Фаворитката Алис се меси в държавните работи и си навлича гнева на Парламента
На стари години се намира една жена, която успява да влезе под кожата му, намесва се в управлението на държавата
Като воин Eдуард III бил толкова блестящ, че един британски експерт по военна дело го описва като “най-великия генерал в английската история”
Още ненавършил 18 години, Едуард III осъжда на смърт и екзекутира човека, който на практика го е възкачил на престола - любовника на майка му
За разлика от френските крале, английските са нямали фаворитки, но това въобще не означава, че те са обичали жените по-малко. Просто не са имали нуждата, необходимостта или смелостта да превръщат поредната си любовница в институция, която в определени моменти да бъде за тях нещо повече от съпруга, не само в леглото, но също така в кралския двор и управлението на държавата.
Според историците на Острова, за английските крале техните метреси са били конкубинки, тоест наложници или жени, които живеят с владетеля като съпруги, но без сключен брак. И обратно на кралете Отсам Ламанша, английските много рядко се впускали в авантюри с омъжени жени, като са предпочитали незадомени девойки, а ако можело те да бъдат девствени - още по-добре. И раждали тези английски моми на поразия челяд на похотливците с корона, естествено докато те си падали по тях, а после се примирявали със съдбата си на отхвърлени любими, сменени от нови конкубинки.
Като воин Eдуард III бил толкова блестящ, че един британски експерт по военна дело го описва като “най-великия генерал в английската история”. Безкрайно влюбен във войната и всеотдайно отдаден на битката, в личен план изглежда не му оставало нищо друго освен да бъде верен на съпругата си - кралица Филипа.
Холандска принцеса Филипа била здрава и любвеобвилна.
Разбира се, приживе и през вековете, постоянно са се носели слухове за сексусалната разюзданост на сочения за върл либертинец монарх, но в архивите на Острова няма нито едно доказателство за негово кръшкане от съпружеското ложе. Разбира се, така е докато Едурад III не хлътва по митичната си наложница Алис Перърс, но това се случва когато кралицата вече е била неизличимо болна от водянка, цялата подпухнала от натрупалите се в тялото ѝ течности и прелюбодеянието на краля било оправдано от поданиците.
Всъщност съществува едно, така да се каже непряко доказателство за неговото постоянно “уважение” към законната половинка - докато взетата за жена през 1328 г. холандска принцеса Филипа била здрава и любвеобвилна, тя му родила 14 деца, значи ако не всяка година по едно, то поне едно детенце на всеки две години от съвместния им брачен живот.
Също така има още нещо, което е доста необичайно за кралете на средновековна Англия и което демонстрира загърбването от страна на Едуард III на извънбрачните тръпки - преди съпругата му да се разболее, той не е имал незаконни деца, няма значение признати официално или не. Тази преданост към половинката била меродавна и към останалите членове на семейството му - за разлика от много от неговите предшественици на престола, той никога не се е сблъсквал в остър спор с нито един от петимата си синове, камо ли открито да враждува с тях, както често се случвало в кралските дворове на Средновековна Европа.
Алис Перърс пристигнала в английския двор като придворна дама на кралица Филипа.
Но защо Едуард III предпочита според историците войната пред жената, след като не съществува никакво съмнение в неговата вирилност или подозрение за някаква наследена от баща му Едуард II “сексуална двойнственост”? Той е коронясан едва 14- годишен на 1 февруари 1327 г. в Уестминстърското абатство насред Лондон или една година след ужасната смърт на родителя, причинена според мълвата от наръган му отзад нажежен ръжен.
И още ненъвършил 18 години, Едуард III осъжда на смърт и екзекутира човека, който на практика го е възкачил на престола - любовника на майка му Изабел Френска и организатор на нечовешкото убийство на баща му - Роджър Мортимър. Така младият крал започва личното си царуване с проливането на кръвта на на практика неговия благодетел, който обаче се е осмелил да посегне на кралската власт в лицето на Едуард II. И възстановявайки я с огън и меч в цялото ѝ величие след катастрофалното управление на баща си, синът осъзнава, че за да запази имперските си за ония времена граници, Кралство Англия трябва да стане водещата военна сила в Европа, като той наистина го прави такава.
