Да ви кажа, никак не ми е жал за ботоксовите принцеси, напълнили „Пирогов“

Да ви кажа, никак не ми е жал за ботоксовите принцеси, напълнили „Пирогов“. Жал ми е за лекарите, които са длъжни да ги обслужат, вместо в това време да спасят дете например.

Познавам такива жени. От филъри, ботокси, конци и т.н. са станали неузнаваеми.

Очичките им се смаляват на фона на бухналото лице. Приличат на козунаци с очички.

Тези жени имат друг проблем – те страдат от дълбок вътрешен комплекс и за тях да скрият остаряването е приоритет в живота. Или пък да се харесват на мъжете.

Това са дълбоко нещастни жени. Козуначените им лица не изразяват човешките емоции, застинали са в абсурдна гротеска.

Жената! Тя трябва да има криле, да вдъхновява, да се смее, да флиртува с бръчките си, да празнува живота всеки миг от своето женско великолепие, да се надсмива над времето и да тича боса по летни поляни, да носи зашеметяващи рокли и разкошни шапки, да целува незабравимо с истинските си устни.

Никой интелигентен мъж не би целувал козунак с малки очички. Освен ако не е непрогледен мрак и не е разбрал, клетият.

Та, така…

Лидия Делирадева