8 хеликоптера са напълно достатъчни за България. С тези хеликоптери се покрива 150-200 км в посока. Това д-р Мартин Малчев, зам.- директор на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха.
Стратегията за спешна помощ предвижда разполагане на хеликоптерите в шест стратегически точки. Всяка машина разполага с оперативен обхват от 150 до 200 километра в една посока. Този радиус позволява бърза реакция до всяка точка на държавата при спешни случаи. Малчев подчерта, че броят на хеликоптерите се определя на база международни анализи за 100 000 души население.
„Няма държава, която да има безкраен лимит от хеликоптери. Т.е. просто се анализира на база на 100 000 човека население", поясни той.
Активирането на въздушната линейка е процес, който започва от наземните медицински екипи. Всеки лекар от екипите на ЦСМП има правомощието да поиска помощ по въздух. Това се случва при тежки инциденти или ситуации с критично забавяне на транспорта. Такъв пример беше тежката катастрофа край Ямбол с две загинали деца. Тогава лекарят в линейката е подал сигнал заради очаквани задръствания по пътя към болницата, обясни д-р Малчев.
Безопасността на полетите остава основен приоритет в работата на специализирания център. Подготовката за излитане на медицински хеликоптер отнема средно около 7-8 минути. Този период е технологично необходим за проверка на всички жизненоважни системи на машината. Летателният апарат не може да започне мисия преди пълно установяване на неговата техническа изправност.
„Хеликоптерът не е като линейката, има процедури на безопасност на полета, които трябва да се минат, абсолютно всяка система има процес на пускане и установяване, че всичко е наред със системите и тогава излита. Това отнема грубо 7-8 минути. Това е абсолютно задължително", обясни д-р Малчев.
Към настоящия момент всичките осем хеликоптера вече се намират на българска територия. Въпреки това реални спасителни мисии изпълняват само два от тях. Министерството на здравеопазването носи отговорност за базите и техническото стопанисване на машините. ЦСМП по въздуха отговаря изцяло за медицинското обезпечаване на операциите, подчерта д-р Малчев.
За успешното кацане на машините е необходима тясна координация между различните държавни институции. Д-р Малчев обясни, че се следват процедури, които са сходни с утвърдените модели в чужбина. Центърът разполага с достатъчно персонал и няма кадрови дефицит сред лекарите.
Той коментира и кадровото обезпечаване на системата за спешна помощ по въздуха. Според него екипите са достатъчни и няма кадрови проблем. Работният процес е организиран така, че дори при отсъствие на служители заради болничен или отпуск, дейността да не бъде прекъсвана.
Д-р Мартин Малчев подчерта, че медицинските хеликоптери са важна част от спешната помощ в България, но работата им зависи от ясни правила, безопасност, координация и правилна преценка кога въздушната линейка е най-бързият и ефективен вариант за реакция.