Първо побеждава и усмирява Шотландия, но без да я подчини, за да не я направи вечен враг, после Едуард III насочва вниманието си към родината на заточената в далечен замък негова майка Изабел - Франция. Със съседите отвъд Ламанша кралството му е в постоянен тлеещ конфликт поради контрол на Англия над цялата днешна Западна Франция и днешна Белгия - от Фландрия на север, чак до Аквитания на Юг. Постепенно спорове се ожесточават покрай суверенитета на феодалното владение Гюйен, където английският крал е васал на френския, който пък прави невъзможно неговото управление на територията.
И за да предизвика на бой съседите отвъд Ламанша, на 7 октомври 1337 г. Едуард III се обявява за законен наследник на трона в Париж. Ами той е внук по майчина линия на Филип IV Хубавий, а в този момент няма мъжки наследник на френската корона и претенцията му е съвсем основателна. Болярите на Франция все пак намират решение с възкачването на престола на внука на Филип IV от една от дъщерите му - Филип VI, но английският владетел вече е навлязъл с войските си на Континента, предизвиквайки така прочутата Стогодишна война. И докато Едуард III e жив и предан на съпругата си, или поне докато държи здраво меча в десницата си, той печели в бой с французите няколко големи битки, отвоювайки редица загубени от таткото територии. Значи изпълнява мисията на живота си.
Но на стари години се намира една жена, която успява да влезе под кожата му, намесва се в управлението на държавата и четири години преди смъртта му - през 1372 г., кралят губи важната за Англия морска битка край френския град Ла Рошел, а ходът на победоносната до тогава четирийсет годишна война се обръща. Въпросното нежно създание се казвало Алис Перърс пристигнало в английския двор в средата на шейсетте години на XIV-ти век, за да служи като придворна дама на кралица Филипа - уважаваната от народа и вече болна съпруга на Едуард III.
Първото споменаване за името ѝ датира от октомври 1366 г., когато тя е определена в документ за разходите на двореца като “domicella cameraе Reginе”, тоест дама в покоите на кралицата. Някои историците са използвали тази първа “следа”, за да заключат, че Алис тогава е била омъжена, тъй като позицията на прислужница на кралицата е била запазена само за омъжени жени, но не съществуват никакви доказателства за минаването на Алис под венчило преди 1376 г. Освен това тя получава от краля през 1371 г. имението Уендовър с изричното условие да не се омъжва и е описана в нотариалния акт като неомъжена, така фигурира и в документите за придобиването на друго голямо имение-подарък от владетеля.
Историци предполагат, че Алис е пристъпила прага на в двора през 1362 или 1363 г. на четиринайсет или петнайсет години - възраст, на която дамите за компания на кралиците обикновено постъпвали на работа. Но първият документ, който свидетелства за присъствието ѝ до Филипа е споменатият от 1366 г. - нещо като разписка за получените от младата придворна дама две бъчви с вино в знак на благодарност за всеотдайна служба.
Ако се вярва на писаниците от онова време на подвизаващия се в двора хроникьор и монах-бенедектинец Томас Уолсингам, красотата и чарът на девойката бързо привличат вниманието на Едуард III, който я прави своя любовница още през 1363 г. Но крие нарочно връзката си както от подпухналата и вече трудно движеща се кралица, така и от двора, като за нея знаят единствено шепата най-приближени му благородници. Независимо от тайното ѝ присъствие в леглото на прехвърлилия петдесетте години владетел, Алис Перърс го зарадва с три извънбрачни деца - през 1364 г., на шестнадесетгодишна възраст, тя ражда син, останал в историята като барон Джон де Саутрей. Година по-късно се пръква дъщеричката Джейн, а когато Алис навършва осемнадесет години през 1366 г., проплаква третото им отроче с краля - момиченцето Джоан.
Според някои историци кралица Филипа научава за връзката на съпруга си с Алис след раждането на тяхното второ дете, но приема всичко като нещо нормално и дори прави подарък на невръстната майка. Но по-младата от Едуард III с 36 години хубавица излиза от пожеланата от него анонимност едва след мъчителната смърт на кралицата през август 1369 г. Тогава Алис е само на 21 години, но докато официалното оповестяване на връзката, за която отдавна се шушукало, се приема благосклонно от обикновените англичани, в двора новината е приета със завист, омраза, въобще “на нож”.
