ХХ Народен събор на ваяшки и други народни певци и свирачи в местността Гермето край с. Голица излъчи своите лауреати

https://mreja.bg/jalto/hh-naroden-sabor-na-vayashki-i-drugi-narodni-pevci-i-svirachi-v-mestnostta-germeto-kray-s-golica-izlachi-svoite-laureati/57697 Mreja.bg
ХХ Народен събор на ваяшки и други народни певци и свирачи в местността Гермето край с. Голица излъчи своите лауреати


На 3 август т.г. в живописната местност Гермето край с. Голица се проведе XX народен събор на ваяшки и други народни певци и свирачи

Съборът премина под патронажа на кмета на община Долни чифлик Красимира Анастасова и с любезното съдействие на Министерството на културата. Организатори на традиционната проява бяха Община Долни чифлик, Кметство село Голица, Народно читалище „Христо Ботев - 1928” - с. Голица, НЧ „Изгрев - 1919“ - гр. Долни чифлик, и Сдружение „Голица“.

Съборът бе открит от г-жа Анастасова. В своето приветствие към гостите и участниците в юбилейното издание на фолклорния фестивал тя подчерта, че „тук си дават среща миналото, настоящето и бъдещето“, и припомни, че от 1956 г. до днес с малки прекъсвания се провежда народният събор за певци и свирачи. Целта на организаторите е да се проучва, съхранява и популяризира автентичният фолклор от ваяшката и други етнографски групи. Това ще допринесе за откриването на млади таланти, ще осъществи приемственост между поколенията и ще възроди интереса и любовта към българското народно творчество, каза г-жа Анастасова.

Тази година журито беше в състав: председател Георги Андреев - главен диригент на Националния ансамбъл за народни песни и танци " Филип Кутев", и членове Валентина Манолова и Росица Малчева – вокални педагози. Те имаха изключително трудната задача да определят победителите в отделните категории певци и инструменталисти.

Ваяците са етнографска група, населяваща първоначално източните области на Стара планина, а именно с. Голица, с. Козичино (Еркеч) и с. Аспарухово (Ченге). Това са села с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на първата българска държава. След Руско-турската война от 1928-1929 г. те заселват изоставените от турците села във Варненско, Добричко, Бургаско, Силистренско, та чак до руските степи.

Както отбелязва Л. Милетич, “ваяците” се отличават от другите балканджии по говора си, по носията си - една от най-старите в България, а донякъде и по своята външност. Така оформилата се етнографска група в момента населява около 50 села във Варненска, Бургаска и Добричка област, като по-големи и запазили до голяма степен своя диалект, фолклор и костюми, са Аврен, Голица, Венелин, Солник, Козичино, Аспарухово, Падина, Горица, Господиново, Слънчево, Николаевка, Щипско, Дюлино, Калиманци, Левски, Ген. Киселово и др.

Вайковският фолклор винаги е представлявал интерес за фолклористите и в голямата си част е обработен от големите композитори и хореографи като проф. Филип Кутев, акад. Николай Кауфман, Данчо Радулов, проф. Петър Ангелов и много други. Мелодиите са с много характерна орнаментика и отговарят на душевността на “ваяка”.

Източник: https:www.24chasa.bg


0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.