Обвързването му с „Демократична България“ със сигурност ще донесе негативи за обединението на Радан Кънев и Христо Иванов
Формалният повод Иван Костов да проговори днес пред бТВ, беше извършената му ревизия от НАП, която по негови думи е открила разминаване в доходите от 400 000 лева по два договора за заем. Въпреки че не стана ясно за какво точно е обложен, нито колко данъци трябва да плати, Костов ясно изрази позицията си и маркира настоящите си врагове – Националната агенция по приходите и прокуратурата. И от двете институции отказаха коментар, като НАП се мотивира с обстоятелството, че производството е висящо и данните по него са конфиденциални.
Важният акцент в интервюто на бившият премиер обаче се оказа не проверката от НАП, нито изборът на нов главен прокурор, а изненадващо дори и за него – признанието, че стои зад „Демократична България“. Необмислено излетялата от устата на Костов фраза (макар веднага майсторски да се опита да я прикрие с обяснението, че е обикновен техен гласоподавател), естествено е твърде показателна, за да бъде оставена без коментар. Защото дългогодишните опити на „автентичните десни“ да неглижират ролята на Иван Костов в създаването си и в политическата си дейност, днес с един замах бяха сметени под килима.
Осветяването на Костов като лицето зад обединението „Демократична България“, няма как да се хареса нито на Христо Иванов, нито на Радан Кънев. В ролята си на политически „лаборант“ през последните години, Костов удобно беше използван и от ДСБ и от „Да България“ единствено като говорител и сподвижник на тезите им. Прякото му обвързване обаче от днес с политическия десен проект, пропагандиращ „борба“ с корупцията, на основата на претенцията си за необременени с негативна политическа история лица, при миналото на Костов, е равносилно на нокдаун.
Това е така, защото няма българин, който да не е наясно, че именно при управлението на Иван Костов структуроопределящите предприятия от родната икономика бяха приватизирани на безценица. Историята и данните от Агенцията по приватизацията, както и сегашното състояние на продадените активи (повечето отдавна унищожени или разпродадени от новите си собственици – оказали се в голяма част свързани по един или друг начин с Костов), са наследство, от което бившият премиер няма как да избяга, колкото и книги да напише в своя защита. Още повече, че спомените на хората за „Кремиковци“, „БГА Балкан“ и „Нефтохим“, все още са живи, за разлика от избирателно късата памет на „автентичното дясно“.
Всъщност претенциите на Костов да бъде нещо различно от обикновен български гражданин, проверяван от НАП, както и желанието му да обясни действията на институциите с политически план за дискредитирането му, само по себе си го разкрива като действащ играч на политическата сцена. Мислене, типично не за отдавна пенсиониран премиер, а за човек, който продължава да дърпа конците, да се опитва да прокарва политики и да клати управлението на държавата чрез различни методи на въздействие. Днес на прицела му са НАП и прокуратурата, които си вършат работата според закона, което очевидно Костов не може да приеме. Време е обаче политиците, извадени от нафталина и обременени с отговорността за продължилия 30 години бандитски преход, да престанат да ни поучават кое е правилно и кое не. А още по-малко, да указват чрез телевизионния ефир на институциите как да си вършат работата.
Източник: https:www.24chasa.bg
