Много харесвам традиционната ви кухня, виното и съм голям фен на “Под прикритие”
Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Баща му е френски дипломат. Дълги години живее във Франция, където завършва драматургия в парижката консерватория. Едни от най-големите му и запомнящи се роли са в “Тарзан от рода Грейстоук”, “Шотландски боец” и “Метро” на Люк Бесон, като за ролята си там печели награда “Сезар”. Ламбер е участвал и в български филм. През 2012 г. играе в дебютния филм на Ники Илиев “Чужденецът”. У нас е за кинолитературния фестивал Cinelibri. Тази година той е председател на конкурсното жури.
- Г-н Ламбер, вие французин ли сте, или американец?
- И двете. Имам американски и френски паспорт. Чувствам се част и от двете нации. Харесвам практичната страна на Америка – обслужването на гражданите, но много харесвам културата и начина на живот на европейците.
- Къде живеете?
- Живея в Париж, Женева, Ню Йорк и Лос Анджелис. Имам различни домове.
- За първи път ли сте в България?
- Не, това е третото ми идване. Снимал съм 2 филма тук. Първото ми идване беше през 1999 г. Бях в София за 5 месеца. Втория път беше през 2005 г. - снимахме един френски филм в Боровец за два месеца и половина.
- Значи отдавна имате впечатления от страната ни. Какви са те?
- Винаги всичко е чудесно.
Чудесни
филмови екипи
работят тук
Българите са страхотни хора, големи професионалисти. България има голяма история в правенето на кино и театър. Така че винаги всичко е страхотно. Храната е много вкусна, а виното - превъзходно, и хората са много мили.
- Забелязвате ли някакви промени в страната от 1999 г. до наши дни?
- Сигурен съм, че има много големи разлики, но за жалост, обикновено единственото, което виждам, е разстоянието от летището до хотела. Не съм виждал почти нищо досега. Планирам тези дни в България да разгледам поне малко от столицата. Сигурен съм, че развитието е много голямо за последните 20 години.
- Защо приехте да сте председател на журито на фестивала Cinelibri?
- Не ми допада особено названието председател. Аз съм част от журито. Единственото, което председателят има, е един глас повече, но във всички други аспекти аз съм като всички останали – член на журито. Опитваме се заедно да вземем правилното решение.
- Кое е правилното решение? Кой компонент за вас е най-важният при избора на филма победител?
- Публиката. Като актьор, режисьор или продуцент съм научил едно. Правят се филми за публиката, не за снимачния екип. Публиката е най-важна.
- Но защо приехте да се включите във фестивала?
- Обичам този фестивал, защото е между литературата и киното. Нетипичен е, различен е. Има ключ между литературата и киното. Това е сценарият. Ключът е и това, което вижда и чувства режисьорът чрез книгата, за да я покаже на екран.
- Какво предпочитате – гледането или четенето?
- Гледането. Обичам картините. Харесва ми и да чета, защото мога да си представя всяка сцена, но филмът е представяне на нечие чуждо въображение.
- През 2012 г. се снимате в първия филм на Ники Илиев “Чужденецът”. Какво си спомняте оттогава?
- Невероятно приятен и много добър режисьор. Наистина добър човек. Имах много приятна малка роля във филма. Имах две страхотни сцени. Беше ми много приятно да участвам и да работя с Илиев. Не сме се чували и говорили след това.
- Бихте ли участвали в друг български филм?
- Абсолютно. Силата на киноизкуството е, че не съществуват граници във всеки един аспект. Мога да правя филми в България, Германия, Испания. За мен държавата не е от значение. Това, от което имам нужда, са добър сценарий и добър режисьор. Тези две неща и правя филма. Понеже говорим за България. Един от любимите ми сериали е български. Разказва се за
полицай, който
се внедрява в
българската
мафия. Гледах го
по “Нетфликс”
- “Под прикритие”?
- Да, невероятен е! Изгледах и петте сезона за две седмици. Обожавам го. Това е, за което говоря. Езикът няма значение. Важни са сценарият, качеството на историята и режисьорът. Гледах всички епизоди на български със субтитри, разбира се. Това е силата на “Нетфликс” и този тип платформи. Можеш да гледаш френски филм с италиански, испански или дори арабски субтитри. Светът е отворен.
- Какво е бъдещето на киното и филмите?
