Мрежа

Как Илияна Йотова помогна на бесарабско село в Украйна да намери своя български герой

0 0

Ген.-майор Димитър Мететелов е участник в 3 войни и през 1913 г. е бил главен военен прокурор

Хората в Заря са по̀ българи от нас. Както ние вярваме в Бог, така те вярват в България, казва вицепрезидентката

Едно малко бесарабско селце в Украйна, близо до делтата на Дунав и между Молдова и Черно море, вече ще има свой български герой.

С подкрепата на вицепрезидента Илияна Йотова жителите на Заря събраха всички парчета от пъзела – история на родения в селото им Димитър Мететелов – юрист, офицер и герой от войните. И на 24 октомври ще честват 160 г. от рождението му с откриването на паметник в центъра на селото, поставянето на паметна плоча на родната му къща и издаването на книга за живота му.

Историята започва също през октомври, но миналата година, когато вицепрезидентът Илияна Йотова е на посещение в бесарабските села в Украйна. Тогава тя се спира и в Заря, където

я посрещат не

само с голям

интерес, но и с

много молби

и желания. Едни искат да се засили културният обмен, да има повече фестивали, други искат съдействие за обучението по български език.

Към Йотова се обръща за помощ и един учител в Заря – Николай Куртов. Той описва живота на местния герой Димитър Мететелов – роден в село Камчик на 24 октомври 1859 г., но останал сирак още като малък. Съселяните му видели, че е будно и умно момче и се погрижила за образованието му, като го праща в руската военна академия. По-късно той става офицер от Българската армия и участник в 3 войни. (Виж още за живота му в карето.)

В началото на ХХ век Мететелов идва в България, където става военен прокурор. И тук жителите на Заря вече губят дирите му. А най-голямото им желание е

да открият гроба

на своя бележит

земляк,

за да могат да го почитат.

За да попълни празнотите в биографията на Мететелов, Николай Куртов се обръща към военния архив в България. Но като украински гражданин, естествено, получава отказ. Със съдействието на вицепрезидента Йотова обаче учителят успява да прочете делото на Мететелов и в архива намира статия, написана за смъртта му. По нея установяват точната дата и отново със съдействието на екипа на Йотова намират гроба му в Централните софийските гробища.

10 г. след смъртта на Мететелов мястото е откупено и днес там са погребани още 5-има души. Така жителите на Заря нямат никакви права над гробното място и днес не могат да сложат там паметник.

“Хората в Заря са запазили идеала си за България, обичат я и искат да имат своя български герой. Много рядко съм виждала такива родолюбци. Те са по̀ българи дори от нас. Така както ние вярваме в Бог, така те вярват в България”, разказа вицепрезидентът Илияна Йотова, впечатлена от съдбите на сънародниците ни по тези украински земи.

Заря се намира на 120 км от Одеса, на река Сарата, в най-южния край на Украйна. Преди близо 2 века тази земя е била пустееща степ. До началото на ХIХ век, когато започва масирано заселване. През 1830 г., след поредната руско-турска война през 1829 г.,

тук се заселват

около 200 хиляди

българи,

напуснали родните си земи. Избират тези пустеещи територии, примамени от императорски декрет, който дава на всеки 50 дка и ако човек ги обработва съвестно и добре, след 50 г. стават негови. Озовават се сред спечена земя, угар, прах, която с упорит труд постепенно превръщат в плодородна градина.

В Заря, чието първо име, дадено с императорски декрет е Камчик, се заселват българи от 4 села по поречието на Горна и Луда Камчия – Подвис, Голям Кладенец, Извор, Долен. Първоначално са 160 жени и 149 мъже, но само две години по-късно обаче селото вече може да се похвали с 50 бебета.

Хората в Заря са много трудолюбиви, казва Йотова. Впечатлена е от 4-те вокални ансамбъла и културния дом, в който е събрана българска музейна сбирка от вещи, донесени от преселенците – носия, плуг, покривка, снимки, портрети.

Димитър

Мететелов е един

от създателите

на военните

съдилища у нас

Димитър Григоров Мететелов е роден на 24 октомври 1859 г. в тогавашното село Камчик (днес Заря), което е било част от Руската империя. Родителите му са били българи, преселници от Сливен.

През 1881 г. завършва Второ Константиновско военно училище в Санкт Петербург и на 30 декември е произведен в чин подпоручик. Първоначално служи в Първа сапьорна рота, след което в Артилерийския полк.

По негова лична молба на 19 януари 1882 г. е прехвърлен на служба в Българската армия, в Първа софийска сапьорна рота.

През 1883 г. е произведен в чин поручик. Следващата година е командирован за обучение в Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург. Прекъсва образованието си година по-късно поради мобилизация за Сръбско-българската война и се завръща в България.

Участва във войната като командир на 5-а батарея от Първи артилерийски полк и на 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан.

Принуден е да напусне България и се връща в Русия, където изучава руската литература и произведенията на Толстой, Достоевски и Тургенев. Няколко години дори преподава литература в юнкерското училище в Одеса.

През 1898 г. отново е приет в Българската армия и е изпратен да продължи обучението си в Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург, където през 1900 г. се дипломира.

Мететелов се завръща в България и на 26 март 1901 г. е назначен за председател на Софийския военен съд. През май 1902 г. е произведен в чин подполковник, а през септември 1906 г. – в полковник.

Става един от създателите на военно-съдебната част в Българската армия. А няколко години по-късно е начело и на военните съдилища в Русе и Пловдив. Така той става учител на офицерите от трите военни съдилища и по негова идея и други са изпратени да учат в Русия. Под негово ръководство се пишат и новите закони за българските военни съдилища.

През Балканската война (1912-1913) е назначен за помощник на полевия главен военен прокурор към главната квартира на щаба, а през 1913 г. става главен военен прокурор и началник на военно-съдебната част. Участва и в Междусъюзническата война (1913). След двете войни през 1914 г. е произведен в чин генерал-майор.

Уволнява се година по-късно и продължава да се занимава с литература, издава и книга “Лев Толстой и неговото учение”. Пише статии и във вестници.

Бил е женен за рускиня, но не е известно да има наследници.

Димитър Мететелов умира на 17 август 1932 г. в София.

Източник: https:www.24chasa.bg

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha 8 + 1 =