Планът за климата и хората

https://mreja.bg/jalto/planat-za-klimata-i-horata/168028 Mreja.bg
Планът за климата и хората

Акценти: 

  • Проектът за Социален план за климата (СПК) очертава какво ще се финансира, но не и как ще се постигнат целите. Липсва методика, по която мерките да бъдат приложени ефективно и насочени към най-уязвимите групи.

  • Необходимо е разработване и прилагане на национална методика за идентифициране на енергийно бедни и засегнати домакинства с цел уеднаквяване на подхода на национално ниво и предотвратяване на произволно определяне на критерии от отделни общини.

  • Заложени са важни инвестиции, но липсват допълващи „меки мерки" - което е спойката и ще структурира цялостната му реализация. Тези мерки не са скъпи, но са задължителният инструмент, за да имаме действащ механизъм.

  • Подготовката закъсня, а оценката на въздействие на новата схема за търговия с емисии още не е приключила. Резултатът от нея трябва да се включи преди финалната версия на плана.

  • Някои мерки в секторите транспорт и сгради не са прецизно насочени и може да не достигнат до хората, за които са най-необходими.

  • Финансирането от ЕС е за "тестов" период 2026-2032 г. , но ако не подходим сериозно, грешките ще платим сами - с пари от бюджета и данъкоплатците.

Климатека

Европейската комисия създаде Социалния фонд за климата (СФК), който да подпомогне уязвимите групи в прехода към въглеродно неутрални транспорт и отопление/охлаждане, както и енергийни общности. Общата стойност на фонда е 87 млрд. евро. България ще получи внушителните 2,49 млрд. евро от този фонд, а правителството ще финансира 831 млн. За да получи достъп до средствата, всяка държава членка трябва да представи Социален план за климата - стратегически документ, описващ стъпките и инвестициите. Българското правителство публикува своя проект за план в края на юни, а общественото обсъждане изтича на 20 юли. Финансовата помощ в българския план ще бъде по няколко направления, насочени към домакинствата и малките предприятия - най-засегнати от новите въглеродни такси. Сред тях са директна финансова помощ за домакинства, инвестиции в транспорт с ниски и нулеви емисии, модернизиране на сгради и енергийна ефективност. 

Климатека разговаря с експерти, подготвили становища по документа с молба да коментират неговите силни и слаби страни. Климатека разговаря с двама от водещите експерти, изготвили становища по проекта на Социалния фонд за климата, с молба да коментират неговите силни и слаби страни. Доц. д-р Теодора Пенева е изследовател в Икономическия институт на БАН и старши експерт по климат и енергия във WWF България. Един от най-изявените специалисти по енергийна бедност, участва активно в консултациите за Националния план за Социалния фонд за климата. Даниел Попов работи в екологично сдружение "За Земята" и е част от мрежата на Bankwatch. Специалист по публично финансиране и транспортна политика, член е на Комитета за наблюдение на ОП „Транспорт" и автор на доклад за транспортната бедност в България в контекста на СФК. Светослав Стойков ръководи кампания за сградно обновяване в сдружение "За Земята" и следи развитието на СФК на европейско и национално ниво от 2022 г. до момента. 

Социалният план за климата засяга всички 

Социалният климатичен план е механизъм за смекчаване на негативния ефект на новата система за търговия с емисии в Европа (СТЕ 2) върху обществото. Новото при тази система е, че ще обхваща и емисиите от сгради и пътен транспорт. Очаква се механизмът да влезе в сила от януари 2026 г.,когато започва да работи и фондът.

Прогнозите са, че със СТЕ2 цените и на горивата, и на емисиите ще се увеличат, а това съответно би се отразило на цените на отоплението, на транспорта, съответно и на потребителите. Цените на емисиите в сградите и транспорт се очакват да са 30 евро/тCO2 през 2027 г. и 60 евро/тCO2 през 2030-2032 г.

Предложените инвестиции в плана ще засегнат на практика повече уязвими групи в сравнение с други държави. Това звучи положително на първо четене, но не е - едни и същи средства ще се разпределят между повече хора и съответно ще имат по-малка ефективност. Причината е, че държавата ни не си е свършила работата през предходните години: през последните 15 години не са предприети сериозни стъпки срещу транспортната бедност," обяснява Даниел Попов. По думите му в момента се опитваме да разрешим повече неразрешени досега проблеми с парите от фонда. Ако тези години бяхме инвестирали адекватно в устойчив транспорт, сега климатичната и социалната цена щеше да е по-малка.