По простата причина, че междувременно Едуард III е направил на Алис много подаръци, благодарение на които тя е станала безмерно богата, което означава огромна власт. В интерес на истината тя натрупва завидното си състояние и от попечителството на земите на млади рицари-благородници, поверени ѝ преди те да тръгнат бранят християнството на Божи гроб или английските интереси във Франция, но никой не се интересува от това.
А омразата и ненавистта нарастват неимоверно, когато по заповед на краля Алис от време на време започва да се облича в извезани със злато тоалети и така дефилира из Лондон с титлата “Дама на слънцето”. Издокарва се по същия начин и когато е канена за кръстница на честите рицарски турнири в баровската северозападна махала на Лондон - Смитфийлд, където се събирал цветът на кралството. Едуард III очаква от придворните си да засвидетелстват на него и наложницата му уважение, подобно на това на обикновените хора, но не се получава.
Защото неприязаността към Алис кара мнозинството аристократи да роптаят срещу връзката и да говорят за Алис като за натрапница и използвачка, съблазнила застарелия владетел с цел да осребри подобаващо сексуалните си умения. Подмятания, в които според редица историци има много малко истина, тъй като макар и да е получила доста земи от Едуард III, финансовият успех на наложницата според историците се дължи основно на нейната собствена предприемчивост, уменията ѝ да преговаря, бизнес-нюхът ѝ, както и на връзките ѝ в двора. Ами в разцвета на хубостта ѝ тя контролирала 56 имения, замъци и градски къщи, разпръснати в 25 графства на Англия, като от тези 56 имота само 15 са били кралски дарове.
Но изглежда почувствала силата на финансовата си независимост и на обичта на Едуард III към нея, Алис започва да се бърка и в държавните работи - нещо, което и изиграва много лоша шега. Ами ядосан от арогантността и контрола върху властта на жена, която не е дори от кралски произход, Английският парламент, който отваря врати на 28 април 1376 г., осъжда поведението ѝ и вади срещу нея убийствен компромат. Осведомен перфектно от личните си шпиони, лордът-шеф на институцията информира краля, че любовницата му се била омъжила тайно през ноември 1375 г. за Уилям Уиндзор - 53 годишен рицар, който преди това е бил назначен от владетеля за лейтенант на Ирландия, тоест за командващ английските войски там.
Хроникьори предполагат, че вероятно Алис била предприела тази стъпка, за да си гарантира някаква защитена след евентуалната смърт на вече болнавия Едуард III. А той пък въобще не се бил досетил за тайния брак, тъй като съпругът на възлюбената - Уилям, почти не се застоявал в Лондон, изпълнявайки воинските си задължения далеч от столицата. Освен това враговете на Алис в Парламента осъждат официално намесата ѝ в “правните дела на държавите чрез заговори, подкупи и влияние”, като Едуард III е принуден да издаде нарочна заповед. И в нея “забранява на която и да е жена да се занимава с подобни работи и особено на Алис Перърс, защото в противен случай имуществото ѝ ще бъде отнето и тя ще бъде изгонена от кралството”.
Така легендарната мощ на Алис изведнъж се спъхнала, срещу нея започнали да валят отвсякъде обвинения, че тероризирала народа с арогантността си, че била омагьосала монарха с помощта на монах, че била амбициозна, пресметлива и безскрупулна жена. Изпаднал в жестока апатия, Едуард III умира година по-късно - през юни 1377 г., а май единствената му наложница води до края на живота си през 1400 г. съдебни битки за имоти.
П.П. През вековете животът на Алис Перърс се превръща в легенда и вдъхновява редица поети, писатели и драматурзи. Красавицата е една от главните героини на томчето-класика на английската литература “Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър. В хубавата наша Варна някъде преди повече от 50 години това беше първият “порно-роман”, разлистен от пишещия тези редове. Прибарали го бяха отнякъде неговите незабравими приятели от английската гимназии в крайморския ни град и обещаващи тогава поети - Милко Петров, Валери Русинов и Дарина..., да ме извини, че не помня фамилното ѝ име. А в моята, френската гимназии, книгата с най-голям еротичен заряд бе “Бел Ами” на Ги Дьо Мопасан. Но за тийнейджърските ми хоризонти Джефри Чосър бе недостижим в преклонението си пред здравата похот и жизнерадостният секс навсякъде и по всяко време.
Автор: Румен Михайлов
trud.bg
