят е умеел да прощава, да се отнася милосърдно дори и с враговете и да вижда доброто в хората, дори когато на тях самите е трудно да открият нещо положително в себе си. Делчевата любов към отечеството не е примесена с омраза към различните етнически и религиозни групи в Македония. Представата на Гоце за свободна Македония е неразривно свързана с равноправието между различните хора, независимо от произхода им. Неговият меч е изваден, за да защитава, а не за да покорява. Колко често виждаме това в съвремието си, когато силният си позволява да посегне на по-слабия? Колко често политическите водачи са смирени мечтатели за по-добро бъдеще, а не арогантни лидери, борещи се за собственото си его?
Именно затова Гоце Делчев е толкова актуален днес! Не заради конюнктурата в Скопие, а заради своята нравствена чистота, която се превръща в изчезващ феномен. Може би най-точното описание за героя е дадено от големия Симеон Радев: „праведник с кама в пояса“. И Левски, и Гоце Делчев са наречени „апостоли“, именно защото тяхната борба не идва с цената на компромис с моралния им компас. Бруталната действителност в никой момент не ги прави жестоки и не успява да разклати вътрешните им устои.
Колективната памет не е в състояние ясно да синтезира този извод. Това обаче не означава, че онова, което е трудно изразимо с думи, не може да се почувства. През 1946 г., българските комунисти предават костите на Делчев на СР Македония, под натиска на диктаторите Тито и Сталин. Минавайки през Пиринска Македония кортежът с костите навсякъде е посрещан от местните българи. Край Симитли, докато кортежът преминава, преселници от Кукуш, облечени в носиите си, падат на колене от двете страни на пътя и запяват „Още ли бродиш Делчев войвода“. Стиховете на песента не предават усещане за сбогуване с героя, а по-скоро за признание за безсмъртието на неговото дело и възхвала на моралните му качества. Думите създават чувство, че духът на героя не просто все още „броди“ из „робската земя“, но и приема плът и кръв, чрез онези, вярващи в заветите му. Сякаш Гоце Делчев е не човек, а една изначална природна енергия, пораждаща устрем към свобода и справедливост. | БГНЕС
----------
Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на Информационна Агенция БГНЕС.