В настоящия проект за план има редица дейности (обновяване на сгради например), които е трябвало да бъдат реализирани през други фондове и с друг вид политики - транспортна и здравно-социална например, които не са насочени изцяло към уязвимите групи. 

Добър ли е планът?

В проектоплана има положителни тенденции, но и рискове, и предизвикателства, които могат да подкопаят ефекта от инвестициите. Експертите са единодушни: има работещи идеи, но липсва стратегическа рамка и яснота по реализацията. Трябва да се развият и подобрят преди финалното одобрение на плана за климата от ЕК. 

Какво е добре?

Едно от положителните неща в плана е ваучерната схема, макар че се прилага само за енергоефективно оборудване за приготвяне на храна. Според д-р Пенева обаче тя е стъпка в правилната посока и може да бъде разширена с бойлери, климатици и балконски фотоволтаици. Начинът на администриране може да бъде приложен и за други проекти като например "Топъл дом". Това е сигнал, че механизмите за пряка подкрепа към домакинствата и тяхното овластяване във вземането на решения прохождат.

Освен това в плана отчасти са отчетени препоръките от предварителните консултации - например 45% от бюджета е насочен към подобряване на енергийната ефективност на сградите. Делът на транспорта е намален до 39%, а този на директното подпомагане до 13%.

Остава отворен въпросът дали конкретните стъпки са насочени към правилните хора. Експертите подчертават, че инвестициите трябва да се насочват основно за уязвимите групи, а не да се разпределят универсално. Мярката за подкрепа на здравно-социални услуги например има потенциал и занапред трябва да се развива. 

"Трябва и ние като независими експерти, и Европейската комисия да действаме като страж, за да сме сигурни, че всичко ще бъде направено качествено," подчертава Даниел Попов. 

Къде са проблемите?

В момента този план е по-скоро бюджет за какво ще бъдат похарчени европейските пари, а не стратегически документ, който е насочен към резултатите. Необходимо е да има стратегическия поглед за усвояването на тези средства, както и детайли за реализацията му. 

Предложени са правилните инвестиционни стъпки, но липсват поредица от "меки мерки", които са спойката и ще позволят реализирането на по-съществените мерки. (меките мерки засягат проучването, планирането и администрирането, които да позволят адекватната реализация на голямата инвестиция и нейната полезност). Към заложените големи инвестиции трябва да се добавят меките мерки, които не струват скъпо, но ще структурират целия план, така че да си свърши работата - това е задължителният инструмент, за да имаме действащ механизъм.

България е започнала работа по своя план много по-късно отколкото трябваше. Резултатите от оценката на въздействие все още не са включени, а са важни и трябва да бъдат взети предвид до финалната му версия, в края на годината. 

Преди финалното му одобрение, Европейската комисия трябва да настоява твърдо да бъдат завършени напълно всички проучвания и анализи на ситуацията в страната, на базата на които да стъпи плана, настояват експертите. 

„В плана липсва оценка на въздействието - една от основните му слабости", посочва доц. д-р Теодора Пенева, която участва в процеса на консултации. Според нея съответните изчисления все още са в ход и затова не са включени в първия проект. Заедно с други експерти с дългогодишен опит, тя е предоставила на правителството обширна база данни, карта на енергийната уязвимост на домакинствата и задълбочени анализи, които обаче не са използвани от държавната администрация.

„Вървим по утъпкани пътеки", коментират експертите - новите и потенциално по-ефективни мерки са с много малък бюджет, т.е. вероятно работната група е искала да бъде предпазлива. 

Има предложение за директно подпомагане с ваучери за дизел и бензин - това не само е в противоречие с регламента, но и в разрез с основната цел на фонда: да ни освободи от зависимостта от изкопаеми горива.

Отделен проблем е липсата на административен капацитет, особено на местно ниво. Общините, които ще бъдат основен изпълнител на голяма част от мерките, вече са претоварени и трудно се справят дори със сегашните си ангажименти, например в областта на енергийната ефективност. 

2.5% от бюджета е заделен за техническа помощ. С тази помощ ще се направи информационна кампания, и ще се създаде информационна система за управление, мониторинг и отчет на мерките. За съжаление, няма връзка между тази система, и системата, която трябва да идентифицира енергийно бедните домакинства и тези засегнати от схемата за емисии в сградите и транспорта. Това поражда притеснения за възможна корупция и непрозрачност.

Какви са конкретните мерки? 

