Идеята възникна на конференция "Заедно за повече здраве", зам. -министър Бойко Пенков коментира: Интересна е. Темата стана център на дискусията след данни от проучване на социологическата агенция "Тренд", че повечето хора искат да се заделят повече публични средства за здраве, но да участват лично в осигуряването им.
Тенденциите в здравеопазването у нас са негативни според 70 на сто от участниците в национално представително проучване на социологическа агенция "Тренд". В същото време при реален досег със системата 39% казват, че са удовлетворени. Не са доволни 53%. Негодуванието е основно заради доплащането за лечение и лекарства, ниско качество на здравната услуга, лоша материална база. Малко над 70 на сто от участниците в проучването посочват, че имат доверие на фармацевтите, 64% в лекарите, 65% - в професионалистите по здравни грижи. Това съобщи на форум „Заедно за повече здраве“ Димитър Ганев от социологическата агенция. Преобладаващо сред анкетираните е мнението - 86 на сто, е, че трябва да се увеличат парите за здравеопазване. В същото време като начин за това не се припознава вдигането на здравната вноска или други директни плащания от гражданите. Този очакван резултат чуха участниците във форума, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз.
Необходим е експертен и обществен дебат за здравеопазването, обсъждане колко повече средства да се дават, как най-разумно да се разпределят. Иновациите в здравеопазването съдържат потенциал за конфликт - поддържат човешкия живот, но някои от тях са много скъпи, каза вицепремиерът Томислав Дончев. Той изтъкна, че въпреки негативните стереотипи в обществото в сравнение с преди 10 години е удвоен ресурсът за здраве, разчита се на съвременна апаратура и модерни болници. Вицепремиерът посочи, че една от причините за негативизъм е, че не се сравняваме със себе си, а със старите и богати държави от ЕС.
Над 100 страници примери за добри практики в здравеопазването през последните 10 г. може да бъдат цитирани, но най-видими за хората са обновяването на спешните центрове, модерното лечение на рака, подпомагането на закупуването на съвременна апаратура за болниците, каза зам.- министърът на здравеопазването Бойко Пенков. Той уточни, че за 5-6 г. България е започнала да финансира 176 нови лекарства и благодарение на някои от тях ракът на гърдата е излязъл от топ 5 като причина за смърт. За следващата година парите за здравеопазване ще бъдат с 400 млн. лв. повече, а през 2022 г. се очаква общият им размер да бъде 6,4 млрд. лв., допълни той.
От 1960 г. до 2016 г. продължителността на живота у нас се е увеличила с 5 г., най-голям е ръстът в последните десетилетия благодарение на инвестициите в ранна диагноза, профилактика и лечение, изтъкна Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Той напомни прогнозите, че на фона на демографската криза през 2055 г. на 43-ма работещи ще има 100 в пенсионна възраст. Вероятно като в цял свят ще трябва да работим до по-късна възраст, а това означава и да сме в състояние да го правим, т.е. да сме здрави, каза Денев.
Елегантен начин парите за здравеопазване да се увеличат, без да се прибягва до преки данъчни или осигурителни плащания е, да се вдигне от 1 например на 5-10 процентът за здравеопазване, отчисляван от акцизни стоки, предложи икономистът Аркадий Шарков. Идеята е интересна, коментира зам.-министър Пенков.
Според председателя на БЛС Иван Маджаров наред с инвестициите в апаратура и лечение е важно да се инвестира в лекарите и специалистите по здравни грижи. Това означа по-съвременно остойностяване на клиничните пътеки, възможности за придобиване на специалност и за продължаваща квалификация.
В България една аптека обслужва 1900 души, а в Европа - 3900, каза председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов. Аптеките у нас обаче са неравномерно разпределени и има общини без аптеки и ли ги има, но не са сключили договор с НЗОК. Според проф. Гетов не се използва пълноценно квалификацията на фармацевтите, особено в сферата на услугите. В Европа в аптеките се извършват 8-10 ,сл,ги, у нас дори не може да ти премерят кръвното, даде пример той.
Участниците във форума ще обсъдят допълнително меморандум "Заедно за повече здраве"
Източник: https:www.24chasa.bg