- Мисля, че ще продължим да правим филми, но не знам с какви средства. Смятам, че платформите като “Нетфликс” са бъдещето на филмите. Големите продукции ще продължат да се показват в кината, но “Ирландецът” например, който е с бюджет от 150 млн. долара, е сниман за “Нетфликс”. “Амазон” дават 1 млрд. долара, за да откупят правата за “Властелинът на пръстените” и да направят 3 филма по историята. Не се притеснявам за актьорите, продуцентите и режисьорите. Те ще имат работа, защото колкото повече платформи има, толкова повече съдържание ще се търси. Но
ако бях
собственик на
кино, щях да
се тревожа
Все по-малко филми ще се прожектират в салоните, защото хората ще ги гледат вкъщи на големия си телевизор или дори на телефоните, докато са някъде напът. Това е бъдещето и никой не може да му се противопостави. Тъжно ли е, или не, не знам. Това се случва днес.
- Не смятате ли, че има някаква магия в това да се гледа филм в киносалона?
- Да, разбира се, но имаме ли нужда да гледаме всеки филм в киното? Не. Има филми, направени за големия екран, но дори те могат да се гледат в самолета, вкъщи, навсякъде. Има някои филми, които са събитие като “Жокера” например. Искаш да ги гледаш на големия екран. Всички го очакват да излезе и да си купят билети. Но не всички филми са събитие, щом тръгнат по кината. Просто платформите са бъдещето на киното и медиите.
- Един сериал се превърна в световна мания – “Игра на тронове”. Гледали ли сте го?
- Никога не съм гледал “Игра на тронове”. Всички около мен са: “О, божичко, как може да не си гледал “Игра на тронове”?! Ами, не съм! Може би някой ден ще ги изгледам. Гледал съм “В обувките на сатаната”, “Наркос”, “Ел Чапо”. Харесвам такъв тип сериали. Хресвам си някой сериал, гледам малко от него, ако не ми допадне, го сменям. Това е силата на платформите. И професионалистите в киното трябва да разберат това, че конкуренцията сега е силна. Защо да дам 15 долара за билет за кино, когато мога да дам 12 на месец и да получа възможността да гледам 12 хиляди филма?
- Как разбрахте, че актьорството е вашата професия?
- Когато бях малко момче на 11 г., бях на почивка с родителите си и роднини. Едната вечер решихме да си направим малка пиеса, която да изиграем помежду си. Влюбих се в аплодисментите накрая. Помислих си, че може би за първи път в живота ми правя нещо добро. Исках това усещане отново и отново. Така реших, че трябва да бъда актьор.
- Вашите родители подкрепяха ли ви в това решение?
- Да, въпреки че баща ми искаше да си намеря истинска работа, преди да стана актьор. За 6 месеца работих в банка в Лондон. Беше интересно, но не беше за мен. След тези 6 месеца се преместих да работя в същата банка в Париж, но както много често се случва във Франция, имаше стачки. Цялата банкова система стачкуваше. Отидох при баща ми и му казах: “Виж, всички стачкуват. Няма как да бъда банкер във Франция, затова мисля да се пробвам като актьор.” Той ми каза: “Добре тогава. Давам ти 2 години, за да успееш.” Не правих нищо година и половина. Ходих само по купони, забавлявах се с приятели в нощните клубове. В един момент осъзнах, че ми остават още само 6 месеца, за да успея със своята мечта. Отидох в актьорско училище и там се запознах с луд учител, който ми каза, че ще ме подготви за най-престижното училище по актьорско майсторство във Франция. От 1000 души там приемаха всяка година само 10 момчета и 10 момичета. Нямах какво да губя. Мобилизирах се и успях да вляза, а баща ми беше: “Леле, синът ми отива да учи в университет!” Така ми даде още 3 години време, за да осъществя мечтата си, и всичко се нареди.
- Играли ли сте някога и в театъра?
- Не съм, освен в актьорското училище. Винаги съм искал да съм филмов актьор. Защото бях впечатлен от камерата. Това как предмет от метал и пластмаса може да хване душата на човека. Бях заинтересован и от сцената, но обичам интимността в правенето на филми. Няма я тази интимност в театъра.
- Коя своя роля смятате за най-сложна в кариерата си?
- Ще кажа в “Тарзан от рода Грейстоук”, защото беше голяма роля в много голям филм. Изкарах 6 месеца в репетиране, за да се превърна в животно. Снимахме 9 месеца. Продукцията беше от огромен мащаб, а за мен това беше първи голям опит в киното. Научих толкова много тогава. Разбрах, че независимо дали си актьор, или техник, всички работят за едно – да се получи хубав филм.
- Вие страдате от късогледство и доколкото знам, не може да носите контактни лещи. Това водило ли е до някакви наранявания по време на снимки?
- Да, имал съм доста, когато снимаме каскади и бойни сцени. Най-сериозните ми бяха по време на “Шотландски боец”. Там получих множество порязвания по ръцете заради бойните сцени с мечове.
Източник: https:www.24chasa.bg