Социалният план за климата обхваща три основни групи мерки, за които се заделя конкретен бюджет: за сектор транспорт - 1.3 млрд. евро, за сгради - основно саниране - 1.5 млрд. евро, както и за директно подпомагане на домакинства и малки бизнеси - 447 млн. евро.

Транспорт

Според становището на "За Земята" е съществено в плана да бъде включен и финансиран и велотранспорта - засега България отказва да приеме, че велотранспортът не е забавление, а е вид екологичен транспорт. 

Налага се включване и на поредица от т.нар. меки мерки. Даниел Попов дава пример със заложени инвестиции във влакове, но без планиране на довеждащ транспорт до въпросните нови ЖП гари. Така на практика има опасност тези нови гари да останат недостъпни и неизползвани. 

Залага се закупуване на маршрутки за селските райони - добра мярка, тъй като досега се ползват предимно маршрутки втора ръка и разходите за горивата и ремонта им са много високи, докато новите превозни средства ще имат много по-ниски разходи за поддръжка. Редно е общината да извади от употреба старите автомобили и да ги подмени изцяло с нискоемисионни, за да има смисъл тази мярка, уточняват експертите и припомнят за големия риск от политически зависимости с фирми с микробуси, свързвани с определени политически кръгове. Добре е да се включи и транспорт по заявка, както и т.нар. социално солидарна мобилност за трудно подвижни възрастни хора и подвижни лекарски кабинети с биогорива, освен да са електрически.

 

Сектор "сгради

Ключовата мярка в сектор Сгради е санирането като начин за повишаване на енергийната ефективност. Това е важна мярка, защото в България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен

Основният недостатък е, че при бюджетирането на повечето конкретни мерки за енергийна ефективност на сградите, не могат да се разграничат енергийно бедните домакинства, за да бъдат подкрепени приоритетно финансово именно те. При наличие на приблизително 900 000 енергийно бедни и 121 000 допълнително засегнати лица, планът не съдържа механизъм за пропорционално и прозрачно разпределение на ресурса между различните групи бенефициенти.

Отново не се въвежда механизъм на съфинансиране. При многофамилните сгради подборът ще бъде правен според много неясен критерий: "висока концентрация на енергийно бедни". Средствата ще се дават на всички домакинства в сградата, независимо от реалните нужди, социално-икономическия профил на домакинствата и оценка на ефективността на конкретната намеса. Липсва регионален принцип на разпределение на финансовия ресурс спрямо числеността и характеристиките на засегнатите групи. 

Единствените две мерки, които могат да бъдат насочени именно към енергийно бедните и имат потенциал да стигнат до тях са "Топъл дом" за подмяна на дограма, врати, ТИС и термопомпи - 200 млн. Лв. и мярката за енергийно ефективно оборудване за приготвяне на храна - 150 млн. лв. Останалите средства от фонда са насочени към всички домакинства без фокус върху целевите групи. 

Според Светослав Стойков, дори във възприеманата като най-положителна инвестиция "Топъл дом" съществуват значителни рискове, които трябва да бъдат внимателно разгледани и отстранени. Например насочване на финансиране към домакинства, които нямат нужда от него, изпълнение на дейности, несъобразени с конкретната нужда на домакинствата, както и липса на техническа подкрепа за домакинствата през процеса, гарантираща качествено изпълнение.

Положителна мярка е, че за първи път имаме включване и на енергийни общности и за тях са заложени 333 млн.лв, но проблемите тук са в детайлите. Например, за да възползват от финансирането за енергийни общности е необходимо 50% съфинансиране, което автоматично изключва енергийно бедните от участие като инвеститори в една такава общност. В проекта не са взети предвид препоръките да има фонд за първоначална инвестиция от енергийно бедни или кредит за първоначална инвестиция. В тези енергийни общности трябва да влизат поне 30% енергийно бедни домакинства и трябва да се разпределя поне 30% от енергията за тях. За съжаление в мярката липсва механизъм за разпределяне на произведената енергия и/или приходите от продажбата ѝ сред членовете на общността, при липсващи механизми за виртуално нетно отчитане. Необходимо е ясно дефиниране на финансовия модел и механизмите на изплащане на инвестициите в рамките на енергийните общности. Въвеждане на рамка или индикативен механизъм, чрез който се проследява кога и при какви условия инвестицията се счита за изплатена.

Липсата на ясно разписани механизми и методики за допустимост на бенефициентите създава риск от поставяне на енергийно бедните домакинства в зависимост от хората с доходи. Създава се риск граждани с добри доходи, които са определени от общините да дават ток на по-ниска цена на енергийно бедни домакинства - това е условие за създаване на зависимости. Мерките ще се администрират като цяло от общините, което предпоставя отново зависимости - необходима е децентрализация. 

