Туристи от Хонг Конг и Европа се дивиха в Търново на епична битка между воините на завръщащия се от боен поход цар Иван Асен II и узурпатора на трона Борил. С баталните сцени на превземането на портите на крепостта Царевец и прокуждането на Борил започна средновековният фестивал на хълма. В историческите възстановки пред погледа на кмета Даниел Панов се включиха над 140 реконструктори от България, Италия, Румъния, Сърбия и Украйна.
Акцентът на феста е вкусът на средновековието и любопитните могат да опитат войнска кухня, отбрани блюда и целебни храни, типични за средните векове. На място по старинни кулинарни технологии се приготвят говеждо задушено, византийска леща със свинско в бял сос, средиземноморска рибена чорба, маринована скумрия по манастирски, пушена пъстърва в мъх, ечемичен хляб, дивечова яхния, медовина и даже древния вариант на съвременните вегански бонбони с тахан, стар хляб, фурми,орехи и мед. Всичко е по рецепти от XII-XIV век.
"И по това време има модни течения, традиции и религиозни влияния в начина на хранене на хората. До IX в. хлябът почти не е присъствал в храната на българина. От покръстването нататък българите се научават да постят. Освен това през X-XI в. е имало склонност към излишества и прекаляване с храната, защото у средновековните хора е съществувал инстинкт за страх от недояждане и глад", разказа доц. Иван Лазаров от Великотърновския университет, който повече от 30 години изследва средновековната българска кухня. През XII - XIII в. обаче навлязла по-аскетична мода, когато склонността към преяждане се превръща в порок и монасите и църковниците се отдават на почти целогодишно постене. Карат и светските личности да спазват тази традиция, но с променлив успех, допълва той.
Болярите и царете са можели да си позволяват и вносни продукти и подправки, дошли по пътя на коприната."Това понякога е водело до излишества, но не бива да смятаме, че всеки ден са преяждали, препивали и са се въргаляли по земята угоени", казва Иван Лазаров.
В периода на разцвета на столичния Търновград, когато са се провеждали пиршества за гражданите по случай царска сватба, кръщене или големи християнски празници, масово са се приготвяли много животни - печени, варени, задушени. "И тогава най-вече тлъстото месо се смята за хубавото месо, карантията е била за бедняците и е пренебрегвана от аристократите", раказва ученият.
"Гулията и пащърнакът са картофа на Средновековието. През X в. са се хапвали и щъркели. Дори има данни, че на царската трапеза в Преслав се е поднасял печен щъркел", обяснява доц.Лазаров.
Той допълва, че част от трапезата са били рибата и морските храни, даже преди години до запазната порта на Царевец археолози открили огромно количество мидени черупки. Риба, задушена в листа от репей пък е сред вкусотиите, хапвани от болярите. "Осолява се, поръсва се с черен пипер, пълни се с ядки, мента, мащерка, лук, увива се в репея, който има антисептични свойства, и се пече, като се заравя в гореща пепел", разказва доцентът историк.
Въпреки това в историята няма данни за аристократ, умрял от преяждане, макар да са страдали от прекалено чревоугодничество."Такива описания има за един от братята на цар Смилец, който преял с гъби и много страдал. Никита Хуниад пише за един Севаст от византийската войска, който бил известен като страхотен лакомник. Когато веднъж навлизат на българска територия на поход, той изпитвал чувство на огромен глад и преплувал Марица, за да се нахвърли на нива с грах", продължава историкът.
Под негово ръковоство ученици от Професионалната гимназия "Д-р Васил Берон" представиха няколко вида хлябове и класическата бедняшка чорба от зелении.
Зад стените на Царевец през уикенда могат да се видят възстановки на различни занаяти - горещо и студено коване, точиларство, обработка на кожа, производство на пергамент и хартия, монетосечене, дърворезба, ножарство, грънчарство и керамика, различни методи на тъкане. Посетителите могат да се включат в стрелби с лък и арбалет и да се забавляват със средновековни игри, музика и танци. Най-мащабният средновековен фестивал в България е организиран от Община Велико Търново, Регионалния исторически музей и Национално дружество "Традиция" – Регионален клон Велико Търново.
Източник: https:www.24chasa.bg
