Циановодородът е бил от решаващо значение за ранната химия на Земята. Ново проучване показва, че кометите почти сигурно не са го доставили, както сме предполагали преди
От незапомнени времена най-великите мислители на човечеството са се борили с може би най-наболелия въпрос за нашия любознателен вид: Защо сме тук? През хилядолетията предложените отговори са се лутали от божественото до доказуемото. След това, през 1953 г., известният експеримент на Милър-Юри прави все по-правдоподобно, че животът е възникнал от сложната химия на ранната Земя, пише Popular Mechanics.
Въпреки това, откъде точно са дошли градивните елементи на живота, остава открит въпрос. Някои учени подкрепят „ панспермията “ - идеята, че животът изобщо не е започнал на Земята. Според тази гледна точка, издръжливи микроби са дошли тук на борда на комети, астероиди или скални отломки, изстреляни от други светове, оцелели са по време на пътуването през космоса и са заселили нашата планета. По-меката версия на идеята гласи, че космическите скали са доставили суровите съставки на живота , а не самия живот, под формата на органични молекули, създадени в протопланетарния диск около нашето младо слънце. Други пък твърдят, че Земята не се е нуждаела от външна помощ и е произвела всичко необходимо за живота сама.
Но също толкова важно, колкото и точното определяне на този така търсен отговор, е изключването на няколко възможни варианта. За тази цел, ново проучване, ръководено от учени от университета в Кеймбридж и публикувано в списанието Scientific Reports, моделира възможността кометите да са пренасяли химикали, по-специално циановодород (HCN), до повърхността на планетата по време на нейното зараждане преди повече от четири милиарда години. Проучване от 2022 г. установи, че цианидът на ранната Земя вероятно е служил като критичен редуктор (донор на електрони в химическа реакция), а цианидът е служил и като жизненоважен междинен продукт в известните експерименти на Стенли Милър и Харолд Юри, като е произвеждал аминокиселини, когато е бил изложен на електричество ( вероятно от вулканична мълния ).
Кометното бомбардиране е една от водещите теории за това как HCN е попаднал на Земята (въпреки че други изследвания изследват дали собствената химия на Земята би могла да е произвела молекулата). Затова екипът от Кеймбридж, ръководен от Ричард Анслоу, моделира дали кометите биха могли да го доставят. Те откриха обратното на това, което теорията предвижда: шансовете кометите да доставят HCN непокътнат до повърхността са изчезващо малки, граничещи с невъзможни.
„В исторически план учените са смятали, че кометите са важни за произхода на живота на Земята, защото са носели молекули, съдържащи въглерод и азот, така че тези гигантски космически снежни топки са били почти като „карта за излизане от затвора“, която е носила всички молекули, необходими на една планета, за да се зароди живот“, каза Анслоу в прессъобщение . „Това е малко романтична идея, но нашите резултати показват, че е много малко вероятна.“
Теорията, че кометите са осигурили химическия субстрат на живота, се сблъсква директно с два основни проблема. Предишната работа на Анслоу показа, че „ подскачащите комети “ – комети, чиито скорости са повлияни от гравитационното влияние на множество планети – биха могли да пристигнат достатъчно леко, за да доставят крехкия си товар непокътнат. Но тези нови модели предполагат, че подобен ефект на билярдна топка вероятно не се е случвал в околностите на Земята. Използвайки напредъка в симулациите на удари на комети и по-доброто разбиране на взаимодействията между кометата и атмосферата, изследователите стигнаха до заключението, че кометите обикновено пътуват твърде бързо и под твърде остър ъгъл. В случай че HCN е оцелял по време на пътуването, концентрациите често биха били твърде ниски, за да бъдат полезни, и пребиотичната химия би трябвало да се случи бързо след пристигането. Заедно тези две изисквания изместват теорията за доставката на комети от правдоподобна до „едно на милион“ събитие, казва Анслоу.
„Не можем да изключим със сигурност, че се е случило по този начин“, каза Анслоу в изявление за пресата. „Но изглежда е наистина рядко явление – в най-добрия случай еднократна случайност.“
Странно, но планетарният съсед на Земята, Марс, би се справил по-лесно с това, защото е по-малък и атмосферата му е по-рядка. Това би увеличило вероятността кометите действително да достигнат повърхността му в по-голям брой, но разпадането на магнитното поле на Червената планета преди около четири милиарда години обрече света на безжизнено съществуване (що се отнася до сложния живот, тоест).
Нито предишната работа на Анслоу, нито това ново проучване изключват възможността кометите да са помогнали за доставянето на съставките на живота другаде в Млечния път или отвъд него. Но когато става въпрос за вечния въпрос защо сме тук, тези ледени скитници вероятно не са отговорът.
trud.bg