Според заложеното планът трябва да подпомогне 900 хиляди енергийно бедни домакинства и 120 хиляди потенциално засегнати домакинства, които ползват газ и въглища и имат до среден доход. "Добре е, че са включени и допълнителни домакинства с по-висок доход," смята Теодора Пенева и очертава като проблеми: 

  • При разпределение на мерките не е заложено ограничение на бюджета за групата "потенциално засегнати домакинства" да е до 15% - така не се гарантира, че останалите 85% наистина са за енергийно бедни хора. 

  • Няма ясно разписана методика как ще получават средства и ще се включват в мерките бенефициентите, как ще се разпределят ваучерите (но пък е похвално, че най-сетне ваучерната система се въвежда като мярка от Социалното министерство);

  • Сред 4-те мерки за сгради в последната се заделят 140 млн. лв. за подмяна на печки за готвене от МТСП на ваучерен принцип - като целевата група са уязвими домакинства, което е много общо определение;

  • Поради липсата на ясна методика за определяне на засегнатите от схемата с емисии домакинства, е възможно да се приложи определяне на декларативен принцип - подписва се декларация, че някой ползва въглища и ако е с доход близо до средния, отговаря на условията за допустимост. Този лесен достъп създава риск повечето средства да отидат към група с по-високи доходи, а не към най-нуждаещите се енергийно бедни. Така неяснотата и липсата на конкретика по каква методика да се определят бенефициентите води до сериозен риск целият план да бъде насочен до всички. 

Насоките напред: може ли планът да заработи?

Даниел Попов е категоричен - от бюджет, този план трябва да се превърне в инструмент за провеждане на социална и климатична политика. Това е възможно до края на годината, стига да се отстранят дефектите и да се добавят липсващите компоненти. Той предупреждава също, че Европейската комисия финансира този етап като тестов. Ако за нас обаче това не е тест, то провалът ще струва реални пари от държавния бюджет - или от джоба на данъкоплатците.

Доц. д-р Теодора Пенева вижда потенциал в настоящия проект, особено в мерките, насочени само към уязвимите групи. Но според нея техният дял в общия план е твърде малък, а останалите дейности не са достатъчно фокусирани или адаптирани към различните нужди. По отношение на сградния фонд - стъпките са ограничени по обхват и вид и няма да доведат до реална трансформация, ако не бъдат надградени.

 

Визитки на експертите:

Даниел Попов работи от 2007 г. в За Земята като част от мрежата на Bankwatch и следи публичните източници на финансиране. Занимава се с темата транспорт от 2010 г. Член е на оперативна програма Транспорт и също така е в Комитета за наблюдение. Оценявал е моментната ситуация за Социалния фонд за климата преди 2 години що се отнася за транспортната бедност в Централна и Източна Европа, автор е и на доклада за България. 

Доц. д-р Теодора Пенева е изследовател от Института за икономически изследвания към БАН и старши експерт „Климат и енергия" във WWF България, един от най-изявените експерти по темата „Енергийна бедност". Завършила е Икономика и управление по отрасли - енергетика, инфраструктура и публични услуги в СУ „Св. Климент Охридски" , „Управление на институциите за социална работа" в СУ „Св. Климент Охридски" и „Международна икономика" в Пекински университет. Теодора Пенева е участвала в консултациите по време на изготвянето на плана.

Светослав Стойков ръководи кампания за сградно обновяване в сдружение За Земята. В момента той е съсредоточен върху сегмента на еднофамилните жилища, както и върху популяризирането на концепцията за интегрирани услуги за обновяване на дома (IHRS/OSS), с цел улесняване на процеса за домакинствата. Следи развитието на Социалния фонд за климата на европейско и национално ниво от 2022 г. до момента. 

Тагове: България Енергийна бедност Битово отопление Въглища ЕС Сгради Политика Социална справедливост Социология Строителство Транспорт Устойчиво развитие Градове Социален климатичен фонд

 

В публикацията са използвани материали от:

Good practices for the Social Climate Plans - climate.ec.europa.eu 

1 Коментара

🛡 Message: TRANSFER 1,832198 BTC. Next >> https://graph.org/Payout-from-Blockchaincom-06-26?hs=fe213e623c177db78822326da7cdf9a7& 🛡

3 hours before

uq00kl

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.