На днешната дата преди 95 години в базиликата „Свети Франциск“ в Асизи българският цар Борис ІІІ се жени за италианската принцеса Йоанна Савойска.
За ролята на династичните бракове и значението на този съюз разговаряме с доц. д-р Владимир Станев, преподавател по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Монархията губи позиции след края на Първата световна война (1914-1918 г.) От картата на Европа изчезват четири големи империи – Германската, Австро-Унгарската, Османската и Руската и на тяхно място се появяват нови национални република.
Династичните бракове са един от важните елементи на държавната политика.
„Старият свят си отива, съответно губят позиции и династичните бракове, макар да не изчезват изцяло. Този процес е постепенен и нееднократен. Но те губят позиции, за да се стигне до днешното положение, когато короновани глави се женят за секретарки, бодибилдъри и др“, посочи доц. Станев.
България участва на страната на победените в Първата световна война и закономерно след нейното приключване изпада в изолация, макар че тя не трябва да бъде преувеличавана. Според доц. Станев Великите сили много добре знаят, че България трябва да бъде интегрирана в Европа, иначе ще остане вечно огнище, от което ще тлеят пожари за целия полуостров, а от полуострова и за цяла Европа. „Постепенно излизаме от изолацията на чисто дипломатическо ниво. Вярно е, че самата България не си помага много, като има въстания, преврати, недемократични режими“, добави той.
През първите 12 години от царуването на Борис ІІІ от 1918 до 1930 г. той управлява без царица до себе си. „Царят не бърза с женитбата си. До известна степен подозирам, че фактът, че той не се е оженил, се дължи на самия него“, смята историкът
Към средата на 20-те години на ХХ век самите българи, включително Военният съюз, министър-председателят Андрей Ляпчев започват да намекват на цар Борис ІІІ, че „не е зле да помисли за продължаване на династията“. „Представете си, ако стане нещо с монарха, България ще изпадне в още по-тежка криза“.
Много са причините по това време Царство България да търси по-тесни отношения с Кралство Италия. „И двете държави изобщо не харесват Югославия. Тя е трън в техните очи. Те държат Югославия в сандвич и по тази причина в Белград въобще не са доволни от едно сближаване между София и Рим“, заяви доц. Станев.
Той отбеляза, че между двете държани съществува още една връзка. „Италия помага активно на ВМРО, особено след идването на Бенито Мусолини на власт през 1922 г. Предоставя се оръжие и друга помощ“, каза историкът.
Според него има и личен фактор, който въобще не трябва да бъде пренебрегван. „Цар Борис ІІІ избира принцеса Йоанна Савойска по любов. Т.е. неговият брак не е свързан толкова с някакви дипломатически и външнополитически фактори. Той я харесва като човек и жена. И затова в дипломатическите документи е посочено, че това е един от малкото случаи, когато коронован глава се жени по любов. И тази любов е взаимна, Йоанна не отблъсква Борис“, обясни доц. Станев.
Много важна роля за сключването на брака изиграва тогавашният папски нунций в София монсеньор Анджело Ронкали, който ще стане бъдещият папа Йоан XXIII.
„Организирането на сватбата минава през него. Цар Борис ІІІ е православен, а Йоанна е католичка. Ватиканът и Светият Синод на БПЦ виждат много сериозни проблеми. Намерен е междинен вариант – католическа сватба в Асизи и след това повторена, но не съвсем като сватба в „Свети Александър Невски“ без размяна на пръстени, без корона, която се слага на младоженците. Това е начинът да се удовлетворят и католици, и православни“, разказа доц. Станев.
След брака си царица Йоанна се посвещава на благотворителност, подкрепя болници и сиропиталища, но най-голямата й заслуга е, че участва активно в спасяването на българските евреи през 1943 г. „Може да се съди по писмените данни и най-вече спомени, че тя е подковавала своя съпруг“, посочи доц. Станев и припомни, че макар Италия да е родината на фашизма, там евреите не са преследвани по начина, по който това се случва в Нацистка Германия. „Йоанна Савойска е италианка, но по майка е черногорска принцеса. По-добрата част от нея е славянска“, добави историкът.
Историкът смята, че не трябва да преувеличаваме чисто дипломатическото значение на техния брак. „Би било много пресилено да кажем, че заради него България и Италия се обвързват. 5 или 6 години след неговото сключване през 1930 г. София вече е обвързана с Берлин. Хитлер и Мусолини дълго време изобщо не се харесват. Дуче завижда на фюрера, че има по-голяма власт. От друга страна твърди, че Хитлер го копира и взима външни белези като нацисткия поздрав и др. Така че не бих казал, че с брака си цар Борис ІІІ обвързва България с Италия“, обобщи доц. Станев. І БГНЕС
